Как смъртта на драг изпълнител възроди интереса към едно от най-старите движения?
Откъде започва всичко...
Загубата на всяко лице, било то популярно или не, винаги предизвиква емоции сред хората. Когато новината за такова събитие се появи в новинарските сайтове или по телевизията, тя неизбежно буди тъжни чувства и съчувствие у мнозина. Същото се случи и със загубата на драг кралицата Вивиен, чиято смърт стана повод за широко обсъждане. Спекулациите около случилото се привлякоха медийното внимание и провокираха въпроси не само за причините, но и за растящото любопитство към драг културата, което става все по-актуално в обществото.
Джеймс Лий Уилямс, по-известен като Вивиен, си отиде от този свят само на 32-годишна възраст. Приживе той участва в музикални театрални и телевизионни продукции. Около неговата смърт няма нищо съмнително, но множеството медийни спекулации около събитието пораждат въпроса: Защо толкова внимание се обръща на подобни трагедии?
Именно така се провокира и интереса към драг движението. Питаме се: Наистина ли е толкова любопитно и защо привлича такова медийно внимание?
Драг куин културата, която е артистична форма на самоизразяване и предизвикателство към традиционните стереотипи за пол и идентичност, често служи за отразяване на социални, политически и културни теми. Така, когато се случи нещо в този свят, то неизбежно привлича внимание, като същевременно подтиква обществото да се замисли за по-дълбоките значения на идентичността и свободата на изразяване.
Датиращо от 16-и век, движението на драг артистите се заражда по времето на Шекспировия театър, когато църквата позволява да играят само мъже и всички женски роли са изпълнявани от тях. През този век благодарение на един от най-известните драматурзи в историята - Уилям Шекспир, се разраства и театралното изкуство, което поставя основите на драг културата във Великобритания.
Портрет на Шекспирова постановка през 16 в.
Днес определението на драг-а обаче е трудно да се улови, тъй като за всеки то може да означава всичко. Понякога може да бъде с театрална цел, а понякога да е бягство от реалността. Произходът на понятието "драг" е доста двусмислен и се обсъжда от години. Някои твърдят, че той се отнася до Шекспировите актьори, които се превъплъщават в женски роли. Други пък са на мнение, че това е съкращение на "облечен като момиче", което образува термина.
Когато разглеждаме културата на драг-овете в Англия през 16 и 17-и в., е важно да отчетем социалния пейзаж на страната по това време - когато очакванията на Тюдорите и Стюартите за пола са твърдо установени.
Обществените стандарти тогава се основават на силната религиозна отдаденост на населението, както и на дългогодишната традиция на авторитетни мъжки и подчинени женски отношения. От жените се е очаквало да се подчиняват на мъжете и да се занимават с домакинство, докато мъжете са имали власт и от тях се е очаквало да издържат семействата си. Този потискащ стандарт в крайна сметка е бил градивният елемент, който е накарал първите провъзгласени "драг артисти" да изследват изразяването на пола, което е довело до разцвета на драг културата в днешния й вид.
Съвременното определение на вече "драг куин (още драг кралица)" от речника на Кеймбридж е следното: човек, често хомосексуалист, който се облича в женски дрехи, слага си перуки, бижута, грим и т.н. и се представя като жена за забавление.
Изпълнителите от 17-и век обаче са се сблъсквали с трудности. Екзекуцията на крал Чарлз Първи довежда до създаването на Протектората, известен днес като Британската общност, а Оливър Кромуел (бел. ред. водач на Английската революция и виден английски военачалник), е известен като лорд-протектор. Кромуел е имал строги пуритански ценности и е смятал театъра за греховен, тъй като е отвличал вниманието на гражданите от църквата.
Портрет на Оливър Кромуел
Източник: iStock by Getty ImagesЗатова той закрива всички театри до 1660 г., когато Чарлз Втори заема законното си място като крал на Англия. Със затварянето на театрите се изкоренява английската драг култура от 16 и 17 в., тъй като вече не е необходимо мъжете да играят каквито и да било роли, дори когато театрите отново отварят врати и Чарлз Втори дава на жените заслуженото им право да бъдат на сцената, като издава кралска прокламация, в която се казва, че е разрешено да взимат участие в постановките.
Ако трябва да бъдем максимално коректни, всъщност тенденцията да се изключват жените от театралната сцена датира още от древните гърци, които са смятали нежния пол на сцената за опасен. Ето защо, за да го избегнат, те изискват мъжете да влизат и в женски роли. Освен това както в Древна Гърция, така и в Средновековна Англия, е било недопустимо мъж да носи женско облекло извън театъра, тъй като е щял да бъде обявен за хомосексуалист, което дотогава е незаконно.
Изключването на жените от сцената обаче не е това, което поставя началото на драг културата, каквато я познаваме днес.
Сега т.нар. "драг кралици" са тясно свързани с "куиър" общността (бел. ред. необичайна) и не всички изпълнители са хомосексуалисти. През 50-те и 60-те години на миналия век драг артистите обикалят из различни клубове в Англия, но са арестувани за това, че се обличат като представители на противоположния пол. Точно тогава започва и един от най-големите етапи в историята на драг културата с появата на "Шоуто на Уорън", в което драг кралиците-актьори започват да стават все по-популярни.
Въпреки че в ранните години драг представленията били строго регламентирани и понякога критикувани, с времето те започват да се възприемат все повече като форма на самоизразяване и протест срещу традиционните стереотипи за пол и сексуална ориентация.
Драг общността започва да процъфтява едва през 70-те години, когато се сформират тематични балове, които впоследствие се налагат и в поп културата. През 90-те пък се "ражда" предаването на шоумена Ру Пол, в което освен наистина фамозни тоалети, артистите са разнообразни със своите пол, раса, сексуална ориентация. Заради него вече драг кралиците не само изразяват себе си, но танцуват и пеят на сцената.
До голяма степен благодарение на успеха на "Ру Полс Драг Рейс" (RuPaul's Drag Race) тази форма на изкуство вече редовно се появява по основните телевизионни канали зад океана, на кориците на списанията и е обект на множество влогове и подкасти.
Днес драг кралиците не се ограничават само до малки сцени и барове. Те участват активно в модни и музикални индустрии, обикновено като посланици на иновациите и изкуството. Впрочем те са важна част от протестни движения и кампании за правата на ЛГБТ+ хората и се възприемат като символи на борбата срещу дискриминацията. Тяхното изкуство включва не само забавление, но и политическо и социално ангажиране. Чрез екстравагантни облекла и хиперболизирани образи те поставят под въпрос социалните норми, изследват проблемите на идентичността и пола, като същевременно предизвикват стереотипите и излишните ограничения.
В България движението, ако можем да го наречем така, започва десетилетия по-късно, но също го има. В страната ни вече се организират тематични събития, концерти, дори и конкурси за драг кралици. Организират се дефилета, на които се разхождат артистични младежи, облечени в пищни дамски тоалети с ярки перуки, качени на високи токчета.
Като цяло това общество в Европа е динамично и присъства в много страни, където драг културата е широко призната и подкрепяна.
Германия, и особено Берлин, е известен с прогресивния си подход към ЛГБТ+ правата и културата.
Пърформанс на драг кралици в Германия
Източник: iStock by Getty ImagesПариж е вторият най-голям хъб за драг куин култура в Европа след Лондон. Франция има богата история на драг и кабаретни изпълнения, а днес много драг куин артисти се изявяват в големи парижки клубове.
Пърформанс на драг кралици във Франция
Източник: iStock by Getty ImagesНидерландия също има богата традиция и драг куин общността е част от тази културна свобода.
Пърформанс на драг кралици в Нидерландия
Източник: iStock by Getty ImagesИспания пък има жива драг сцена, като Барселона и Мадрид са две от основните места за драг изпълнители.
Пърформанс на драг кралици в Испания
Източник: iStock by Getty ImagesТази общност има дълга и разнообразна история, която днес е основна част от съвременната културна сцена. Със своите стил и социално послание драг кралиците не само че правят шоу, но и се явяват като носители на важни социални и политически теми. Те не се притесняват да разрушават стереотипи, да изразяват своите вярвания и да провокират обществото да се замисли върху идентичността и свободата във всичките й форми.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}