Бианка Илич: Диагнозата рак на гърдата не е равна на смърт и филмът ми е полъх за вяра и надежда

"Истинските супергерои" е личен емоционален разказ от първо лице за силата на човешката воля

Колаж: Мирослава Павлова

Бианка Илич: Диагнозата рак на гърдата не е равна на смърт и филмът ми е полъх за вяра и надежда

"Истинските супергерои" е личен емоционален разказ от първо лице за силата на човешката воля

14:34 | 19 октомври 2024 | Автор: Криси Димитрова; Юлия Владимирова 0 3713 Колаж: Мирослава Павлова

В Международния ден за борба с рака на гърдата - 19 октомври, в "Гласът на Мама" посрещаме Бианка Илич или Супер Бианка, за да говорим за нейната битка с болестта, разказана в нов документален филм. По думите й, това е не само битка, но и нов път, в който е разбрала много за себе си.

"Истинските супергерои" е документален филм, чиято премиера е днес на стрийминг платформата Мах. В Международния ден за борба с рака на гърдата лентата ще се нареди в селекцията със съвременно родно кино, "Предложения от България", в локалния каталог на платформата.

"Филмът ме измъкна от пропастта, в която бях, защото неприятните моменти не са малко. Първото нещо, което си помислих, когато ми съобщиха диагнозата беше, че ще си замина и нищо не съм оставила. Не знам и дали ще имам. Но в главата ми беше тази идея, че не съм оставила нищо."

"Истинските супергерои" е личен емоционален разказ от първо лице за силата на човешката воля. Историята потапя зрителя в света на пациенти от различни националности, професии, възраст - свят напълно преобърнат, но не и сломен, от диагнозата "рак". Зрителят ще надникне и съпреживее техните емоционални, психически и физически състояния. И ще види вярата и надеждата в сърцето, борбеността, силата и смелостта за превъзмогване на трудностите.

"Когато си идвах тук и ходех с голата глава и без вежди по улиците, хората се обръщаха след мен, а в Ню Йорк никой не ми обръщаше внимание, слагах едни обеци халки, червено червило, залепях си изкуствени вежди и отивах в Бруклин на парти. Никой не ми обръщаше внимание как изглеждам. В България не мисля, че сме назад, но просто мащабите са различни."

"Определено загубваш егото си в един такъв процес. Аз нямам его, боря се с това да нямам и да бъда над себе си. Когато загубиш миглите, косата, гърдите си и на всичкото отгоре се разведеш, си казваш "аз за нищо не ставам. Надеждата винаги я усещаш като да те държи отзад и отгоре."

ИЗБРАНО