Това обяснява защо учениците, страдащи от безсъние, постигат по-слаби резултати в класните стаи. Според екип учени от университета в Тюбинген, воден от д-р Ян Борн, децата по-добре от възрастните преобразяват натрупаните мълчаливи знания в т. нар. експлицитни или официални познания в образователния процес.

Експлицитните знания са тези, които се съхраняват в паметта ни, докато скритите са тези, свързани с уменията ни и с придобития предишен опит. Единият вид знания лесно преминава в друг, но досега не беше добре проучено въздействието на съня върху паметта.

Ян Борн и колегите му тренирали 28 деца и възрастни да натискат копчета в определен порядък, използвайки метода проба-грешка. След нощен сън всички участници в експеримента били приканени да си спомнят последователността на натиснатите копчета. Децата се справили по-добре в тези тестове за експлицитна памет от възрастните. Изследователите установили, че малките участници имали по-бавна вълнова активност в съня и тя била свързана с по-добрите постиженията в опитите с експлицитната памет.

Най-дълбоките фази на съня се характеризират и с най-бавна вълнова активност. Това са електрически вълни, които преминават през мозъка на всяка секунда и около 1000 пъти на нощ. Тази бавна активност учените свързват с умението за учене, мислене и запаметяваме. След дълбок сън децата показвали както по-добра памет, така и по-добри резултати в обучението, пише вестникът.