Деца, които растат далеч от родителите си, страдат емоционално
Българските деца, чиито родители работят далеч в чужбина, имат тежки поведенчески кризи, заяви в интервю за БТА Анелия Рангелова - психолог в Клиничния институт за репродуктивна медицина в Плевен.
А семейството е място за физическа и психическа подкрепа, за споделяне и защита, допълва експертът.
Има не малко конкретни примери за тежки емоционални и поведенчески кризи при деца, чиито родители в продължение на години работят в чужбина, коментира психологът.
По думите й много от тези деца, отглеждани от баби, дядовци и лели, развиват чувство за малоценност или ярост към заобикалящата ги среда, силно изразена враждебност към връстници, живеещи в пълни семейства.
Често такива деца попадат в среди, подлагащи на опасност тяхното емоционално развитие, поясни Рангелова.
Според нея роднините, на чиито грижи са поверени, се справяли успешно с удовлетворяване на биологичните им потребности, но човешката природа е колкото физическа, толкова и психическа.
По думите на Анелия Рангелова стилът на живот на детето се изгражда в периода, когато то е 4-5-годишно. През тези години трябва да се развият чувството за общност и способността за адаптация към променящите се условия на средата.
Според психологът, след петата година нагласата на детето към обкръжаващия го свят е толкова затвърдена, че се запазва в голяма степен до края на живота му.