Надали има човек, който да остане безразличен, чувайки за успех на дете с увреждане. Победи в спортни състезания, преодоляване на затруднения, пробиви в науката, разбиване на бариери... Постижения, които будят дълбоко уважение. Много често обаче тези деца остават невидими, изключени.

С подписването на Конвенцията на ООН за правата на детето преди 30 години светът пое исторически ангажимент и обеща да направи всичко възможно за създаването на среда, в която всяко дете има свободата и опората да разгърне пълния си потенциал. А с приемането на Конвенцията за правата на хората с увреждания през 2006 г. се въвеждат нови задължения за страните относно премахването на бариерите, които ограничават участието на такива хора във всички сфери на живота. България e ратифицирала двете конвенции и предприема важни стъпки към социалното включване на децата с увреждания. Въпреки това, те продължават да са едни от най-изключените и невидими групи в обществото. Около 10 000 от тях не посещават учебни заведения, а по-голямата част от младежите с увреждания на възраст между 15-24 г. не са заети с работа.

Затова УНИЦЕФ България иска да започне обществен диалог, който поставя децата и младите в центъра. Диалог, който ясно назовава съществуващите бариери, но най-вече - хвърля мост към едно възможно заедно. Защото те са просто част от нашето общество и имат какво да ни разкажат и да ни покажат. Както и да ни вдъхновят!

Всяка промяна започва от самите нас. Увреждането не би следвало да бъде приемано като определящата черта. Бъдете отворени към хората с увреждания, бъдете любопитни към техните способности, техните мечти и страхове и ще осъзнаете, че не са по-различни от вашите. Насърчавайте децата си да играят с техни връстници с увреждания. Тъкмо различното дава цвят на нашия живот, затова не се страхувайте да бъдете цвета в живота на онези, които имат най-голяма нужда от него. Защото няма ние, няма те - всички ние сме едно цяло.