22:19 | 02.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Филмовият Париж, видян през четири обектива

Въоръжени с "тежка артилерия" в Града на любовта

Снимка: Ема Иванова

Филмовият Париж, видян през четири обектива

Въоръжени с "тежка артилерия" в Града на любовта

13:42 | 11 април 2019 | Автор: Ема Иванова 4 11629 Снимка: Ема Иванова

Когато стане дума за Париж, в моя род e традиция да се припомня една истинска история. През 30-те години на 20 век в България тече голямо национално преброяване и в малкия провинциален град Севлиево пристига чиновник от София. Отива при баба Ганка да ѝ събере личните данни, а тя му казва: "Аз, чадо, съм неграмотна. Но пиши, че съм ходила в Париж и съм се качвала на Айфеловата кула".

Историята е забавна не толкова с факта, че още в началото на 20 век баба Ганка е катерила кулата, колкото с това какво отражение е оставило изживяването в скромния ѝ провинциален живот. Сред важните неща, които тя иска да се знаят за личността ѝ, е именно пътуването до този град-мечта.

Но с какво днес сме по-различни от баба Ганка? Всички предпочитаме да сложим в социалните мрежи снимка от Париж вместо от фонтаните пред НДК или, не дай си боже, от Севлиево. Всички искаме да ни видят до, под, над, около или върху Айфеловата кула и смятаме този кадър за по-важен от каквито и да е "лични данни".

Вероятно затова и няма по-сниман град в Европа от френската столица. Тук всичко е прословуто и фотогенично до клише: оставете Айфеловата кула, вземете Шанз-Елизе и другите големи булеварди, Мулен Руж, Нотр Дам, Монмартър, Триумфалната арка, дори метрото...

Градът на светлините, градът на любовта, градът на туристите, на ексцентриците и милионерите, на просяците, които не можеш да умилостивиш с нищо по-малко от пет евро, градът на Наполеон, на Мона Лиза, на Виктор Юго, на Джим Морисън, на Хенри Милър, на хиляди писатели, политици, поети, шмекери, псевдо и истински артисти, на модата, на кулинарията... И на киното.

Защото световният филмов Вавилон би бил груб, недодялан и безвкусен, ако в него не участваше френският шик на Париж. Излишно е да припомняме вероятно, че началото изобщо на онова, което се нарича "кино", е положено от братя Люмиер в сутерена на парижкото "Гранд Кафе" през 1895 година.

Следва целият 20 век и началото на 21-ви... и поне 300 световноизвестни филмови заглавия, които са снимани в този град. Чак до последния сезон на продукцията на HBO "Аферата", където клишето "писател - Париж" е завързано с любовни сцени по познати за всеки турист места.

И когато става дума за сериали, няма как да не си припомним, че най-романтичните и запомнящи се сцени между Тузара и Кейт Брадшоу в култовия "Сексът и градът" се развиваха именно в Париж...

Ако тръгнете да обикаляте из централните части на града, ще разпознаете много от филмовите локации от известни заглавия. Но има и малко по-неизвестни места, които заслужават внимание и снимки.

За да направим най-достойните кадри сме въоръжени с "тежка артилерия".

В ръце държим вероятно най-добрата камера в смартфон, произвеждана изобщо някога - тази на новия Huawei P30 Pro.

Четири мощни обектива, елегантно разположени в красива опаковка с преливащо се синьо и бяло, наречена от производителя Breathing Crystal. Първокачествен дисплей с извити ъгли, снабден с интелигентна адаптивна яркост, така че в слънчев ден дори няма нужда да сваляме тъмните очила, когато гледаме екрана.

Към това в използвания от нас P30 Pro e добавена гигантска мощност - 8 GB оперативна памет, 256 GB вградена. Устройството е навигирано от операционна система Android 9 и захранвано от батерия с 4200 mAh, която при умерено използване издържа дори 3 дена с едно зареждане. Но най-важното за всеки снимащ, независимо дали любител или професионалист, е това, че прекрасното 192-грамово украшение в ръката вижда по-добре от човешкото око в тъмното, а силата му е в детайлите.

Снимките, а и видеата с P30 Pro не могат да се сравнят с нищо друго, правено от смартфон, а из град като Париж, където постоянно се случват събития, трябва да си въоръжен със зорко око. И ето началото на обиколката по парижки места, свързани с киното.

Huawei P30 Pro няма проблеми с „контражур“-a. Изкуственият интелект (AI) е основна функция на камерата и вади най-доброто дори при снимки, в които светлината се намира зад обекта

Снимка: Ема Иванова

Църквата Сен Сюлпис - ключов декор в "Шифърът на Леонардо"

Неокласическата катедрала "Сен Сюлпис" в 6-и район се конкурира с Нотр Дам за първото място като най-голям католически храм на Париж. Ако следите новинарския поток, е възможно да сте чули, че преди няколко седмици тази църква беше умишлено запалена отвътре от анонимни фенове на безредиците.

Влизаме в църквата, за да изпробваме способностите на Huawei P30 Pro на тъмно, а и за да видим мястото, известно като лоно на конспиративните теории. Неслучайно авторът Дан Браун избира катедралата за сцена в своята книга "Шифърът на Леонардо", а филмовият екип снима вътрешността ѝ. На пода на катедралата забелязваме бяла линия с месинг в средата, която отбелязва минаването на меридиана. Тя води до бял мраморен обелиск, висок около 11 метра, на върха на който се намира сфера с кръст. Това е астрономичен часовник. От срещуположния прозорец в 12 часа на 21 декември се прокрадва лъч светлина, който докосва линията. Същото се повтаря на 21 март при пролетното равноденствие и на 21 септември - при есенното.

Първият кадър демонстрира способностите на широкоъгълния обектив на P30 Pro при сравнително ограничена светлина. Другите три кадъра показват способностите на изключителния zoom – виждате, че можете да четете от повече от десет метра надписи. Това е немислимо за човешкото око

Снимка: Ема Иванова

В храма все още се усеща миризмата на дим и могат да се видят последици от пожара преди месец. Въпреки тъмнината и отдалечеността на 20 плюс метра, P30 Pro лесно "вижда" следите:

Снимка: Ема Иванова

Къщата на Катрин Деньов

На излизане от църквата Сен Сюлпис през площада и булеварда забелязваме широка остъклена мансарда. Ако на нея имаше движение, щяхме без проблеми да уловим най-важното лице на френското кино за последните десетилетия - актрисата Катрин Деньов. Тя живее именно тук и често излиза да пуши цигара на прозореца. С P30 Pro можеше спокойно да ѝ направим папарашка снимка отдалече.

Снимка: Ема Иванова

Разходка из Латинския квартал и един от апартаментите на Джони Деп

Няма нищо по-живописно от бърза разходка из Латинския квартал на Париж. Една от най-симпатичните малки улички тук наподобява безистен и се нарича Cour du Commerce Saint André. Тя е трудна за откриване, но още по-незабележима, а и често забранена за достъп (заради получастния си характер), е миниатюрната и ужасно красива пряка Cour de Rohan. Именно тук е притежавал един от десетките си апартаменти актьорът Джони Деп.

Апартаментът на Джони Деп в Cour de Rohan, Париж

Снимка: Ема Иванова

Точно срещу неговия прозорец се намира най-старото заведение във френската столица - Le Procope. Този ресторант е почти митичен, защото съществува без прекъсване от 1686 година насам. Тук са се събирали през вековете най-видните интелектуалци - Дидро, Русо, Волтер, революционерите Робеспиер, Дантон и Марат. По-късно е посещавано от Наполеон и е било любимо средище на писателите Балзак, Жорж Санд, Виктор Юго, поетите Пол Верлен и по-късно Анатол Франс.

Култовият кафе-ресторант Le Procope. Камерата на Huawei P30 Prо създава ярки цветове при чудесен топлинен баланс на изображенията, което е добра основа за създаването на арт-композиции с едно докосване на екрана

Снимка: Ема Иванова

Ке де Монтебело и "Един американец в Париж"

Ке де Монтебело се нарича онази романтична част от Париж, която включва разходка край Сена и нейните мостове и задължителната гледка към катедралата Нотр Дам. Именно това е и частта от града, където през 1951 година Джийн Кели и Лесли Карон пренаписват историята на киното с музикалния суперхит "Един американец в Париж". Кели прави нощна серенада на Карон сред романтичните мъгли, вдигащи се от реката, и това е незабравимо.

Но къде е уловката? Всъщност тя е в това, че филмът изобщо не е сниман в Париж. През 50-те години студията в САЩ предпочитат да построят цял декор, който имитира даден град и да го осветят, отколкото да правят снимки на открито и при естествена светлина.

Разходка по Ке де Монтебело. Камерата на Huawei P30 Pro няма проблеми с балансирането на светлината в кадъра. Дори да правите снимка от тъмно към светло, не се получавадразнещ контраст. Подобна яснота както в тъмното, така и в светлото, трудно може да бъде постигната от друг смартфон

Снимка: Ема Иванова

Силно впечатлен от сцената в "Един американец в Париж" Уди Алън снима филма "Всеки казва "Oбичам те" през 1996 в другия край на Ке де Монтебело. Тук вече имаме нощни сцени в града:

А ето и мястото, запечатано с Huawei P30 Pro:

Снимка: Ема Иванова

В следващия си филм, посветен на френската столица "Полунощ в Париж", Уди Алън отново снима на Ке де Монтебело. Част от кадрите можете да видите в романтичното интро на филма:

Ето това е мястото:

Снимка: Ема Иванова

Парижката "Света Богородица"

Подобен zoom на към прословутите камбани на „Нотр Дам“ продължава да изглежда нереален, но е самата истина. P30 Pro ни позволява да видим дори главите на туристите, качили се на покрива

Снимка: Ема Иванова

Първият филм за най-култовата катедрала в Париж "Нотр Дам" (или "Света Богородица") е сниман още през 1923 година. "Гърбушкото от Нотр Дам" е холивудско нямо произведение на изкуството, за което е използван грандиозен декор, вместо да бъдат правени снимки в самия град.

През 1939 година следва римейк на този филм, за който студиото не само купува предишния декор, но и построява цял средновековен град. Така филмът става един от най-скъпите за времето си.