Причините за т.нар. диспареуния (болезнен полов контакт) са многобройни – както от емоционално, така и от органично естество, а дори и смесени. Още по-сериозни стават обстоятелствата когато проблемът излиза извън пределите на спалнята, нарушава взаимоотношенията в една връзка и качеството на живот изобщо.

Вагинизмът заема едно от водещите места в етиологията на диспареунията. Представлява спазъм на вагиналната мускулатура, недопускащ пенетрация по време на полов контакт, понякога дори и поставянето на тампони или гинекологичен преглед. Появата му се свързва с консервативно възпитание, страх от болка, липса на достатъчно предразполагане, недостатъчна близост с партньора, неприятни преживявания в миналото и др. Трудностите по отношение на самият полов акт обаче, не се отъждествяват с липсата на близост между партньорите. Напротив, сексуално привличане и възбуда обикновено присъстват, но пенетрацията остава невъзможна.

Друга причини за болка при опит за проникване е недостатъчната лубрикация отново поради психогенен фактор или във връзка с естрогенов дефицит след менопаузата. Някои лекарства имат подобен страничен ефект – антиалергични, антихипертензивни, успокоителни и дори орални контрацептиви.

Парене се наблюдава при вулвовагинални инфекции – бактериални, гъбични, генитални брадавици, в резултат на химично дразнене или алергична реакция към интимна козметика, вагинални душове, бельо, тампони, кондоми и други по-рядко използвани у нас бариерни средства за контрацепция или спермициди. Не на последно място стоят и анатомични особености, непозволяващи полов контакт – тясно отверстие на химена, напречна или надлъжна преграда във влагалището, агенезия на влагалището и т.н.

Друг вид диспареуния е дълбоката болка при проникване, пишат от puls.bg. Тя може да се дължи на тазова възпалителна болест, една от най-честите причини за която е хламидия, миомни възли, ендометриоза, пролапс на матката или кисти на яйчниците. Формации в малкия таз, произхождащи от други органи, възпаление на пикочния мехур, дебелото черво, хемороиди, абсцеси, фисури, фистули могат да правокират болка при коитус.

Разбира се, и преживяна травма или оперативна намеса биха могли да са източник на болка.

За изясняването на генезата на диспареунията понакога е достатъчен и обикновен гинекологичен преглед. В помощ на диагностичния процес влизат и някои образни, микробиологични, хормонални изследвания. Тук обаче не бива да се пренебрегва и ролята на психотерапевта за изясняването на сексуалната дисфункция. Емоционалният фактор се преодолява именно с негова помощ. На първо място стои осъзнаването на първопричината за проблемите в сексуалното общуване между партньорите, а след това идва и стремежа за промяна в обстоятелствата около него.

При наличие на органична причина за диспареуния усилията се насочват към нея - било то консервативно или оперативно. Антибактериална или антимикотична терапия влиза в съображение при инфекциозна генеза. Изкуствени лубриканти или хормонално заместителна терапия, особено локална се използват в случаи на намалена лубрикация, вагинална атрофия.

Промяната в личната хигиена, бельото, средствата за контрцепция е от значение при подозиран дразнител. Корекция на провежданото лечение когато то дава подобен страничен ефект се налага при изключена друга причина и оценка на ползата и риска.

Оперативният подход на лечение има своите показания при солидни или кистозни формации, абсцеси, пролапс и т.н.

Кога сношението може да бъде болезнено и за мъжа?

Мускулният спазъм при вагинизъм или анатомични „пречки” във влагалището също са неприятни до болезнени и за партнора. Кожни заболявания, ангажиращи кожата на пениса, възпаления на тялото или главата на члена, уретрити се асоциират с дискомфорт при контакт. Особено състояние е болестта на Peyronie, при която във връзка с фиброзни промени в обвивката около пещеристите тела настъпва деформация на пениса в еректирано състояние, придружена от болка, особено при сношение.