Вълнуваща, драматична и задълбочена е документалната поредица "Трафиканти: Подземни светове с Мариана ван Зелер" на National Geographic. Разследващата журналистка се гмурва в дълбините на най-опасните черни пазари на планетата, в мексикански ъндърграунд организации, криминални банди и необичайни субкултури, за да открие как действат.
Тя разглежда сложната и белязана от насилие динамика на контрабандните мрежи, среща се с основни "играчи" в нелегалния бизнес и по пътя си се сблъсква с редица бивши затворници, колеги журналисти и местни жители, привлечени също като нея от престъпната дейност.
Мариана има дългогодишна и впечатляваща "връзка" с криминалния свят през годините. Заедно със своя съпруг изучават модата на синтетичната дрога, пътуват до най-призрачните места, за да изследват манията по паранормалното, спят на улицата, за да покажат какъв е животът на бездомните младежи, представят света на трафика на хора в САЩ от гледна точка на жертвите. Журналистката отразява и нарковойната в Мексико, пътувайки до конфликтни зони, за да се срещне с най-опасните дилъри и наркобарони.
Всеки епизод от "Трафиканти: Подземни светове с Мариана ван Зелер" навлиза в различна част от подземния свят. Многократно награждаваният журналист се среща със "замесените", за да изучи бизнеса и да разбере по-добре световната сенчеста икономика, която възлиза на няколко трилиона долара.
Вижте какво споделя специално за Life Ван Зелер:
- Как успяхте да стигнете до заподозрените трафиканти и как успявате да спечелите доверието им?
- Това отнема много време. Казвам, че за всяко "Да", което получаваме, получаваме и десетки "Не". Свикнала съм да бъда отхвърляна като жена от толкова много Не-та, които получаваме постоянно. Но това е най-трудната част от работата ни - действително да накараме хората да се съгласят да говорят с нас.
Знаете ли, налагало ми се е да обикалям половината свят, за да се срещам с хора, които след това ни отказват. Така че определено не е лесно. Ние го правим да изглежда лесно, защото в крайна сметка показваме хората, които са се съгласили да говорят с нас. Но мисля, че тези, които се съгласяват, го правят по няколко основни различни причини. Моята кариера в подземния свят е свързана с репортажи за това. И е факт, че те действат безнаказано. Те не виждат проблем в това да говорят с National Geographic.
Една от причините е, че имат его и стигат до самохвалство. Хората искат да се похвалят с това, което правят. Понякога семействата им дори не знаят с какво се занимават, а ние им даваме възможност да ни разкажат какво са правили през последните няколко години зад маска и с променен глас. Но смятам, че най-важната причина е човешката характеристика, която всички споделяме, желанието да бъдем разбрани. И на всички, към които се приближавам, винаги казвам, че знам, че са трафиканти, контрабандисти, измамници и какво ли още не. Казвам им, че съм тук, за да се опитам да разбера защо правят това, което правят. Не съм тук, за да съдя, и мисля, че това е много важно.
- Кое е най-голямото признание, което сте получавали и имало ли е в живота ви тежки моменти, които да са довели до изречението: "Не мога повече"?
- Добър въпрос. Най-голямото признание, което получих... За този сезон имах интервю с наемен убиец в Южна Африка, който призна, че е убил десетки хора. Той е убиец, а ние прекарахме почти два часа в разговори. Това е човек, който върши едни от най-лошите престъпления, нали? Човек, с когото също е трудно да се срещнеш, защото той отнема живота на хората. Ужасно, нали? И то след като е признал, че е убил десетки души. Но след като прекарахме дълго време с него, а ние прекарахме няколко дни заедно, всъщност, беше наистина интересно да разберем цикъла на собствения му живот. Родителите му също са били убити, когато той е бил много малък. Започнал да носи нож за защита, защото останал някак си изоставен. Не е имал никакви членове на семейството си. Никой не е искал да го приюти. И напълно естествено накрая се ориентирал към живота на наркотиците, а след това станал наемен убиец. И си казал, че не убива жени или деца, а само мъже, лоши според него. Аз го попитах: "Осъзнаваш ли, че това, което причиняваш на други деца, е било направено на теб? Останал си без родители, а правиш същото с други деца." И той спря. Отговори: "Никога не съм спирал да мисля за това." Обясни, че това е нещо като терапевтична сесия за него и е обмислял дълго време да напусне тази работа. В този разговор предполага, че ще има нещо, което да го мотивира да го направи. Това е наистина невероятно.
Знаете за последния епизод, който направихме за този сезон. Той се казва "Caught in the Coup" и е сниман за африкански преврат. Аз и екипът ми попаднахме в Нигер по това време и нещата станаха наистина рисковани, нервни и страшни на моменти. Имаше миг, в който си мислех, че ще спра завинаги. А след това усетих, че може би имах нужда от малка почивка преди да започна отново.
- Доколко и какво можете да разкриете като информация, свързана с вашите разследвания? Имало ли е "скрити" моменти, на които сте ставали свидетел по време на разследванията ви, да сте попадали на улики...
- Да, през цялото време. Знаете, че правим много, за да сме сигурни, че защитаваме самоличността на нашите източници. Знаете, че понякога те се излагат на риск само като се съгласяват да говорят с нас. Така че трябва да сме абсолютно сигурни, че няма да разкрием местоположението и самоличността им. И това е голяма част от нашата работа. Така че ние старателно крием всичко, като татуировки и особени външни белези, които могат да бъдат идентифицирани. Имаме много информация, която не се разкрива пред камера.
- Кои са най-честите въпроси, които изникват, когато се впуснете в предизвикателството? В един от епизодите говорите за един от най-големите картели за донорство в Мексико...
- Да. Един от големите въпроси към хората, които интервюираме, е свързан с това дали полицията е адекватна, ако са лоялни. Адекватна ли е Агенцията за борба с наркотиците в преследването си на незаконните дейности? Така че това винаги е най-голямото подозрение. Винаги трябва да прекарваме много време в доказване, че всъщност сме само журналисти. Спомням си един път, когато се срещнахме с един човек. Той вероятно беше високопоставен служител в операцията за трафик на оръжие за картела Синалоа. И преди да го интервюирам, той искаше да се срещне с мен лично, беше много нервен и подозрителен. Аз му казах, че не лъжа за нищо. Наистина съм журналист, дори му показах клипове от работата си онлайн, споделих социалните си мрежи. А той продължи да не вярва. Предполагаше, че мога да си измисля всичко това. Искам да кажа, че точно така биха постъпили правоприлагащите органи. Те ще направят всичко, ще създадат уеб страници, ще създадат активи в социалните мрежи, така че да повярва, че всъщност съм журналист. Знаете ли, всеки път в Мексико, по-специално, всеки път, когато навлизаме в територията на Синалоа, знаем, че сме следени, че сме наблюдавани, че те са добре подготвени. Убеждават се, че сме журналисти.
- При всичките ви пътувания и напрегнати ситуации, в които попадате, какво ви помага да се съсредоточите?
- Мисля, че това е страстта към това, което правя. Възприемам себе си като изключително привилегирован човек, който има достъп до подземния свят, дълбок, тъмен и потаен свят, до който малко хора имат достъп, и възприемам като огромна привилегия да мога и да представя този свят на моите зрители. Мисля, че в края на краищата това е и хуманността на всичко: да можеш да разказваш истории на хората.
Повечето от тях не се раждат с желанието да стават престъпници. Мисля, че това са ситуациите и обстоятелствата, които водят хората до престъпен живот и желанието да видя човечността ме мотивира и ме държи. Продължавам и съм съсредоточена.
- Изпитвате ли разочарование и ако е така от какво е породено то?
- Фрустрация. Да. Наистина е много трудно да накараме хората да говорят с нас. Няма никакъв стимул, освен че искат да ни се доверяват и да споделят историите си. Осъзнават, че понякога дори излагат на риск собствения си живот, за да говорят с нас. Така че е наистина трудно. Защото в края на краищата ние сме в състояние да ги заснемем и да покажем техния свят. Изглежда лесно, но не е и това е много разочароващо понякога. Имала съм ситуации, в които пътувайки по света, си мисля за семейството ми и за всеки ден прекаран далеч от тях. Искам да съм продуктивна, а трябва да пътувам по света, да стигна до някого, с когото да говоря, а той да е решил да не го прави, защото се страхува или защото е променил намерението си. Наистина е разочароващо, но не мога да се оплача, защото това е професията, която съм избрала. Това е, което обичам да правя.
- Професията ви се смята за приоритетна за силния пол. За една жена тя е по-скоро едно непрекъснато предизвикателство, което е и опасно понякога. Но и вероятно е и много трудно да съхраниш себе си, да запазиш вярата си в хората и човещината, която всеки трябва да носи у себе си...
- Кого наричате най-силния пол? Трябва да ви поправя. Наистина вярвам, че жените са много по-силни в емоционално отношение от мъжете, и то по много, много начини. И го виждам всеки ден в репортажите си. Жените, например, които са загубили близки, децата си, които са изчезнали, например заради наркомания, са тези, които се борят постоянно, за да ги върнат или да се опитат да въздадат справедливост. Жените са силните. Аз съм жена, която прави това, което иска. Често жените са недооценени. Те не са приемани като заплаха, така че мъжете са по-склонни да говорят с нас. Също така мисля, че ние сме по-емпатични, а това за работата, която върша, е много важно. Затова винаги казвам, че използвам половите предразсъдъци в своя полза. И да, мисля, че като жена естествено съм склонна да търся човечност у другите хора. И да виждаш другите като човешки същества, с които се опитваш да се свържеш по някакъв начин, според мен е качество, което е уникално женско.
Гледайте "Трафиканти: Подземни светове с Мариана ван Зелер" от 7 април, всяка неделя от 22:00 ч., където награждаваният журналист изследва вътрешните механизми на най-опасните черни пазари на планетата.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}