Мария Брестничка: В България не е ясно кой отговаря за децата
Държавата получава Среден 3 за грижата за тях, като детското здравеопазване има най-остра нужда от реформи
Мария Брестничка е част от Секретариата на Национална мрежа за децата и директор Развитие на мрежата. Работила е по проекти и програми, свързани с проследяването и оценката на политики за децата и в подкрепа на. Автор е на доклади и анализи, свързани с политиките за децата и семействата.
Национална мрежа за децата е обединение на граждански организации и съмишленици, работещи с и за деца и семейства в цялата страна. Организацията работи в областта на защитата на правата на децата и за повишаване на благосъстоянието на децата и семействата в България, като осъществява застъпнически кампании в партньорство с неправителствения сектор, бизнеса, институции.
Г-жа Брестничка, всяка година Национална мрежа за децата представя своя доклад "Бележник", който посочва средния успех на държавата в грижата за децата. Каква оценка получи държавата тази година?
Средният успех на българската държава е 3.33. Макар това да е най-високият успех, който държавата ни има до момента, за 12 години успехът на грижата на държавата за децата не се промени в различен от "Среден" - независимо от управленето, редовни или служебни кабинети.
От 12 години от Национална мрежа за децата следим състоянието на правата на детето и подкрепата на семействата. "Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?" е ежегоден мониторингов доклад, който ни дава подробна информация за това как живеят децата в България. Бележник, защото пише оценки като в училище. Но не оценките са най-важното, а препоръките, които докладът дава - защото всъщност целта на Бележника е да оцени, но и да очертае пътя към това държавата да стане отличник в грижата за децата.
Бележникът се прави от над 30 автори, които работят с информацията, предоставена от над 25 национални и местни институции, включително министерства. В него участват и 7 външни оценители - експерти от международни и национални институции и организации. Специално място в доклада има мнението на деца и младежи, както и на хората, чиято роля е да ги подкрепят - родители, учители, здравни и социални работници и др. Целта ни е да имаме максимално обективен анализ, който да показва реалната ситуация на децата и семействата в България.
Това, което виждаме, е крайно притеснително. В България има малко над 1 милион деца, като вВ четири от пет домакинства няма деца. От 1992 г. насам детското население под 14-годишна възраст на България е намаляло с над 40%. Коефициентът на демографско заместване показва, че всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст (60-64 години), са замествани от 61 млади хора, влизащи в трудоспособна възраст. Въпросът обаче е, че само да говорим за демографска криза не помага - в контекста на намаляващо население и особено намаляващо детско население единственото, което може да помогне, е подобряване на условията и подкрепата за семействата и грижата за децата като хора и личности. А за да се случи това, са необходими координирани политики.
Кои са сферите, в които имаме най-остра нужда от реформи и политики, свързани с грижата за децата?
Детското здравеопазване. Абсурдно е как системата, която на практика касае всяко едно дете в България, работи най-зле. Оценката на детското здравеопазване е 2.98. България няма план за детското здравеопазване. Националната стратегия за детско и юношеско здравеопазване и педиатрична грижа се бави с над 6 месеца и се пише в затворен и обществено непрозрачен и неотчетен процес. Педиатрите с договор със Здравната каса намаляват всяка година. България е отново на първо място по детска смъртност в Европа, като тя е значително по-висока в селата, отколкото в градовете. Не е достъпен анализ на причините за детска смъртност, нито план за адресирането им. Националната детска болница, за която от Национална мрежа за децата се застъпваме от години, се създава без публично оповестен план и Обществен съвет, който беше обещан от две редовни и две служебни правителства.
Ниски са оценките и в областта на закрилата на децата в областта на семейната среда и на алтернативните грижи, както и в областта на закрилата на децата от всички форми на насилие. Зад тези ниски оценки стоят дългогодишни проблеми в така наречената система за закрила на детето - социалните работници, които трябва първи да реагират в случай на дете, за което има опасност, и да търсят подходящите решения за него.
Налице са проблеми и в областите ранно детско развитие, образование, детско правосъдие. В 21 век в България имаме закон, който позволява затварянето на деца в институции, близки до затвор, за бягство от вкъщи. Ниска е и оценката по отношение на участието на децата - най-лесно можем да познаем дали смятаме децата за хора и личности, като проверим дали ги въвличаме във вземането на решения, които се отнасят до тях. Всеки може да си представи обаче до каква степен децата се питат за решения по отношение на това, което учат в училище или дори как да изглежда класната им стая.
Всички тези проблеми се обединяват от един по-голям проблем - в България не е ясно кой е отговорен за децата. Липсва отговорна институция за децата с реален мандат да управлява и координира политики така, че да разглеждат детето като дете - не само като ученик, или само като болен, или само като жертва на насилие, а като цялостна личност. Четвърта година липсва и план за детските политики (Стратегия за детето). Това оставя всички предприемани законови промени и промени в политиките на парче, често без координация.
Има ли сектори, в които се справяме добре и можем да дадем за пример?
Налице са положителни развития - има повишаване на оценката в област "Благосъстояние", което се дължи на въведените реални данъчни облекчения за родителите, актуализирането на семейните помощи, премахването на таксите за детските градини и др. Заедно с това в момента България има шанс да промени съществено политиките си по отношение на детската бедност - Европейската гаранция за детето дава възможност за това държавата ни да се фокусира върху бариерите, които бедността поставя пред едно дете - да ходи на училище, да има достъп до здравни грижи и лекарства, социална подкрепа и много други.
Искрено се надявам, че ще отворим въпроса за децата, живеещи в крайно лоши жилищни условия - въпрос, който около местните избори, когато пак започне разчистването на гетата, винаги е актуален и който в крайна сметка винаги оставя едни деца на улицата, без решение, без покрив над главата или без семейство. За да се справяме наистина добре в който и да е сектор и във всички заедно, никое решение не бива да се взема, без да е оценено как то ще повлияе върху децата. Никоя политика не е добра, ако не е добра за децата.
Наскоро бяха връчени наградите Златна ябълка. Кои са героите на децата и техните каузи, за които си струва да научим?
Наградите "Златна ябълка" от Национална мрежа за децата връчваме от 13 години и през цялото това време търсим добрите примери - вдъхновяващи и смели хора, които не са се примирили с мисленето "Тука е така" и са допринесли за това децата в България да живеят по-добре. За това време имаме стотици номинации и десетки носители на наградата.
Тази година в гласуването за героите на децата за повече от 40 номинации се включиха над 6000 души, които заедно с журито избраха носителите на "Златна ябълка" за 2023 г. Сред тях са ОУ "Христо Ботев" в село Румянцево, което прави чудеса, за да не остави изолирани деца, живеещи в крайна бедност; Детската онкохематология във Варна, където екипът не само лекува изключително успешно, но и прави чудеса от храброст, за да подкрепи децата и техните родители; Centio CyberCecurity, които изскочиха като магьосник и спасиха Националния център за безопасен интернет от затваряне и повече от 23 000 сигнала за деца, жертви на онлайн тормоз и насилие, да не останат без отговор и много други. Иска ни се някой ден Златната ябълка да не е само чудо - да не е само приказна история, а да е ежедневие за всяко дете в България. Със сигурност ние от Национална мрежа за децата ще продължим да работим за това.
Сред темите, по които НМД работи, е безопасността на децата в интернет и защитата на техните права в медиите и социалните мрежи. Често родителите не се замислят, споделяйки снимки и информация за децата си в публичното пространство. Какви рискове крие това?
Безопасното ни поведение в интернет, независимо дали сме дете или възрастен, зависи от това дали знаем какви са рисковете и какво да правим, ако има опасност. Най-често се плашим за децата, като нерядко дори в пристъп на паника родителите се опитват да ограничат изцяло достъпа им до интернет. Това също крие своите рискове - защото забраната не решава проблема. Същото е и по отношение на възрастните - надали ако ни забранят да качваме снимки на децата си във Фейсбук, дори да беше възможно, ще спрем да го правим. Това, което може да ни накара да се замислим, е да познаваме рисковете - като например, че качвайки информация за детето си онлайн, тя, първо, остава завинаги там, и второ, почти винаги е общодостъпна. С други думи, всеки - включително хора с недобри намерения - могат да идентифицират детето ни, да научат доста за личния му живот и т.н. Вярвам, че всеки родител, който е наясно с тези рискове, се замисля дали и какво да публикува, свързано със детето му.
Не по-малко важно е да има и леснодостъпен, общоизвестен начин да зададем въпрос или да потърсим помощ, когато нещо ни притеснява онлайн. Тук изключително важна е работата на Националния център за безопасен интернет, за който споменах. Всеки, който има въпрос, притеснение, жертва е на тормоз онлайн, може да се обади на Националната телефонна линия за онлайн безопасност на деца 124 123, където ще получи съвет, помощ и насочване. Към Центъра функционира и гореща линия, на която се подава сигнал за вредно и незаконно съдържание. Колегите работят тясно с Министерството на вътрешните работи и Интерпол, като благодарение на общата им работа има навременна намеса и в тежки случаи на сексуална експлоатация на деца. Работата на Центровете за безопасен интернет е обезпечена от държавата във всички европейски страни - единствено у нас все още тя остава на добрата воля на дарителите и на мускулите на две граждански организации. И това трябва да се промени.
Има и друг аспект на темата за социалните медии и това е как те влияят върху подрастващите. Има ли дигитална зависимост при децата и какво можем да предприемем като родители?
Социалните медии в момента са неотделима част от нашия живот. По отношение на живота на децата онлайн - валидни са същите правила като тези за възрастните. Другото, което можем и е изключително важно да правим като родители, е да говорим с децата си - не да ги проверяваме, а просто да говорим. Да чуваме техните притеснения, да обсъждаме спокойно нещата, които ги вълнуват, да ги познаваме. Всеки родител обича децата и и всяко дете има нужда от семейството си - но изграждането на доверие на ежедневно ниво иска всекидневно общуване.
НМД работи с различни неправителствени организации и институции по темата тормоз в училище. Има ли статистика по този въпрос и какви са механизмите за превенция?
Това, което видяхме от последните данни, е че само за миналата година има регистрирани над 4000 случая на тормоз и насилие в училище - и това са случаите, за които има подаден официален сигнал. Можем само да предполагаме колко са реалните. Всъщност, налице са данни, които показват, че едно от местата, на които се наблюдава най-често насилие над деца, е училище - 38.3% от децата в България са жертва на тормоз или насилие в училище по данни на УНИЦЕФ.
Механизмите за превенция могат да бъдат най-лесно обобщени така - децата не учат добре, когато не се чувстват добре. Нужно е първо да погледнем към основните причини за тормоза и насилието в училище - само част от тях са липсата на реакция от страна на възрастните или пък стресовата среда, която училището всъщност създава. Изключително важно е децата и учителите да имат пространство, в което да изговарят трудните ситуации. От това, което виждаме, много добре работи и училищната медиация. Не на последно място - учителите не бива да бъдат оставяни сами - те имат нужда от подкрепа, супервизия, реална допълнителна квалификация и начини да търсят помощ, когато имат нужда от нея.
Да обърнем внимание и на възпитанието у дома. Според проучване на НМД голяма част от родителите смятат телесното наказание за неефективно, но въпреки това 2/3 от тях са го използвали. Какво означава това и работи ли този възпитателен подход?
Шамарът или въобще телесното наказание обикновено е гореща тема. Това, което виждаме, е че всъщност на практика всички родители смятат, че той не работи. Не само това, родителите всъщност използват шамара най-често, когато са изчерпали всички други варианти за справяне с поведение на детето, с което не са съгласни, и са се отчаяли, ядосали, засрамили. Всички имаме моменти, в които се чувстваме направо безсилни. Факт е, обаче, че шамарът не само не работи, но и доказано нанася вреда върху отношенията между родителите и децата. Да, той прекратява моментното поведение, но дългосрочно детето пак ще направи това, за което е шамаросано. Само че ще се крие следващия път.
А причината, по която все още толкова много хора го използват, е, че още ни е трудно да намерим алтернатива. Именно затова родителите - които също са хора - трябва да имат възможност да търсят информация, да обсъждат, да бъдат подкрепени, така че да намерят алтернативите на шамара - защото никой родител не иска да разрушава връзката с детето си.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}