Продажбите на романа "Зовът на кукувицата" вървяха сравнително успешно, но когато се разкри, че зад псевдонима стои Джоан Роулинг, скочиха рязко нагоре.

В романа се разказва за супермодел, който пада от заснежения балкон на своя апартамент в Мейфеър и всички решават, че става дума за самоубийство. Само брат ѝ не е убеден в това и се обръща към частния детектив Корморан Страйк с молба да разследва случая. Страйк е ветеран от войната, травмиран както физически, така и психически, а животът му е в пълен безпорядък. Това разследване му хвърля спасителен финансов пояс, но цената, която плаща в личен план, е твърде висока: колкото повече дълбае в сложния свят на младия модел, толкова повече се сгъстяват тъмните краски около него и ужасни опасности го дебнат отвсякъде... 

В интервю Джоан Роулинг разказва за предизвикателството да напише криминален роман под псевдоним, както и за неприятната й изненада, когато бива разкрита като негов автор.

Защо решихте да напишете криминален роман и защо под псевдоним?

Винаги съм обичала да чета криминална литература. Повечето от историите за Хари Потър са криминалета в същността си, но от дълго време исках да опитам да напиша нещо изцяло в този жанр.

Колкото до псевдонима, желаех да се върна в началото на кариерата си като писател, така че да мога да работя спокойно, без прекалени очаквания към мен, както и да получа абсолютно откровени отзиви.  Това беше чудесно преживяване и ми се иска да беше продължило по-дълго.

Какви проучвания трябваше да направите, за да напишете „Зовът на кукувицата“?

Интервюирах бивши и настоящи военни, доколкото ми позволиха. Всъщност, цялата фактология си набавих от военни източници. Познавам няколко войници (както служещи, така и ветерани) и съм по-близка с двама човека, които бяха изключително откровени, докато правих проучвания за миналото на героя си (те ми помогнаха и с написването на автобиографията за Робърт). Един от тези приятели работи за Специалните разузнавателни служби (SIB), така че докато Страйк е напълно въображаем, неговата кариера и опит са базирани на действителните разкази на реални войници.

В началото на романа на Страйк никак не му върви. Една от най-ценните за мен рецензии (преди да ме разкрият) казваше, че моят герой се изправя пред проблемите „с решителност, вместо с клишираната саморазрушителност.“ Приписах на Страйк много от качествата на военните, с които съм в най-близки отношения: сила на характера, черен хумор, издръжливост и находчивост.
Направих задълбочено изследване на ампутациите на крака до коляно, а също така посетих много лондонски кръчми.  Проучванията, които са нужни за създаването на съвременен роман, бяха голямо удоволствие за мен.

Защо действието на романа се развива в Лондон? Защо не в Единбург?

Обичам Единбург и градът е привлекателен за разгръщане на действието на един криминален роман, но имах усещането, че улиците му вече са пренаселени от много завладяващи детективи от литературата.

И двамата ми родители са лондончани и аз прекарах голяма част от детството и тинейджърските си години там, на гости при роднини. Също така живеех там през двайсетте си години и все още обичам това място. Можеш да пишеш за Лондон цял живот и така и да не успееш да се изчерпиш откъм сюжет, обстановка или история.

Защо решихте да дарите приходите от авторските си права на ораганизацията ABF The Soldiers’ Charity?

Надявах се, че ще мога да опазя тайната за идентичността на Робърт за по-дълго време, но винаги съм знаела, че когато бъда разкрита ще помоля всички приходи от авторските ми права да бъдат изплатени на ABF The Soldier’s Charity. Отчасти го правя като знак на благодарност към хората, които ми помогнаха с моите проучвания за книгата, но също и защото, изграждайки героят на Страйк, започнах да оценям и разбирам още повече нуждата от тази помощ за служещите войници, ветераните и техните семейства.

Беше ли разкриването на истинската самоличност на Робърт Гълбрайт нещо повече от изпипана маркетингова кампания за повишаване на продажбите?

Когато за първи път отговорих на този въпрос, можех само да кажа, че не бях планирала, нито желала това разкриване. Без да знам как се случи, бях по-скоро разочарована, отколкото ядосана, когато истината бе извадена наяве.
Въпреки че книгата на Робърт беше на пазара само за три месеца, от нея бяха продадени 8500 копия във всякакъв формат (с твърда корица, електронен вариант, аудиокнига), достигна номер едно в класациите на Великобритания за аудиокниги и получи две предложения от телевизионни продуцентски компании. Успехът на Робърт през този период  беше сравним с този на Дж. К. Роулинг през същия период от началото на кариерата ѝ като писател и аз бях много горда с него!

Когато журналистите от Sunday Times ни разкриха, аз стигнах до погрешното заключение, че някоя от заинтересованите телевизионни продуцентски компании е заподозряла нещо. Не само, че този новоизгрял автор отлагаше срещи за екранизация на книгата си, но и нямаше негови снимки никъде, а освен това излизаше, че споделя общ издател с Дж. К. Роулинг.

Както и да, късно вечерта на деня, в който Sunday Times публикуваха статията си, се разбра, че някой, за когото никога не бях чувала, е разкрил тайната ми в Туитър. Последваха няколко доста неприятни дни, през които бях принудена да се чудя кой от малкото хора, на които бях споделила, може да е издал информацията на някого, който би я съобщил на света. В нито един момент не заподозрях, че източникът може да е адвокат от сътрудническа фирма, от който очевидно се очакваше пълна конфиденциалност. В момента на откритието бях шокирана и силно разочарована.

Планът ми да пиша под псевдоним беше дългосрочен и. Насладих се на дълъг период на писане и проучване без натиск или големи очакванията, а и чувството да получа мнението на издатели, критици и читатели, използвайки различно име, беше чудесно.

Ще продължите ли да пишете под името на Робърт Гълбрайт? Да очакваме ли още книги с участието на Страйк в тях?

Да, възнамерявам да продължа да пиша поредицата под името на Робърт. Току що приключих втората част и очаквам да бъде публикувана следващата година.

Дж. К. Роулинг продава над  450 милиона екземпляра от поредицата си "Хари Потър" в цял свят.  Творбите й за възрастни – „Вакантен пост”, публикуван на български  език през 2012 г.,  и „Зовът на кукувицата”, написан под псевдонима  Робърт Галбрейт, са доказателство, че Роулинг продължава творческия си път по интересен начин, съответстващ на добър писател.