В културните войни, които продължават да разделят политиката на САЩ, десницата може би е намерила своя последен герой в лицето на Кристофър Антъни Лансфорд, независимо дали това му харесва или не. Миналата седмица песента му "Rich Men North of Richmond", която критикува правителството, попадна в канала на радиостанция в Западна Вирджиния в YouTube и никому известният певец и автор на песни се превърна в сензация, надхвърляйки 20 милиона гледания досега. В недотам прецизно изработения видеоклип Оливър Антъни, както се представя там - рижав мъж с китара в ръце, стои в гориста местност и пее следното: "Срамно е докъде е стигнал светът/ За хора като мен и хора като теб."

Текстът цели да насочи вниманието на хората към тези от работническата класа и най-бедните. За годините на тежък труд, довел до ниски заплати, поглъщащи се почти изцяло от данъците, които елитът на водещата световна сила налагат. Няколко "десни" политици се застъпиха за песента. Конгресменът Марджъри Тейлър Грийн я нарече "химн на забравените американци". От "левите" политици сенаторът демократ от Кънектикът Крис Мърфи написа, че "прогресивните хора трябва да слушат това" и сподели, че за проблемите, които Антъни пее "имат по-добри решения от десните".

Що се отнася до Кристофър: "Безнадеждността и разочарованието на нашето време резонират в тази песен. Сама по себе си не е нещо особено, но хората, които я подкрепиха, са невероятни и заслужават да бъдат чути", пише "The songwritter". Той изрази надежда, че парчето му би могло да улови гласа на работниците, за които според него няма решение на проблемите им.

Снимка: АР/БТА

Какъвто и да е неговият хит, той влезе в новините заради силното политическо послание, което отправи с него.

"Rich Men North of Richmond" стана част от поредицата противоречиви културни изблици, които подчертават връзките между поп културата и силно разделения политически пейзаж в Щатите. Други скорошни примери включват кънтри хита "Try That In A Small Town" на Джейсън Алдеан, в който има кадри на насилие и протести за "Black Lives Matter". Неотдавна филмът "Звукът на свободата" също стана широко популярен в Америка, като някои критици приеха за вярна историята му за борба с трафика на деца, докато други предположиха, че той отразява неоснователна конспиративна теория за либералите, които одобряват сексуалните престъпления срещу деца. За трети пък това е препратка лично към Джефри Епщайн.

Полемиката, която "Rich Men North of Richmond" предизвика, може да промени всичко за Антъни, чиито по-ранни и малко известни песни са предимно за пиене и работа. Ако или когато се обърне към политиката, може би ще разберем повече. В момента песента му може да се превърне в още едно оръжие в културните войни. Колкото до изпълнителят, чиято основна професия е селскостопански работник - отказа договор за няколко милиона от една от най-големите продуцентски къщи за кънтри, държи се с двата крака на земята, но е най-голямата и неочаквана сензация.

Междувременно "Variety" пусна неговият отговор:

"Хората в музикалната индустрия ме гледат с празен поглед, когато отхвърлям предложения за милиони долари. Не искам 6 автобуса за турнета, 15 влекача с ремаркета и самолет. Не искам да изнасям концерти на стадиони, не искам да съм в центъра на вниманието. Започнах да пиша музика, защото страдах от депресия. Тези песни са достигнали до милиони хора, защото са изпети от някой, който чувства това, за което пее. Без редакция, без агент, без глупости. В мен няма нищо специално."