Учените от университета на Дърам смятат, че прозяването е свързано с процеса на развитие на зародиша. Откритието им може да даде нова насока за лекарите в следенето на здравето на нероденото бебе.

Някои специалисти и преди са изказвали предположение, че зародишът в утробата се прозява. Други са поддържали мнението, че "прозявката" на нероденото бебе не е нищо повече от обикновено отваряне и разтягане на устата.

Авторите на настоящото проучване обаче са успели ясно да разграничат прозяването от обикновеното отваряне на устата, сравнявайки колко дълго устата остава отворена в двата случая. За целта те са използвали четириизмерни видеозаписи на неродени бебета.

Функцията на прозявките на зародиша все още не е напълно ясна за специалистите. Те допускат, че прозяването е свързано с развитието на зародиша, и по-специално с ранното развитие на мозъка, и може да послужи като индикатор за здравето на нероденото бебе. За целите на изследването специалистите са анализира четириизмерни видеозаписи на 15 здрави фетуса - осем женски и седем мъжки, направени в периода между 24-ата и 36-ата седмица от бременността. Изследователите са установили още, че след 28-ата седмица прозявките намаляват, както и че няма съществена разлика в честотата им в зависимост от пола на нероденото бебе.