Ако често питате приятелите си: "Гледал ли си скоро някой хубав филм?", ако вече сте отметнали тазгодишните наградени с "Оскар" и всичко налично ново, което става, и се чудите с какво приятно да разпуснете вечер след работа и през уикенда, можете да направите като мен. "Извадете" старите ленти, които сме гледали преди вече доста години и позабравили, и ги вижте отново. Аз с удоволствие вече започнах с прожекциите, потънала в мекия диван (с котка, но това е екстра само за ценители :) ) с джинджифилов чай или чаша вино. Споделям кратък филмов лист и може би поне едно от предложенията ще ви зарадва толкова, че скоро да му се насладите...

Не вярвам някой да не е съгласен - когато става дума за кино, всичко започва от гения Чарли Чаплин. Затова и е много трудно да се избере само един филм на човека, който е сценарист, режисьор, главен актьор и дори композитор. Няма да избирам и аз за вас. Просто вижте отново поне една негова лента - "Хлапето", "Треска за злато", "Модерни времена", "Светлините на града", "Великият диктатор" - и няма да сбъркате, няма да ви се стори безвъзвратно остаряло, нищо, че е нямо и черно-бяло, защото пак искрено ще се смеете, а може даже да поплачете. С усмивка и сълза, никой друг не е разказвал толкова истински и умело за любовта, щастието и тъгата.

Припомнете си само това удивително изпълнение от "Модерни времена" (в който играе най-прекрасната партньорка на Чаплин - босоногата Полет Годар):

Моят списък с конкретни имена започва с още един велик режисьор. При това с два негови филма, защото и двата си струват наистина много. Големият италианец Серджо Леоне не снима много ленти, но повечето от тях са култови - като започнем от знаменитата каубойска трилогия с Клинт Истууд "За шепа долари", "За няколко долара повече" и "Добрият, лошият и злият".

"Имало едно време на Запад" (Once Upon a Time in the West)

"Имало едно време на Запад" обаче със сигурност е един от най-добрите уестърни на всички времена. Филмът от 1968 година (най-добра продукция на наградите "Давид на Донатело" за 1969 г.), в който Леоне е съсценарист с Бернардо Бертолучи, и в който участват звездите Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Клаудия Кардинале, е различен от своите жанрови събратя. Не чак толкова динамичен, по-скоро съзерцателен и много красиво заснет, с акцент върху психологическите моменти преди престрелките и с много добър диалог. Заклетите фенове могат да ви цитират фрази като "Да ти се доверя ли?! Как да се доверя на човек, който носи и колан, и тиранти?! Та ти нямаш вяра на собствените си панталони!" и "Е, госпожо, когато си убил четирима, е лесно да ги направиш пет". Оставете се в Дивия Запад да ви отведат убиец-психопат, избил цяло семейство, несправедливо обвинен за ужасното клане метис и мъж с хармоника, който помни как брат му е бил безмилостно изтезаван...

 

"Имало едно време в Америка" (Once Upon a Time in America)

Безспорният шедьовър и най-мащабно киноначинание на Серджо Леоне (отказал да режисира "Кръстникът", за което после съжалява) обаче е невероятният разказ за нюйоркските гангстери от началото на миналия век "Имало едно време в Америка" (1984 г.). Аз обаче не съжалявам никак, че се е захванал с тази лента, защото тя е истинска наслада за сетивата и ума. А тези, които обичат великия Робърт Де Ниро в никакъв случай не бива да пропускат да видят отново какво може, в компанията на Джеймс Уудс и малката Дженифър Конъли, която остава едно от най-красивите и нежни момичета в киното. Филмът, който в оригинал е цели 4 часа, и до момента има забележителната оценка 8,4 в най-големия сайт за филми - IMDb. 

Истинският разкош в този филм е, че и музиката е не по-малко добра. В цялото си творчество Леоне си партнира с изключителния италиански композитор Енио Мориконе, който точно тук сякаш надминава и себе си (за Бога, чуйте го, настръхващо е!):

Една огромна несправедливост обаче бележи съдбата на тази прекрасна творба. Филмът е номиниран за "Златен глобус" за най-добра режисура и най-добра музика. Но така и не получава "Оскар" - адски незаслужено! Просто има лошия късмет да е в конкуренция с друго страхотно попадение - "Амадеус" на Милош Форман...

"Смисълът на живота според Монти Пайтън" (Monty Python's The Meaning of Life)

"Смисълът на живота според Монти Пайтън" пък е абсолютен шедьовър на сатирата, сигурна съм, че мнозинството ще се съгласи с това. Лентата, която жанрово е определяна като музикална комедия, излиза в края на 1983 г. и не след дълго печели голямата награда на журито на Кинофестивала в Кан, освен номинация за "Златна палма". Сценарият е на членовете на уникалната комедийна група "Монти Пайтън" - Греъм Чапман, Джон Клийз, Тери Гилиъм, Ерик Айдъл, Майкъл Пейлин и Тери Джоунс, като всички участват в главните роли, а последният е и режисьор. Филмът показва поредица от скечове, които отразяват последователните етапи от човешкия живот, много фино и в същото време брутално и с британски сарказъм. Ще се спукате от смях, докато разкривате мистериите на католическата и протестантската религия, гениално обвързани с чудото на раждането, причините да не се яде пастет от сьомга, значението на машината, която прави "пинг!" и безмилостно изследвате донорството на органи.

И всичко това на фона на изключително забавни музикални изпълнения. Като това за свещеното семе, което феновете истински обичаме:

"Бразилия"

Филмът на бившия член на "Монти Пайтън" Тери Гилиъм, вдъхновен от романа на Джордж Оруел "1984", е култов. Ако сте го гледали в студентските години и не сте повторили, може би точно сега е моментът. Всъщност, същото важи и ако никога не сте. Лентата от 1985 г., в която страхотно си партнират Джонатан Прайс, Робърт Де Ниро и Боб Хоскинс, не е точно нещо забавно, с което да запълните скуката, но се оказва много актуален в света на Биг Брадър. Сюреалистичният разказ на големия ексцентрик Гилиъм описва кошмарен вариант на уж перфектното бъдеще, в което технологиите определят до голяма степен как живеят хората. Доколкото това е живот - всеки е следен от тайна правителствена агенция, която не позволява любовта да пречи на ефективността на работата и производството. Главният герой е един бюрократ, който попада в компанията на нелегален герой и мистериозна красавица и става жертва на собствените си романтични илюзии...

Заглавието "Бразилия" на пръв поглед няма нищо общо с едноименната страна. Самият Гилиъм обяснява избора си така: "Веднъж в Порт Талбот, сив и студен град, на също толкова сив плаж видях момче, което си пускаше от портативно радио жива латинска музика. Тя му помагаше да се пренесе някъде далеч и правеше светът му по-малко сив". Другите работни заглавия на филма са били "Министерството", "Как се научих да живея със Системата" и "1984 1/2".

Лентата има две номинации за "Оскар" 1986 г. (за сценарий и сценография) и две награди от Британската академия 1986 г. ( за сценография и визуални ефекти).

"Разяреният бик" (Raging Bull)

И пак стигаме до огромния Робърт Де Ниро. Неизбежно е, тази роля е величествена, същото като филмът. Под режисурата на още един от вечните италианци в киното - Мартин Скорсезе, и в компанията на малкия голям Джо Пеши, биографичната лента за американския боксьор Джейк Ламота (1980 г.) съвсем не е само за мъжка публика. Мога да гледам тези страхотно изиграни и заснети кървави и потни сцени (лентата умишлено и много успешно е черно-бяла) пак и пак. Де Ниро наистина се е потил много, за да извърши чудеса на екрана - освен че се боксира почти като професионалист, години наред той държи рекорда за най-много качени килограми за роля - 27. Наистина е неузнаваем, но пък толкова истински. Като филма - брутален, изпълнен с много насилие, псувни, алкохол, какъвто е бил животът на шампиона Ламота. В началото дори киностудиото "Юнайтед Артистс" отказва да финансира лентата заради прекаления реализъм, което налага Скорсезе и Де Ниро да преработят малко сценария.

Уви, и този филм не получава "Оскар" (освен за монтаж - една от няколкото му номинации), но пък, абсолютно заслужено статуетката за най-добра мъжка роля печели Де Ниро - кой знае защо единствената му досега. За "Кръстникът 2" той е награден за второстепенна мъжка роля. А тази година беше отличен за цялостно творчество.

"Изкуплението Шоушенк" (The Shawshank Redemption)

Да е жив и здрав Стивън Кинг! Ако не беше написал новелата "Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк" в сборника "Особени сезони", нямаше да го има този филм явление. И до момента (излезе през 1994 г.) той е абсолютен №1 в IMDb с невероятната оценка 9,2, изпреварвайки дори първите две серии на вечната класика на Франсис Форд Копола "Кръстникът". Неотдавна го гледахме семейно със сина ни тийнейджър, който също каза: "Уау!". Много рядко се случва, но лентата е един от малкото филми, които засенчват книгата, по която са създадени, дори когато автор е всепризнатият майстор Кинг.

Историята на банкера, който влиза в затвора, несправедливо осъден за убийството на съпругата си и нейния любовник - брилянтно изигран от Тим Робинс, и неговия приятел зад решетките (големият Морган Фрийман), е наистина перфектно разказана от сценариста и режисьор Франк Дарабонт (ако не се сещате добре кой е, той направи още два филма по Стивън Кинг - "Зеленият път" и "Мъглата"). И въпреки всичко, и той не беше награден, както заслужава. Дори преди няколко години в анкета на британския в. "Индипендънт" "Изкуплението Шоушенк" беше обявен за най-добрия филм, разминал се с "Оскар". Просто лентата има лошия късмет да се изправи на финалната права с друго изключително филмово творение - "Форест Гъмп" (между другото, той също трябва да се гледа пак!).

"Четири сватби и едно погребение" (Four Weddings and a Funeral)

Когато говорим за романтични комедии, този филм е направо клише. Но пък какво?! Британската лента, режисирана от Майк Нюъл, която също излезе през 1994 година, ще ви напълни душата, дори вече да сте я гледали няколко пъти. Аз лично наскоро го направих отново и на моменти се смях на глас. Младият Хю Грант е просто чудесен като малко смотан и вечно закъсняващ ерген, който аха да се ожени за досадната Птицечовка, която не обича, докато е страстно влюбен в зашеметяваща американка (Анди Макдауъл), за ужас на приятелката му (Кристин Скот Томас), която пък от години е влюбена в него. А Роуън Аткинсън прави такъв скеч в ролята си на млад свещеник, че не е за изпускане.

Това е първият от поредицата любими комедии по сценарий на Ричард Къртис (който създава и култовите сериали "Черно влечуго" и "Мистър Бийн"), в която влизат още "Нотинг Хил" и "Наистина любов". Общото е, че във всички участва Хю. На наградите "Оскар" "Четири сватби и едно погребение" беше номиниран за най-добър филм и най-добър оригинален сценарий. А по-късно списание Empire го включи в класацията си "500-те най-велики филма за всички времена".

"Жива плът" (Carne tremula)

Помните ли най-силните години на Педро Алмодовар? Ех, колко секс, скандали и кръв, сочно поднесени в бурни и криминални сюжети, ни радваха тогава. Много плът има в творчеството на този луд, луд испанец, но толкова, колкото в лентата от 1997 г. "Жива плът" сякаш няма. И, разбира се, има го Хавиер Бардем. Макар през по-голямата част от филма да е инвалид, той пак е така неустоим. Героят му е полицай, а сюжетът следва траекторията на един... куршум. Ченгето Давид остава в инвалидна количка, след като е прострелян от младия Виктор - роден в автобус от майка проститутка, при скандал в апартамента на наркоманката Елена (изкусителната Франческа Нери). Типично по Алмодоварски, нали? Няколко години по-късно Давид и Елена са женени, а Виктор излиза от затвора и тогава любовният триъгълник, който се заформя, е най-малкият проблем. Преди да ви оставя да гледате, само не мога да пропусна да цитирам най-яката реплика в целия филм (поне за целокупния български зрител): "Аз имам един голям к*р!". Нямам идея откъде режисьорът е чул този лаф, но във филма героят обяснява, че го е научил от свой съкилийник зад решетките.

"Фарго" (Fargo)

Този филм е любим на истинските почитатели на братята ексцентрици Итън и Джоел Коен. "Фарго" е криминална черна комедия, която остава класика от създаването си през 1996 г. Развива се в реално съществуващото градче Фарго, в щата Северна Дакота, където през зимата е страшно студено. Затънал финансово, неудачникът търговец на коли Джери Лундегард (Уилям Мейси) спешно се нуждае от много пари и крои план да наеме някой, който да отвлече съпругата му, а богатият ѝ баща да плати откуп. Сделката е за 1 млн. долара, от които той да получи 60 000, а останалите да вземат наемниците (Стив Бушеми и Питър Стормеър). Спирам дотук, очевидно всичко се обърква и потъва в кръв. След три убийства обаче килърите се сблъскват с местния шериф... бременната Мардж Гундерсън (Франсис Макдорманд), която не се спира пред нищо. Това със сигурност е една от най-добрите роли на актрисата, омъжена за Джоел Коен, за която тя печели "Оскар" (втория получи за "Три билборда извън града").

За този филм братя Коен получиха наградата за най-добър режисьор на кинофестивала в Кан през 1996 година, както и седем номинации за "Оскар", печелейки наградите за най-добър оригинален сценарий и най-добра актриса във водеща роля.

През 2014 г. излезе едноименният сериал. Ако сте гледали само него, вижте оригинала непременно...

"Криминале" (Pulp Fiction)

И накрая... Далеч съм от мисълта, че истинските фенове на Куентин Тарантино не са гледали този филм многократно (макар че още веднъж пак много ще ви зарадва). Няма как, той е истински култ. Минавам да го "оставя" в този текст за онези, които някога са го оценили като много як, но така и е останал някъде назад във времето. Освен ако не сме от страшно различна порода, бъдете сигурни, че и сега една от най-забележителните гангстерски истории, брилянтно разказана в типичния брутален стил на лошото момче Тарантино, събрал на едно място чудната компания Самюел Джаксън, Джон Траволта, Брус Уилис, Харви Кайтел и страхотната Ума Търман, ще ви оправи деня, че и повече. Безумните диалози, уникалните гротескни сцени на убийства и жестокост и черното чувство за хумор на американския режисьор точно в тази лента сякаш нямат равни с друга негова.

Любопитна подробност е, че Тарантино измисля срещата между Винсънт Вега (Траволта) и Миа Уолъс (Търман) още в края на 80-те години с идеята да заснеме сцената и да започне да обикаля с нея артфестивали, където да я прожектира и така да си осигури парите за целия проект.

"Казах си, че трябва да измисля начин да направя игрален филм. Хрумна ми идеята да напиша криминален разказ, да го превърна в късометражен филм, после да заснема още един и още един, и да ги обединя в нещо като антология на криминалния филм", разказва режисьорът, в чиято творба думата "fu * k" в комбинации с други е използвана 265 пъти (в YouTube има едно скандално видео по темата :) ).

Между другото, може би не всички знаят, че сцената, в която Миа се предозира с хероин всъщност е снимана как Траволта изважда спринцовката адреналин от гърдите на Търман, а след това лентата е пусната обратно и изглежда, че я забива с всичка сила.

През 1995 г. филмът спечели "Оскар" за най-добър оригинален сценарий, а в Кан получи голямата награда "Златна палма".