Карл Лагерфелд... преди да стане черно-бял
„Черно-бялото винаги е модерно, независимо какво значи тази дума“
Роденият в Хамбург дизайнер беше и остава големият ексцентрик на модната индустрия. Той напусна този свят на 19 февруари 2019 г., но ни остави изключителното си наследство не само в модата и стила, но и в разкрепостените навици около парижките басейни и покриви през 60-те.
Германският дизайнер Карл Лагерфелд печели моден конкурс, Париж, декември 1954
Той е дивата на модната сцена. Провокира не само в творчеството си, но и когато посещава светски събития или разказва за ежедневието си. Отличава се с това, че не изневерява на личния си стил и че като дизайнер никога не си поставя граници. Много от модните му навици са познати на широката аудитория, особено запазената му марка, вечната комбинация на Шанел - черното и бялото.
От 30 години насам криейтив директорът на модна къща "Шанел" изглежда по един и същи начин - с бяла риза, черен костюм, черни кожени ръкавици (без които твърди, че се чувства "гол"), плътни черни слънчеви очила и прословутите му бели коси, винаги хванати на опашка. Лагерфелд никога не казва годината си на раждане, може би заради това, според него възрастта е въпрос не на време, а на ентусиазъм и енергия.
Винаги предпочита да се движи сред много млади хора, през 2011 г. издава ограничени бройки с фотокопия от ръкописи на Ницше, не обича да пие алкохол, защото казва, че още преди да е пиян, заспива, а цигари се е опитвал да пуши на 15, но майка му го посъветвала да не го прави, тъй като няма красиви ръце, а при пушенето, този "недъг" изпъква още повече.
Наричат го Кайзерът с глава буква, освен, защото така го е наричал един от неговите известни любовници, парижкият денди Жак де Башер, и заради това, че успява да запази високата класа на марката "Шанел" и е единственият, който, както той самият казва "разбира" марката "Шанел". Управляваше я повече от трийсет години и е асоцииран с нея почти колкото самата Коко. Освен за годината, в която е роден, не обичаше да говори и за родителите си. Описван е като невероятен нарцис, който обожава да се снима и след това да се обгражда със собствените си изображения, както и с хора, които не му противоречат. Там, където работи или се очаква да отиде, винаги има Pepsi-Cola в кристална чаша на френската марка Baccarat, която бива подменяна на всеки трийсет минути. Като в XVIII в.
Лагерфелд преди да бъде монохромен?
"Никога не ходя никъде. Просто правя скици и провеждам телефонни обаждания. После хората идват. Много по-забавно е да се идва в Париж"
Известно е, че Карл е бил култова фигура по модните партита в Париж. Можем да го проследим от 60-те години, когато се е носел на високи токчета край лъскави басейни и началото на 70-те, когато със спортна физика изпъква в трика, прилепнали по тялото, но и с един очевидно важен за него аксесоар - монокълът. Това е времето, когато Лагерфелд е посещавал парижкото Café De Flore, където се е срещал с художника Антонио Лопез, с модела Инес Де Ла Фресанж, както и с видния парижки денди и негов любовник Жак де Башер. Някъде през 70-те, вероятно в това кафене, Лагерфелд решава да си пусне дълга коса, която да носи на опашка.
Ученическият стил на Карл
Стилът на Лагерфелд, още от най-ранното му тийнейджърство е бил на светлинни години от стила на всички останали около него. Най-вече заради строгото му отношение към това, което облича. Всички казват, че винаги е имал безпогрешен нюх към облеклото си. Съучениците му са го запомнили като единственото дете, което е настоявало да носи абсолютно всеки ден на училище сако, вратовръзка и дълги шорти.
В спортна форма за партита около басейн
По време на парижките лета на 60-те, Лагерфелд често е бил забелязван да ходи грациозно на високи токчета в цял бански около басейните на луксозни къщи. Освен това има мускулесто гимнастическо тяло. Дори и тогава обаче му е било трудно да изневери на любимите от ранна детска възраст черни костюми, освен в моментите, когато е експериментирал в горещините на Сен Тропе с различни цветове и щампи и в багажа му е имало няколко ексцентрични шала, флорални ризи, малка дамска чанта, както и пълен куфар с бижута ар деко.
Ключът са аксесоарите
"Аз съм човек на работническата класа, работещ с класа"
През 70-те Лагерфелд внимателно е изработвал публичния си имидж с желанието да бъде забелязан по особен начин в светските среди. Тогава ключът му е бил неговият монокъл. В типичния си стил, Лагерфелд е носил няколко резервни в случай, че един от тях изпадне, за да си спести вдигането от земята. По това време е и срещата на Лагерфелд с Уорхол, след която освен, че дизайнерът има малка роля във филма на Уорхол "Любовта", не може да се откъсне от носенето на японско ветрило в следващите три десетилетия, размахвайки го кокетно докато фотографите го снимат.
Външни влияния
Стилът на Лагерфелд не е свързан само с това, което той сам е избрал, за да популяризира гардероба си. Невероятното му богатство от знания и интелектуален капацитет, които продължава да натрупва и до ден днешен, от една страна е свързано с любимото му място, посещавано почти ежедневно, книжарницата La Hune в Сен Жермен. Изпреварвайки тенденциите, Лагерфелд забелязва отдалеч възраждането на ар деко - представено му най-вече от интериорния дизайнер Андре Путман. Тогава започнал да преброжда и тършува из парижките магазини за мебели и домашни предмети, с които декорира различните си апартаменти. Новият дизайн се появил точно навреме за ролята на Лагерфелд в "Любовта" на Уорхол, като именно неговият апартамент осигурил декора за една от сцените на експерименталния филм на Уорхол за две американски хипарки (Дона Джордан и Джейн Форт), които са в Париж, за да намерят секс и богати съпрузи - филм, в който Лагерфелд е уловен да целува своята приятелка и модел Дона Джордан.
Тайнственият Жак де Башер
Приятелството на Лагерфелд с Жак де Башер винаги ще си остане енигма. През 70-те и 80-те години дизайнерът и парижкият ексцентрик рядко са виждани един до друг. Докато де Башер не умира трагично от СПИН през 1989 г., преди това двойката умело е пазила публичните си изяви заедно, но за ексцесиите им се говори в близките до тях кръгове. Най-страстните години от любовта им са 70-те, когато обсесията им е била двамата да се движат в пълен моден синхрон, еднакво облечени в бели костюми, подходящи за дневното слънце или пък чифт тъмни якета, закопчани с диамантени ар деко брошки.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}