"Bohemian Rhapsody" - какво искахме vs. какво ни даде

Реми Малек върши страхотна работа

Снимка: Twentieth Century Fox

"Bohemian Rhapsody" - какво искахме vs. какво ни даде

Реми Малек върши страхотна работа

06:00 | 27 октомври 2018 | Автор: Румен Попов 16 7688 Снимка: Twentieth Century Fox

"Трябва да експериментираме", казва Фреди Меркюри в "Bohemian Rhapsody", когато Queen записват първия си албум. Някой трябваше да каже това и на снимачния екип.

Ciné

Дългоочакваната биография на Меркюри, озаглавена по едноименната емблематична песен Queen, не носи нито арогантното великолепие, нито приключенския дух на композицията. Филмът изглежда като сапунена опера и минава през същата акордова прогресия като всеки друг рок филм. Тоест: няколко музиканта се събират, записват най-големите си хитове почти като на игра, съдбата им се усмихва, след това им се нацупва, след това отново им се усмихва.

По сценарии на Антъни МакКатън (от "Darkest Hour", "The Theory of Everything"), "Bohemian Rhapsody" прави впечатление благодарение на харизматичния си главен образ и актьора, както и заради музиката, но не и с осбено креативна структура. Думите "съвсем адекватен" го описват най-добре.

Със сигурност можеше да е по-зле. Продукцията имаше толкова проблеми, че режисьорът Брайън Сингър беше сменен с Декстър Флетчър.

Започваме, когато Фреди (в ролята Реми Малек) все още се казва Фарок Булсара. Той току-що се е преместил в Англия от Занзибар и в момента се занимава с това да развява дългата си коса по лондонските клубове въпреки неодобрението на родителите му. Само след няколко минутки Булсара вече се запознава с рок групата Smile, която точно в този момент си търси певец. След още няколко минути вече се преименува на Фреди Меркюри, а групата - на Queen.

На другите членове на групата се дава възможност да кажат, че имат по някоя идея за песен, но не правят нищо друго. Те почти не се показват поотделно и е малко трудно да познаеш кой какъв е. Доколкото разбирам, барабанистът Роджър Тейлър (Бен Харди) е сваляч, китаристът Брайън Мей (Гуилям Лий) е добронамерен миротворец, а единственото, което прави басистът Джон Дийкън (Джоузеф Мазело), е да се подсмихва в края на кадъра. Може би защото Тейлър и Мей участваха в създаването на филма, а Дийкън не.

С помощтна на няколко мениджъра, бандата успява да достигне до световната слава. Но това, което виждаме, никак не изглежда световно. През по-голямата част от времето изглежда евтино. Популярна реплика на Фреди е, че Queen искат нещата по-големи и по-добри. Този гламурен обем го няма - няма ги известните хора, няма го хай лайфът. През голяма част от филма спокойно може да става въпрос за някоя инди банда с първа песен в топ 10.

Когато филмът остави другите и се занимава само с Меркюри, нещата са по-различни. Тогава историята спира да бъде за няколко приятелчета, които раздумват за нещо, и става за един аутсайдер, който трябва да се справя със самотата и сексуалността си, докато цялото медийно внимание е в него. Той е отблъснат от групата, която нарича свое семейство, точно както е бил отблъснат от биологичното си семейство преди 10 години. Сега той е сам с котките си и сродната си душа Мери Остин (Люси Бойнтън), която се превърна от годеницата му в платоничен приятел. Когато филмът наблегна на тази хетеро връзка на Фреди, социалните мрежи полудяха. Другият повод за социално недоволство дойде от силно омекотения и примерен образ на фронтмена. Фреди Меркюри живее живот, който може да изчерви всеки Казанова, и съвсем не е за 12А / PG13 рейтинг, както го представят във филма. Филмът засяга някои от по-щурите момента като хапчетата, фетиш клубовете и откачените партита, но реално нещата са били още пó.

Снимка: Twentieth Century Fox

Главната роля за малко беше в Саша Барън Коен, а след това в Бен Уишау. Реми Малек обаче върши страхотна работа - той дори прилича все повече и повече на него по време на филма. Най-големите му моменти са най-големите моменти и за Фреди. Например, когато се движи на сцената на Wembley за Live Aid през 1985 - велик момент за групата.

Филмът може да ви умори от скука около 1 час, но след това ще ви съсипе от рок и може би това е цената.

ИЗБРАНО