Изгубеното поколение на 90-те: Не знае как да порасне и не очаква бъдеще - как родителите "изядоха" децата си
Те са оцелелите във времето, в което света на родителите им се разпадна, а техният няма кой да създаде - как децата от бившия соц лагер откриха начин да превъзмогнат травмите
Поколението на 90-те години на миналия век е заклещено между "искам всичко" и "не знам какво искам, но ще го имам"- травмирано, белязано, и винаги готово за промяна, но не и за революция - не е срещало лидери и не вярва на никого, така социолозите и психолозите обобщават онова, което ги дефинира.
Децата на 90-те не просто мечтаят за различен живот от този на родителите си - те го постигат. Но в същото време винаги очакват капан, не се доверяват на света около тях. Какво е направило децата на 90-те години такива и с какво са се сблъсквали на различните етапи от израстването си? Защо са склони да отлагат и защо сякаш парадоксално не бързат да "пораснат"? Нека разберем какво им пречи да изградят щастлив живот и къде се крие коренът на тяхното безпокойство.
Родените и израсналите в страните от бившия соц лагер, България и Русия през 90-те години на 20 век, се отличават от общоприетата градация на поколенията (бейби бумъри, поколенията X, Y, Z, алфа). Те са преживели различен опит, много различен от този на "западния свят". Станали са свидетели на перестройката и разпадането на СССР, които са оставили незаличими белези и са формирали уникални черти и нагласи, които ги отличават от другите поколения.
Какво се случва с едно дете през 90-те?
Детството през 90-те години на миналия век съвсем не е безгрижно и щастливо. Родителите, живели до онзи момент под опеката на държава и илюзорната сигурност, губят работата си и не могат да осигурят на семействата си дори основни битови неща. Децата израстват в семейства, които са загубили не само доходите и спестяванията си, а достойнството си - в едно домакинство живеят няколко поколения. Дори онези, които са подходили отговорно към отглеждането на децата си и предвидливо са спестили определена сума, за да осигурят всичко необходимо, не са могли да очакват скока на цените и другите последици от разпадането на соц идеалите. Децата се раждат в бедност и несигурност.
Чуват от родителите си или от други възрастни, че не може да се вярва на банките или на държавата, тъй като по-голямата част от населението вече е ограбено от тях.
Едно е сигурно - от най-ранна детска възраст поколението на 90-те години на 20 век живее в нестабилна и променяща се страна, в безпорядък и криза.
Хроника на перестройката: Какво се случва в бившия соц лагер през 90-те
Това е времето на голямата промяна, преход от планова към пазарна икономика. Кризисните времена винаги са съпроводени с хаос, нестабилност, загуба на стабилност и несигурност за бъдещето. Хората, израснали с ценностите на предвидимостта и сигурността, губят своя свят, обичайния си начин на живот и са принудени да се адаптират към една напълно непозната и неразбираема пазарна икономика. Процъфтява престъпността, властта е нестабилна. Това е време не само на икономически и политически сътресения, но и на трус в морала на хората, загубата на смисъл и бъдеще.
Социалистическият блок се разпада, икономиката се срива. Недостиг на стоки, опашки, бедност - това е всекидневието на милиони.
Върху руините на старата система се появяват т. нар. "челноки" (на руски) - нова класа, която се опитва да оцелее и да печели пари, препродавайки контрабандни стоки от чужбина. Политиците предлагат решения, но идеите им изглеждат жестоки и нереалистични. Безпомощността на властите подхранва омразата към миналото и нажежава обстановката.
По онова време мнозина заминават в чужбина, някои просперират, други се опитват да живеят така, сякаш нищо не се е случило... Но старият свят безвъзвратно е изчезнал.
Адаптивните способности, които 10 години по-рано не са били толкова важни, изведнъж се превръщат в необходимост за оцеляване. Продуктивните начини за адаптиране обаче не са достъпни за всички, трудно е да се устои на страха от бъдещето, оставайки в реалността, особено без опит.
Кризите от 2008 г. и 2014 г.
2008 г. е важен период за децата от 90-те години, които навършват пълнолетие и завършват училище. Този етап от живота по правило е вдъхновяващ и окуражаващ...но за поколението на 90-те години съвсем не е така.
Ако някой успее да започне бизнес, вземайки кредит в "чужда валута", скоро фалира, тъй като стойността на долара е скочила рязко и изплащането на заема става невъзможно. Веднага след като децата от 90-те години на миналия век достигат възрастта, в която могат да работят и да печелят пари, кризата потапя всеки устрем.
Преди да се научи да живее самостоятелно и като зряло, поколението на 90-те се сблъсква със сериозни проблеми, които няма как да реши. Мнозина губят мечтите си за реализация, за добра професия, и избират просто да работят - каквото и да е - "розовите очила" са изхвърлени.
6 години по-късно, през 2014-а, идва нова криза. Реалните доходи на мнозина намаляват, което е дори по-лошо от невъзможността да се печели през 2008 г., защото сега детето от 90-те години трябва да изхранва не само себе си, но и семейството си.
Какво се случи с родителите?
Обществото се чувства излъгано и предадено. Родителите, които до неотдавна са възпитавали децата си в ценностите на стария свят, са изправени пред неразрешимо противоречие с действителността. Те са предали доверието на своите деца, и самите те все още се мъчат да осъзнаят и приемат случващото се, а се налага и да го обяснят на наследниците си.
Това е време на дълбоко психологическо страдание. Нестабилността и несигурността се превръщат в норма, основните стълбове на живота са подкопани.
Ето някои психологически аспекти на онова, което се случва с хората през 90-те години на 20 век след промяната:
Загуба на идентичност: Вече няма нищо сигурно. Животът с внезапна загуба на принадлежност и увереност в бъдещето е като да откриеш извънземен свят - невъзможно е да се случи с теб, нищо че си подозирал, че все някой, някъде ще се сблъска с нещо непознато.
Равнището на тревожност се повишава: кризата, дефицитите, престъпността, липсата на пари, предизвикват огромна тревога и страх. Хората се страхуват за себе си и за близките си - от това с какво да нахранят семейството до страха за живота и здравето на роднини и приятели.
Расте нивото на депресия и апатия: няма никакви перспективи, бъдещето е неясно - това поражда чувство на безнадеждност и безсилие. Оттук и пълната загуба на интерес към живота.
Преосмисляне на ценностите: предишните убеждения вече не вършат работа, а нови все още не са формирани. Вчерашните търсени специалисти трябва да променят сферата си на дейност, за да печелят пари. Хората постепенно губят чувството за общност и се съсредоточават върху собствените си интереси. Необходимо е да се оцелее, има все повече прагматизъм в отношенията, по-малко доверие и общност.
Въздействието върху психиката оставя белези както върху възрастните, така и за техните деца. Възрастните са объркани и уплашени, опитвайки се да се адаптират към новия свят, докато младото поколение не вижда никакви ориентири и модели за подражание пред себе си, не знае как би могло да порасне пълноценно, за да живее по-добре.
Как пораснаха децата?
Поколението на 90-те години е "дете" на промяната, където несигурността е норма, където няма опорни точки и ясно бъдеще за нищо. Навлизат в зрелостта с убеждението - не съм ценен и съм маловажен.
Как това се отразява на основните нужди на децата:
Основното доверие в света е подкопано. Родителите са изгубени, не се интересуват от децата си, всички са съсредоточени върху това да изкарат някак си прехраната. Децата се чувстват несигурни и в опасност. Родителите, заради тревогите, често се опитват да контролират децата, чувствайки себе си ограничени.
Сигурността се превръща в лукс. Много деца израстват в безразличието на възрастните, те нямат енергия за възпитанието и развитието на детето. В употреба са силата и решителността, но не и грижата за чувствата на близките. Семейните отношения се нарушават под натиска на външните проблеми, семействата се разпадат - много деца възприемат това като предателство, защото твърде малко възрастни имат време, но и познание, да им обяснят какво се случва.
Децата от онова време са изложени на достатъчно кризи, за да формират травматични преживявания.
Как това се отразява на техните личностни характеристики и сфери на живот?
Самостоятелност и прагматизъм. Родителите са объркани и преживяват своите сътресения. Децата търсят начин да се справят с ранната зрялост. Много от тях намират работа още в ученическите си години. От една страна, тя ги учи на независимост, сблъскват се с необходимостта да поемат отговорност и да се адаптират към промените. От друга страна, все още незрялата психика не е в състояние да прецени достатъчността на отговорността и в зряла възраст се появяват проблеми с невъзможността да я споделят и да не поемат повече от възможното. Формират нагласа за постоянна заетост и перфекционизъм.
Индивидуализъм. Чувството за принадлежност към нещо голямо е сякаш в мъгла - разпадането на един утопичен идеал и неочакваните конфликти предизвикват драматични изживявания. Към това се добавят предпазливост и недоверие: младото поколение е свидетел на краха на идеалите на социализма, на безпомощността на родителите си, на правителството (като силна фигура), които не се интересуват от обикновените хора.
Рационализъм. Наблюдението на безпомощността и тревожността на възрастните ги е научило да подхождат хладнокръвно към решаването на проблеми и да се заемат със сложни задачи.
Плюсът е, че това дава решителност, увереност, висока работоспособност. Много от децата на 90-те се стремят към успешна кариера и материално благополучие, не се страхуват да сменят работата си, ако новата позиция е с по-привлекателни перспективи. Но се наблюдава друго - нечувствителност към собственото им състояние, високи психоемоционални разходи за постоянно устояване на конкуренцията, тревога за времето и пропуснатите възможности.
Емоционална сфера: потребности и желания. Във времето, когато децата са се нуждаели от вниманието на възрастните, чрез което се научават да разпознават своите нужди, от тях се е искало да бъдат тихи и да не пречат на възрастните. Мнозина от поколението на 90-те години навлязоха в зрелостта с неспособност да разберат какво наистина искат. Слабо развитата чувствителност към техните потребности и желания се компенсира от рационализма, но сигналите от потиснатите емоции не се разпознават, нито пък състоянието на удовлетвореност от задоволяването на потребностите.
Първоначално има недостиг и липса, като се започне с храната и играчките. А след това рафтовете на магазините са обсипани с най-различни стоки. И щом тези пораснали деца имат материални възможности, те се стремят да запълнят дефицита, който ги е съпътствал в детството. Купуват си вкусна храна, красиви дрехи, занимават се с различни хобита, насищат се на емоционални събития, било то пътешествия или екстремни спортове.
Кариерната реализация обикновено се диктува от материални фактори или от послания, получени от родителите, а не от собствените желания и решения. Мнозина са получили дипломите си, за да "отбележат", често не са работили нито ден по избраната специалност и се развиват в съвсем друга област. Но търсенето на професионална идентичност може да продължи. Да бъдат постоянно търсещи и да се занимават паралелно със сродни области е норма за поколението на 90-те.
Имат нужда да бъдат признати, а кариерата и постиженията са областта, която е най-ясна за тях. Признанието от родителите им не е било достатъчно за тях като деца - родителите са провалени, неефективни
Семейство и взаимоотношения. Поколението на 90-те години е по-свободно в избора си и не се стреми към бързо създаване на семейство. Личната свобода и независимост са важни за тях. Те не бързат да стават родители, тъй като добре помнят какво е било за техните родители през трудните 90-те. А прагматизмът подчертава, че детето е голяма отговорност, докато рационализмът се опитва да ги предпази от прекомерни задължения и ограничения в собствените им желания.
За мнозина от тях близките взаимоотношения са нещо, което те не разбират, защото не са имали опита да бъдат открити с родителите си. За тях е много по-лесно да запълнят вътрешната празнота, като се наградят с онова, което е достъпно и което лесно могат да си осигурят.
Тогава, когато имат деца, съществува голям риск да се опитат да им дадат най-доброто от всичко: да им дадат онова, което не са имали, и да ги предпазят от собствените си грешки. Това води до свръхпокровителство (ако родителите на децата от 90-те години са били изключени от процеса на възпитание, те самите се опитват да се включат в този процес колкото е възможно повече) и израстват нарцистични деца, които вярват, че светът им е длъжник.
Не разбират стойността на времето, а техните деца-зумъри са свикнали с комфорта и не искат да се напрягат. Различният житейски опит отново създава конфликт между поколенията, което затруднява комуникацията.
Самостоятелността и прагматизмът развиват в поколението на 90-те години висока работоспособност. Тя е последвана от свръхотговорност и перфекционизъм и непрекъснат стремеж към пари. Това поражда убеждението, че човек трябва да работи непрекъснато, за да постигне благополучие.
В резултат на това имат натоварени графици, претъпкани с "полезни" дейности, хронична умора и неспособност да се грижат за психическото си благосъстояние
Изглежда, че високата ефективност и способността да се поема отговорност би трябвало да допринесат за творческо отношение към парите, които е толкова трудно да се печелят.
Не, децата от 90-те години често са разточителни, за един ден могат да похарчат приходите си за удоволствия... те са били толкова недостатъчни в детството им.
По онова време бъдещето е неясно, парите се обезценяват за миг: криза след криза, всичко може да се промени за един ден. Разбира се, в такава парадигма се формира желанието да се грабне поне нещо, докато има възможност.
Децата от 90-те години са наистина много различни. В техните характеристики има специфика, дължаща се на трудния преходен период. Израстват във време, в което всичко е бързо и непредсказуемо. Родителите са заети с оцеляването, а детето е оставено само на себе си и потопено в собствения си свят: чувствата и емоциите се смятат за слабост, защото могат да попречат на оцеляването, близостта до родителите се възприема като уязвимост, а безопасността е над всичко.
Те са оцелелите, в годините, в които е просто невъзможно да си слаб, за да не загинеш. Хора, които не се доверяват на системата (банките, държавата), откъдето започват всички кризи. Дори и сега децата на 90-те години се отнасят с подозрение към всяка правителствена инициатива или към всяко нововъведение.
Тяхната твърдост, практичност, независимост са резултат от живота в несигурност. Те са се научили да се доверяват само на себе си и на собствените си сили. И този опит ги е направил по-гъвкави, но и бързо прегарящи - какъв ли свят ще изградят техните деца?
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}