Психологът Джон Фолк: Времето на "универсалните" преживявания е отминало
Ще забравим ли за музеите или ще ги преоткрием?
Джон Х. Фолк е американски учен с докторска степен по образователна психология и екология от Калифорнийския университет в Бъркли. Фокус в неговата работа е стойността на музеите и как те подобряват благосъстоянието на хората, какво е бъдещето им и какви са стратегиите за посетителското преживяване. Книгите му за музеите - тяхната роля и ценност за развитието на обществото, са истински бестселъри. Фолк е завладяващ и търсен в световен мащаб публичен оратор, способен да представя сложни идеи пред различни аудитории по достъпни, но провокативни начини.
Здравейте, проф. Фолк! Днес ще разговаряме по изключително актуални теми за музеите, културните пространства и връзката им с публиката. Но нека започнем от самото начало. Какъв е обликът на съвременния музей?
Разбира се, образът на съвременния музей зависи от това с кого разговаряте и за какъв вид музей говорите. За някои музеят все още е прашно и скучно място. За други той е динамично и приятно пространство за прекарване на времето с приятели и семейство. Като цяло обаче, тези пространства със сигурност се опитват да станат по-ангажиращи, по-удобни за ползване и по-ориентирани към посетителите.
От какво се вълнуват посетителите днес? Какво може да привлече тяхното внимание?
Като цяло всички посетители са привлечени от перспективата да видят и правят неща, които са извън обичайното. Това е очакването и повечето пространства се справят добре със задачата да отговорят на тези потребности. Хората обаче търсят музеите по най-различни причини: повечето искат да научат нови неща и да го направят в компанията на приятели и/или роднини. Други също така предполагат, че музеят ще бъде безопасно място. В зависимост от пространството някои очакват да има и неща за правене, като интерактивни и практически преживявания, а много хора смятат, че са подходящи за прекарване на време с децата.
Що се отнася до това какво привлича вниманието на посетителите, то също се определя от естеството на пространството и по-специално от мотивацията на посетителите. Например, ако отивам в музея, за да подпомогна обучението на детето си, това, което ще привлече вниманието ми, са ситуации, които провокират интереса на детето ми и позволяват на мен като родител да подкрепя обучението му. Докато ако отида в музея, за да видя специално емблематично произведение на изкуството или особено рядък предмет, възможността е това, което ще привлече.
Тъй като преживяването в музея се определя преди всичко от интересите, любопитството и мотивацията на посетителя, това също е от решаващо значение.
Как бихте обяснили тези потребности в контекста на психологията?
Хората използват музеите и културните пространства, за да задоволяват своята потребност от благосъстояние, от социална реализация. Тъй като музеите съществуват от толкова дълго време и толкова много хора са се срещали с тях, преобладават разбирания за това какво осигурява едно такова преживяване - например, задоволяване на любопитство или предразполагане за социално сближаване. Тези "възможности" оформят очакванията на хората, създавайки също така "бранда" на музеите - това пространство или галерия е добро място за правене на Х и за виждане на Y. След това хората посещават музеите с тези очаквания и използват посещенията си, за да реализират тези очаквания, което ги подсилва. След посещението те разказват на другите за своите преживявания, което на свой ред формира очакванията на бъдещите посетители. След това този цикъл се повтаря отново и отново.
Днес се намираме в невиждан информационен поток. Как бихме могли да запомним повече от едно посещение в музей или галерия?
Едно от най-забележителните неща, свързани с музеите, е колко запомнящо се е това преживяване - много по-запомнящо се от повечето случки в свободното време. Моето изследване показа, че хората не само запомнят преживяванията си от посещенията, но и съобщават, че ползите от тези преживявания продължават дни, дори седмици и месеци. Ключът към запомнянето е да се помогне на посетителите да направят и видят нещата, от които се интересуват, с други думи - да бъдат подпомогнати в реализирането на своите плановете за посещението. Ако създателите на едно пространство могат да направят това, тогава няма да е необходимо да се притеснява за това преживяването да бъде запомнящо се. Оказва се, че разбирането и доброто обслужване на посетителите е много по-важно в сравнение с подобряването на изложби.
Коя е последната изложба, която истински ви впечатли?
През изминалата седмица бях в Рияд, Саудитска Арабия, и имах възможността да видя нова изложба "Парфюмите на Изтока", представяща изкуството, историята и науката на парфюмерийното производство в Близкия изток през вековете. Като цяло изложбата беше прекрасна, но това, което наистина ме впечатли, беше използването на технологии - не на дигиталните технологии, а по-скоро на механични технологии, които позволяваха на посетителите да помиришат изложбата. Впечатляващото за мен беше колко безпроблемна и ненатрапчива беше технологията. Съмнявам се, че повечето посетители дори биха оценили тази част от изложбата, но всъщност технологията беше доста сложна и уникална.
Какъв смятате, че ще бъде подходът към следващите поколения, които са родени в дигиталната ера?
Младите хора днес се чувстват доста комфортно с дигиталните технологии, но това не означава, че отиват в музей с очакването, че всичко ще бъде дигитално. Ключът за по-младото поколение, както и за по-възрастното поколение, е в посрещането и задоволяването на очакванията. Някои искат дигитален интерфейси, други - не, и това важи за всички възрасти. И ако трябва да има дигитален интерфейси, като например технологиите, споменати в последния въпрос, те трябва да са безпроблемни и като цяло да са проектирани така, че да подпомагат преживяването, а не да го доминират. Технологията е инструмент, а не цел, и винаги трябва да се използва по начин, който най-добре използва възможностите да бъде в услуга на посетителя. Това важи за всички възрасти, а не само за по-младите хора.
Дигиталните медии могат да бъдат проектирани така, че да подкрепят и подобряват реалността на едно пространство, а когато го правят безпроблемно, това е прекрасно. Изводът е, че музеите не трябва да се опитват да включват технологии само защото смятат, че хората ги искат или очакват.
Тази есен Нов български университет ще представи нова магистърска програма "Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи". Какво трябва да предаде тя на студентите?
Очевидно е, че тази програма ще има много измерения, а проектирането на музейни експозиции включва широка гама от умения и познания. Това, което бих насърчил, е да се наблегне на разбирането на посетителите на музея и на това, че добрият дизайн на изложби винаги трябва да се стреми да гарантира разнообразие в отговор на нуждите и интересите на публиката. Времето на "универсалните" преживявания е отминало.
На 9 и 10 юни ще гостувате в България, за да представите свои лекции и да се срещнете с експерти. Коя е най-важната препоръка, която ще споделите с тях?
Надявам се, че сме изминали дълъг път в разбирането на това, което прави едно преживяване успешно, и че успехът започва от посетителите. Днес музеите трябва еднакво добре да разбират своите потребители, техните нужди и очаквания и да създават преживявания, които да изграждат мостове между нуждите и целите на посетителите и на музея.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}