Решихме да тестваме Samsung QLED 8K Q900R с три много любими научно-фантастични филма, създадени в недалечното минало, но актуални и днес. Онова, в което е силата на смарт телевизора, е кино-изживяването, защото благодарение на ултра високата резолюция, дори и филмите, заснети в по-стари формати, оживяват в почти 8K качество на екрана.

С КАКВО НИ СПЕЧЕЛИ 8K СМАРТ ТЕЛЕВИЗОРЪТ НА SAMSUNG?

Ако само преди няколко години ви кажеха, че през 2019-а ще можете да притежавате домашен телевизор с 8K резолюция, със сигурност нямаше да повярвате. Тази ултрависока резолюция (UHD) разкрива изцяло нови възможности за потребителите, и то малко след като се наложи 4K. Но верни на принципа, че трябва да предложат най-доброто, преди дори потребителите да са си го помислили, Samsung създадоха 85-инчовия смарт телевизор QLED 8K Q900R.

Изключително голямата резолюция е управлявана от Quantum processor Samsung 8K с изкуствен интелект, който позволява преоразмеряване и мащабране на образа, както и зашеметяваща картина. Промяна в усещането за дълбочина, реализъм, при който сякаш на живо преминаваш през всяка сцена, прецизни детайли - всичко това е новото измерение в свръхвисока резолюция.

Размерът на екрана на QLED 8K Q900R осигурява повече от 33 млн. пиксела. Това дава зрително изживяване, при което човешкото око практически не може да различи пикселите на екрана, независимо колко близо е до телевизора.

Благодарение на 8K процесора, телевизорът оптимизира звука, наглася нивото на яркост спрямо това в стаята и дори препоръчва популярно съдържание и информация чрез гласови команди. Със силата на изкуствения интелект Samsung QLED 8K Q900R може да подобри качеството на картината за по-добри детайли, да намали шума и да подсили ефектите.

Функцията за самообучение MLSR обработва изображенията чрез машинно създадени формули, а Direct Full Array Elite акцентира дори най-малките детайли, като контролира директно всеки отделен светлинен елемент. Функцията Q HDR 8K показва подробности, които доскоро не бихме могли дори да си представим, скрити в най-тъмните и най-светлите сцени.

Абсолютно невъзможно е да не започнем с филма "Матрицата", който тази година чества 20 години от създаването си.

Когато излезе в края на миналия век, той предизвика нещо като мини-революция, превръщайки се в култово заглавие. Основната идея изглеждаше абсолютно умопомрачаваща и предсказваше навлизането на дигиталната реалност. Главният герой (Киану Рийвс) и неговите два живота се превърнаха в тотален хит.

Накратко оплетеният сценарий може да се преразкаже така: през деня Нео е програмист, а през нощта е хакер. Чрез работата си той успява да се свърже с друг легендарен хакер Морфей, който го събужда за истинския свят и му показва Матрицата... Оттам нататък влизаме в свят, пълен с тайни агенти и лъжи. А всичко е подсилено от ефекти, каквито за бяха въведени за първи път в киното: летящи хора, 3D метаморфози, въздушен бой, влизане в чипове и разходки из вътрешността на компютри.

Но каквато и сантименталност да изпитват към "Матрицата" днешните 30-40 годишни, то бъдещето показа, че не всичко, заложено в сценария, се сбъдна. Мракът не е така повсеместен, както предсказваше Морфей, а технологиите се оказа, че не е задължително да водят до негативни последствия. А в социален план един по-стар фантастичен филм се оказва много по-пророчески от "Матрицата".

Това е "Робокоп" от 1987, режисиран от Пол Верховен.

Този дистопичен екшън с киберпънк елементи и чудесен сценарий, предсказа упадъка на Детройт, включвайки теми като медийната манипулация, корупцията, авторитаризма, идентичността и мястото на роботите в бъдещето. Робокоп е машина, интегрирана върху тялото на застрелян в акция полицай. Внедрен за работа в полицията, той изведнъж става неконтролируем.

След създаването на "Робокоп" се появяват две продължения, телевизонни серии, мини сериал, римейк, два анимационни телевизионни сериала, видео игри и безкрайно много комикси. С една дума: "Робокоп" е Голямата работа и който не го е гледал, е добре да запълни пропуска.

Преминавайки през десетилетията, се връщаме още по-назад - към началото на 70-те, когато Стенли Кубрик създава изключителния "Портокал с часовников механизъм".

Адаптирайки пророческата едноименна книга на Антъни Бърджес от 1961-а, филмът многократно надхвърля изискванията на sci-fi жанра. Историята разказва за Алекс (Малкълм Макдауъл) и неговата банда, която извършва престъпления. Сбърканото общество се опитва да "превъзпита" Алекс, принуждавайки го да гледа насила садстични филми. За пред обществото това уж действа, но в същността си Алекс дори става по-лош.

Общо взето тезата е изведена от цитата на Бърджес: "Същество, способно да върши само добро или само зло, е като портокал с часовников механизъм... Човекът не бива да бъде унижаван, като бива командван чрез животинските си рефлекси или заставян да се подчинява на механични закони". Ето това е филм за размисъл, който е признат за един от 100-те шедьовра на световното кино. А най-големият му плюс е, че може да се гледа пак, и пак, и пак, и всеки път човек открива нещо ново.