Хелмут Нютън: “Аз съм професионален воайор”
100 години от рождението на провокативния фотограф с документалния филм „Helmut Newton – The Bad and The Beautiful“
Съвсем наскоро филмът "Лошият и красавицата" на Геро фон Бойм започна обиколката си по кината в Германия. Филмът трябваше да има официално представяне на кинофестивала Tribeca в Ню Йорк през април, но то беше отменено заради пандемията. Световната премиера на филма беше отбелязана в Берлин, на Potsdamer Platz.
"Лошият и красавицата" е филм на Винсънт Минели от 1952 г. Предлага поглед зад кулисите на Холивуд, разказва истории за слава и катастрофи, блясък, звезди и упадък. Кърк Дъглас и Лана Търнър играят главните роли в този филм. В Германия същият филм се появява със заглавието "Град на илюзиите".
Когато режисьорът Геро фон Бойм решава да използва заглавието "Лошият и красавицата" за своя документален филмов портрет за световноизвестния фотограф Хелмут Нютон, това разбира се не е случайно.
Филмът позволява поглед зад кулисите на света на модата, показва света на богатите и красивите - точно както Нютън го изнася пред обектива на камерата - с неговото насилие, бруталност, блясък, съвършенства и упадъчност.
Неприличен, циничен или необикновен артист? Привлекателен или отблъскващо развратен?
"Правя снимки за пари и удоволствие" казва Нютън
Наричали са го сексист, расист, фашист, последното обвинение е отправено от Алис Шварцер, издателката на феминисткото списание "Ема", през 70-те.
Във всички случаи Хелмут Нютън е гениален провокатор, защото променя модната фотография завинаги, за да я извади от закостенелите ѝ рамки и фалшива моралност.
Берлинчанинът Нютън през тази година щеше да навърши 100 години. Роден е като Хелмут Нойщетер през 1920 г. в проспериращото семейство на еврейски родители. Той определя себе си като същество, израснало като "ужасно мамино синче", което се е "плашило от всичко и всички" и твърди, че единственото, което го е интересувало са само жените, плуването и фотографията.
Възхищението от Лени Рифенщал (фотографката на Хитлер)
Нютън споделя, че стотиците обвинения към него му "влизат от едното ухо и излизат през другото" и смята, че женското движение в днешни дни трябва да се занимава с други важни въпроси.
Той не крие дълбокото си възхищение от една от революционните за киното режисьорки Лени Рифенщал. Той самият я снима в серия от снимки. Нютън не одобрява факта, че Рифенщал прави пропагандни филми за националсоциалистите, но това, според него, може да се отдели от нейния талант, казва той през 2000 г.
"Тя беше голяма вдъхновителка за него" потвърждава актрисата Хана Шигула.
"И всички жени, които е снимал, са част от високото изкуство, по същия начин, както и самата Рифенщал заснемаше Олимпиадата. Такова нещо досега не е имало. Това е тоталната естетика. Скулптурата. Скулптурното тяло." Добавя още Шигула, муза на Фасбиндер.
Хелмут Нютън също има мнение по този въпрос:
"Във фотографията има две мръсни думи: изкуство и добър вкус."
А критиката?
"Това, което казват хората не ме интересува, важно е на мен да ми харесва."
Критикуван заради голите женски тела
"Всичко е еротично, еротично и еротично"
Нютън може да бъде възприет като "лош" заради начина, по който представя женското тяло, което не се харесва на всички, тъй като често кара моделите да му позират голи.
"Разбира се, за много хора той беше " лошо момче", както винаги го наричаше жена му", посочва режисьорът фон Бойм.
"Той определено беше анархист. Той свали установените норми във фотографията по онова време."
Що се отнася до "красaвицата" в заглавието на Геро фон Бойм, то очевидно се отнася до многото жени, снимани от Нютън, интервюирани в документалния филм: Изабела Роселини, Шарлот Рамплинг, Ана Уинтур, Грейс Джоунс, Надя Ауерман, Клаудия Шифър, Мариан Фейтфул, Катрин Деньов както и дългогодишната му съпруга Джун Браун.
Филмът показва и някои от най-изявените критици на творчеството на Хелмут Нютън, като Сюзън Зонтаг в САЩ и Алис Шварцер в Германия, която обвинява фотографа, че популяризира клиширан и на моменти унизителен образ на жените.
"Преди Нютън модната фотография е прекрасна и безобидна, като фотографи като Ричард Аведон и Ървинг Пен са известни със своите минималистични и красиво осветени снимки" припомня фон Бойм.
Шарлот Рамплинг снимана от Хелмут Нютън.
@Helmut Newton FoundationВ този контекст провокативният подход на Нютън го прави най-търсеният фотограф от своето поколение.
В ерата на #metoo работата на стар, бял мъж, който снима голи жени сигурно изглежда страховито недопустима и сатанинска, но Нютън трябва да се гледа като явление в неговия период - това е времето на 60-те и 70-те години, времето на сексуалната революция, която съвпада с най-големите върхове на фотографа.
Голата фотография като акт на освобождение
Всички жени, които Нютън е снимал, са се снимали доброволно и желаейки да попаднат в неговия неконвенционален обектив.
"Никой не ги е принуждавал да се снимат по този начин. За някои това е било и акт на освобождение, като например за младата Шарлот Рамплинг" казва режисьорът фон Бойм.
Шарлот Рамплинг снимана от Хелмут Нютън.
@Helmut Newton FoundationСнимките на Нютон през 1973 г. правят Рамплинг известна. Тя казва във филма:
"Хелмут ми даде огромна вътрешна сила и ако не беше направил тези мои снимки на бюрото ми (Рамплинг посочва нейни снимки в еротична поза), цялата ми кариера щеше да е различна."
Шарлот Рамплинг снимана от Хелмут Нютън.
@Helmut Newton FoundationГодина след снимките, актрисата получава главната роля в хитовата еротична драма "Нощният портиер", след която тя има международна кариера.
Певицата Мариан Фейтфул също разкрива във филма как фотографът е повишил самочувствието ѝ. Израснала в строга католическа среда, тя споделя:
"Хелмут Нютън ме освободи от благоразумието на католическите монахини".
Фотографската игра на Нютън с половете
В интервю за DW Геро фон Бойм цитира актрисата Изабела Роселини от документалния филм. Тя е снимана от Нютън няколко пъти.
Изабела Роселини пред Хелмут Нютън.
@Helmut Newton FoundationИзабела Роселини казва:
"Хелмут Нютън снима жени по начина, по който Лени Рифенщал снима мъже. Цялото нещо протича по същия начин. Той също винаги играе с андрогинността, със сливането между мъже и жени. Казваше, че мъжете притежават също толкова женственост, колкото и жените. Той видя някакво сливане между половете."
Хелмут Нютон е художник-визионер. В неговите фотографии има прекрачване на граници, които до тогава модната фотография не е посмявала да пристъпи. Има хардкор еротика, БДСМ, но също така и флуидност на женските и мъжките стереотипи.
Фотографиите на Нютън са от сайта на неговата фондация Helmut Newton Foundation.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}