Доц. Йордан Попов е национален консултант - ръководител на Акушеро-гинекологична клиника при Университетска болница "Д-р Георги Странски" в Плевен.

Все повече идват възрастни жени като раждащи първо дете, посочи доц. Попов. Има доста жени, които след 35-годишна възраст раждат първо дете. Това е тенденция в целия свят, отбеляза той.

Не е нормално да се ражда преди 19 или 18 години, а тенденцията у нас е да се увеличават ражданията в някои етнически групи на тази млада възраст, коментира доц. Попов.

Според него е негативна тенденция завишаването на оперативните раждания и по-точно цезарово сечение.

Като проблем доц. Попов посочи увеличаването на недоносените бебета, което по думите му е свързано с воденето на женската консултация и здравната култура на населението.

Относно ниската раждаемост - това е повсеместно - заради застаряване на населението, заради миграцията, заради желанието на жената първо да има професионална реализация, а после да роди дете, коментира националният консултант.

Доц. Попов предупреди, че е проблем намаляването на медиците със специалност "акушерство-гинекология".

"Има дефицит на специалисти, но ние подготвяме кадри - специализанти, които ще ни заменят в бъдеще", коментира доц. Попов. Той обаче предупреди, че, за да придобие човек квалификация в тази сфера, трябва да работи в голяма АГ-база минимум 10 години, за да може да поема всички случаи.

Вижте цялото интервю:

- Доц.д-р Попов, като национален консултант и ръководител на университетската АГ-клиника "Д-р Георги Странски" в Плевен, бихте ли посочили каква е равносметката за 2017 г. за вашата клиника?

- Има леки положителни нотки в раждаемостта. През 2016 г. при нас са родени 1235 бебета, а през 2017 г. - 1286. Това не е голямо увеличение, но все пак с 50 са повече родените деца. През последните години бройката на ражданията вървеше надолу. При равносметката за 2017 г. можем да говорим поне засега за позитивна тенденция. Според мен това все още не показва категорично повишена раждаемост. Мисля, че по-скоро повишеният имидж на нашата клиника в региона е допринесъл напоследък да я предпочитат. Насочват се към нас различен контингент жени.

- Само това ли е причината за повечето родени дена?

- Може би има тенденция на връщане на млади жени, които са извън страната, за да родят в Плевен. Но после отново заминават за чужбина.

- Посочете кои са проблемите, които забелязвате във вашата сфера. Вие сте национален консултант - като цяло за страната какво ви тревожи?

- Негативна тенденция, според мен, е завишаването на оперативните раждания и по-точно цезарово сечение. Тук според мен тенденцията се дължи на повторните секции, затова непрекъснато коментираме с моите колеги, че едно секцио не е задължително да доведе до втора оперативна интервенция, но завишава процента на оперативните раждания, при малък интервал между две раждания. Т.е. , когато едно раждане, е извършено след прекарано секцио под двегодишен период, често пъти се предпочита да се направи второ секцио. В Плевен имаме квалифицирани кадри и се мъчим да изкореним тенденцията на неоправдани секции, тъй като знаете, че в България няма секцио по желание. Водят се дискусии секциото да стане по желание, т.е. не по медицински показания, да бъде прието като законова норма.

- Вашето мнение какво е по този въпрос?

- Лично моето мнение е, че това не трябва да стане. Оперативното раждане - секцио, повишава майчината смъртност над 10 пъти, защото като всяка оперативна интервенция, има своите рискове.

Тази година в нашата клиника се е увеличило секциото с 5 процента. През 2016 г. секциото е 37.5 на сто от всички раждания. Тази година е 42,5 процента. Т.е. с цели 5 процента ражданията със секцио са повече. За жалост, това се дължи на повторни секции. Разбира се, ние сме университетска клиника - тук идват най-тежките случаи, затова е нормално процентът на прилагане на секцио да е по-висок, в сравнение с другите клиники.

В България във водещите клиники секциото е около 50 процента. Според мен това не е нормално - максимално делът на секциото трябва да бъде около 25-30 процента в такива клиника като нашата. Ръководството на клиниката ни има мотив да се подобри този показател - т.е да намалим оперативните раждания.

- Казахте, че приемате най-тежки случаи на раждания. Откъде идват при вас?

- От цяла България идват, с най-различни мотиви. Идват и от по-далечни градове - Бургас, например, от столицата, от по-близки - като Русе. Мотивите им включват и това, че разчитат на квалифицирано медицинско звено в Плевен.

- Има ли проблем със специалистите по акушерство и гинекология?

- Специалистите намаляват като специалност "акушерство-гинекология". Има в момента подмяна на поколенията при нас. Идват нови кадри, които специализират. В момента рязко намаляха специалистите на фона на закриване на акушеро-гинекологични отделения в региона. Ние се стремим да привлечем опитните колеги. Но много от нашите опитни колеги се пенсионираха, а друга голяма част емигрираха, което е проблем и в нашата сфера и специалност. Така че има дефицит на специалисти. Но ние подготвяме кадри - специализанти, които ще ни заменят в бъдеще. Само че, за да придобие човек квалификация, трябва да работи в такава голяма база, като нашата, минимум 10 години като специалист, за да може да поема всички случаи.

- А как сте с материалната база?

- За радост - 2017-та година беше добра по отношение на материалната база. Благодарение на Медицинския университет в Плевен закупихме мощен ултразвуков апарат. Той се ползва преди всичко за разработване на докторантури, но е в помощ и на всички колеги за тежките случаи. И по Норвежката програма бяха осигурени преди месец два мощни апарата 3Д, които вече работят. Така че относно ултразвукова техника сме на високо ниво. Относно операционните инструменти има много да се желае - това е целта на ръководството на клиниката и на болницата - да бъде подновяван инструментариума.

- Открояват 2017-та като година с рекордно ниска раждаемост. Вашите наблюдения?

- Да - рекордно ниска е за страната. Има при нас леко увеличаване, но това не може да се коментира сега. Ще може да се правят изводи след една - две години, за да се види каква е тенденцията. Относно ниската раждаемост - това е повсеместно - заради застаряване на населението, заради миграцията, заради желанието на жената първо да има професионална реализация, а после да роди дете.

- Това вероятно води и други негативи?

- Все повече идват възрастни жени като раждащи първо дете. Има доста жени, които след 35-годишна възраст раждат първо дете. Това е тенденция в целия свят. Част от тези жени имат репродуктивни неудачи и започнаха да се увеличават бременностите след ин витро процедури. Примерно, за 2017 година при нас са дошли 17 такива жени. Знаете, че в Плевен работи един от най-добрите центрове за ин витро процедури в България.

- Казвате, че при вас идват да родят жени от цяла България. Имате ли обаче конкурентна среда?

- Да - имаме конкуренция тук и това е добра среда за развитие. В Плевен имаме две частни АГ-клиники. Но е хубаво, че при тази конкуренция ражданията при нас се увеличават.

- Казвате, че първото раждане много жени го отлагат, за да се реализират първо в професията. Като специалист, какво бихте посъветвали младите жени - коя е най-добрата възраст да роди една жена, от гледна точка на човешката биология?

- Най-благоприятната възраст на една жена за раждане е между 22-23 години до 35, когато има запазена репродукция. След това започват проблемите. Не е нормално да се ражда също преди 19 или 18 години. А за жалост тенденцията е да се увеличават ражданията в едни етнически групи на тази млада възраст. Тук при нас най-младата родилка е на 14 години през миналата година, но сме имали и 12-годишна преди. Има доста такива момичета, които раждат прекалено млади.

- Има ли увеличение при тези раждания?

- В региона делът им остава на едно и също ниво през изминалата година, в сравнение с предходните. В страната има достатъчно данни - в Сливенския, в Софийския, в Пазарджишкия региони - това е проблем, който е належащ да се реши преди всичко с една добра култура.

- А как стои проблемът с раждането на недоносени бебета през 2017 г.?

- Увеличава се делът на недоносените бебета. Това е свързано с адекватното водене на женската консултация и съответно здравната култура на населението. Нашите колеги неонатолози работят много добре - ние с тях сме един екип, работим за намаляване на тази тенденция. Но малките, супер недоносени бебета се увеличават. В нашата университетска болница е една от най-добрите неонатологични бази в България - водеща в Централна България, и обслужва целия регион. Заредена е със съвременна апаратура. По линия на Българската Коледа получаваме апаратура и е много добре заредена.

- А как се отразява при вас наличието на повече жени, които раждат след ин витро процедури?

- Все повече и повече жени забременяват чрез ин витро процедури. Технологиите за подкрепа на хората с репродуктивни проблеми стават все по-добри. Делът на тези жени се увеличава като се увеличава и възрастта им за първо раждане. Например, за миналата година имаме няколко жени, които родиха след 46-47 години. И родиха успешно.

- Какво бихте добавили като проблеми във вашата сфера?

- Големите бази в страната работят по едни и същи стандарти. Няма някаква разлика между тях. Основното според мен е необходимостта да се намаляват оперативните интервенции - секциите - с цел репродуктивното здраве - това е една от целите ни.

- Погледнато с европейски мащаб - ние къде сме в класацията?

- България е на добро ниво. Ние сме далече над средното европейско ниво на дейността при АГ-помощта. Може би трябва да се изисква по-качествено наблюдение в женските консултации. Иначе обслужването в университетските клиники, в големите АГ-звена, смея да твърдя, е на европейско ниво. Един от най-зловещите показатели е "майчина смъртност". Ние нямаме много години майчина смъртност - за радост!