Те са твърде млади, за да остареят, но и твърде "стари", за да са готини
Джен Зи срещу Милениали: Защо едните започнаха да се подиграват на другите?
В ерата на дигиталното немалка част от младото поколение все още живее с убеждението, че "по снимките ги посрещат, а по лайковете ги изпращат". В социалните мрежи сякаш действа неписаното правило колкото повече харесвания събираш, толкова по-готин, по-актуален и по-значим си. Но дали това наистина е така?
В свят, в който меметата са универсален език, границата между шега, ирония и откровена подигравка става все по-размита. Все по-трудно е да разбереш кой се смее с теб и кой на теб. А "хейтът за спорта" често идва опакован като уж невинна шега.
Все по-често именно Милениалите се оказват мишена на следващото поколение, Джен Зи. Онлайн те са иронизирани за външния си вид, за начина, по който се обличат, за марките, които избират, дори за думите, които използват. Изразът "младите 40-годишни" се превръща от комплимент в подигравка.
"Защо това е нещо, за което да бъда критикуван?", питат се много Милениали, които до неотдавна бяха "младите", а днес изведнъж се оказаха "прекалено стараещи се".
Всичко започна с Айфон
Някога възприеман като символ на младост, модерност и технологичен авангард, Айфонът неочаквано се оказа в центъра на нов културен сблъсък. След пускането на 17 през септември устройството започна да се възприема, поне в определени онлайн среди, като кич марка на т.нар. млади 40-годишни.
Според Джен Зи това са хора, "които се опитват твърде много да изглеждат млади" и "отказват да приемат, че времето им е отминало". Засега тази тенденция е най-ясно изразена в Южна Корея, което само по себе си е любопитно, тъй като дълго време местният пазар беше доминиран от Андроид. По данни на "Галъп" обаче все повече корейци се ориентират към Айфон.
Разбира се, подигравките между поколенията не са нещо ново. Милениалите на свой ред неведнъж са осмивали хората, родени в края на 70-те за начина им на изразяване в социалните мрежи. Разликата днес е мащабът и скоростта, с която подобни етикети се лепят.
"Младите 40-годишни"
В Южна Корея възрастта не е просто число, а основа на социалната йерархия. Разлика дори от една година определя начина, по който хората общуват, как се обръщат един към друг и какви очаквания имат. Не е случайно, че въпросът за възрастта е сред първите, които си задават непознатите.
Меметата за "младите 40" отразяват не просто подигравка, а и нарастващ скептицизъм сред младите корейци към почти задължителното уважение към по-възрастните. Само преди няколко години друг термин беше на мода "kkondae" (конде), използван за описване на досадни, назидателни и сковани старейшини.
"Социалните мрежи изострят тези търкания, защото няколко поколения вече споделят едно и също културно пространство", казва Лий Дже-ин, професор по социология в кампуса Седжонг на Корейския университет, пред BBC. "Старият модел, при който различните поколения консумираха отделни култури, до голяма степен изчезна."
От маркетингов термин до онлайн обида
Първоначално около 2010 г. терминът "младите 40" се появява в маркетинга и звучи уж позитивно, защото става въпрос за активни, здравословни, модерни хора с младежки дух.
"В миналото 40-годишните са били възприемани като вече стари", казва тренд анализаторът Ким Йонг-Суп. Но с покачването на средната възраст в южнокорейското общество те вече се оказват "в центъра на обществото, а не на прага на старостта".
Днес обаче терминът е натоварен с ирония. Само през последната година "младите 40" е споменат онлайн над 100 000 пъти и основно в негативен контекст.
За някои това е форма на социално порицание. Тези хора са в разцвета на кариерата си, натрупали са стабилност и богатство в период на икономически подем и сравнително достъпен пазар на недвижими имоти. Срещу тях стоят Джен Зи и младите Милениали, изправени пред скъпите жилища, несигурен пазар на труда и жестока конкуренция. В техните очи те са "поколението, което е минало точно преди вратата на възможностите да се затвори". Затова те не се възприемат просто като хора с определен стил, а като символи на привилегии и власт.
Другата гледна точка
Някои азиатци, преминали през т.нар. "златна ера", обаче виждат нещата по различен начин. Те напомнят, че са израснали с много по-малко. Днес, когато могат да си позволят повече, просто си го позволяват и му се радват. В работата си са били възпитани с идеята за строга йерархия: "Правиш това, което ти се казва, и не възразяваш." Без претенции, без лично мнение. Затова често разбират по-младите поколения, които днес по-смело заявяват граници, напускат, когато не им изнася, и настояват за промяна.
Може би тук е ключът. Не става дума за Айфон, дрехи или мемета. А за различни преживявания, различни страхове и различни начини да се справяш с времето. В крайна сметка копнежът по младостта е напълно естествен. Желанието да изглеждаш млад и актуален не принадлежи на нито едно поколение, то си е универсално.