Сцената в светлините си бе решена като парижки театър от средата на 20-век и в него като на кино минаваше в кратки моменти, но забележително силни – "ровенето" на Патрисия в писмата, в лицата на Пиаф, в приятелствата й, коити среща във времето със собствените си. Едит Пиаф е познавала и обичала младия Ален Делон, с Патрисия е сегашният, лицето му изразява цялата мъдрост на достойното остаряване, а тя пее "Milord". Образите се преплитат по особен начин, независимо, че тези забележителни жени на Франция са толкова различни като визия и като дисциплина, както Каас сама коментира по-рано на пресконференция.

"Тя толкова обича мъжете" – закачливо призна Патрисия за Пиаф, изследвайки не само нейните над 400 песни, но и живота й в детайли. В този спектакъл тя бе и разказвач на приказката, на мита Едит Пиаф – поклон на една голяма актриса към друга…

Патрисия изпълни първата песен на Пиаф, на магнитен запис от 1934 г., когато парижкото Хлапе е едва на 19 години. Изигра заедно с известния френски танцьори Кевин Мишел етюд от пиесата, писана от изключителния френски интелектуалец Жак Кокто, специално за Пиаф.

В спектакъл публиката видя и непоказвани кадри с Едит Пиаф, мъничка, дребничка и толкова голяма певица и човек, дала пътя на звезди като Ив Монтан, Шарл Азнавур, влюбена в любовта и страдаща в трудния си живот. Самата Каас с този плътен, дълбок и неподражаем глас и изтанцува този спектакъл - едно много особено танцуване на тялото не толкова като движение, а като трепет на емоция, като съприкосновение с небето, където е тя – Едит Пиаф.

В края на концерта сред бурята от аплодисменти Патрисия Каас призова: "И така, както сте на крака, нека прави почетем Едит Пиаф." И в смълчаната зала прозвуча гласът на Едит Пиаф, Врабчето, както я наричат преживе, и до днес голямата любимка на цяла Франция.

"Не, за нищо не съжалявам" дойде като бис, но по-скоро като подарък за публиката.

Проектът по инициатива на Патрисия Каас, наречен "Каас пее Пиаф" отбелязва 50-та годишнина от смъртта на Пиаф, с песни под аранжимента на Абел Корзиеновски. Пиаф умира 1963 г., Патрисия е родена три години след това.

"Човек може да изпълнява песните на Пиаф, но трябва да познава и живота й", каза Каас на пресконференцията си часове преди спектакъла и добави, че когато пее нейните песни мисли за своя живот. Каас намира подобие, но и различие между тях двете. "Общото е, че говорим така, както пеем. Но животът на Пиаф е бил много по-труден от моя, въпреки че аз също познах болката и страданието. Освен това съм много по-дисциплинирана от Пиаф – може би защото майка ми е германка", казва Каас.