17-11-2017 20-11-2018

"Мошенички от класа" доказва, че жените също могат да са смешни

Смешна комедия с жени? Toзи път – да

15:38 | 13 май 2019 | Автор: Ема Иванова 6 5161 Снимка: Forum Film Bulgaria

Мъжете-мошеници са добре разработена тема в световното кино, но досега не се беше появявал холивудски филм с действително успешни образи на жени-измамнички. Това вече не е така. Тазгодишната пролетна реколта нови американски комедии идва с безпрецедентен образец в жанра: "Мошенички от класа" (The Hustle).

Ciné

Филмът с Ан Хатауей и Ребъл Уилсън в главните роли е по българските кина от 10 май и си струва гледането по няколко причини. Първо - действието се развива в Европа, което придава щипка финес към гротеската, която предстои да видите. Второ - макар и базирана върху добре познат сценарий, лентата изобщо не изглежда клиширано. Трето - въпреки че героините са жени, "Мошенички от класа" определено успява да НЕ премине в лигава романтика. Лишен от дразнещия поучителен елемент, филмът си остава естествено смешен през цялото време - за удоволствие на публиката.

Режисьорът Крис Адисън сякаш се е въоръжил с цял арсенал скечове, за да накара зрителите да се хилят с глас. Или най-малкото да ги накара да се подсмихват. От ирония, през изискани шеги, до дебелашко чувство за хумор - в името на забавлението тук няма забранени методи.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Историята за двете измамнички, които се състезават да гепят парите на лапни-шараните от мъжки пол всъщност е претоплена версия на филма от 1964 година с Марлон Брандо "Приказка за лека нощ" (Bedtime Story), както и на "От мошеник нагоре" (Dirty Rotten Scoundrels) от 1988 г.

Но докато първият филм носи типичната за времето си сериозност, а вторият е просто низ от шеги в стила на Стив Мартин, то "Мошенички от класа" предлага абсолютно нов прочит на историята за надлъгващите се измамници. Прочит, който във времето на #MeToo може и да дразни някой, но пък въздейства страхотно на самочувствието на зрителките, като директно им говори на "женски".

Действително, някои от майтапите са си полово обусловени, точно както и в оригинала "Приказка за лека нощ" - но с обратен знак. Например, през 1964 г. героят на Брандо държи цяла реч за това как да се възползваш от жените. А през 2019-а пълничката Пеги (Уилсън) и красивата и изискана Джоузефин (Хатауей) споделят хиляда и един начина да се възползват от мъжете.

Актриса от класата на Ан Хатауей като на шега показва, че дори красотата може да е смешна, а австралийката Ребъл Уилсън не остава по-назад, надсмивайки се над жените с непривлекателна външност. По този начин актрисите изчерпателно обхващат противоположните женски качества и ги пародират. За подобен тандем няма невъзможни неща в областта на комедията и целият филм наподобява своеобразна надпревара по актьорски умения. Независимо дали трябва да се изкара сълза в окото, или трябва да се свали неопитен млад програмист, изпълнението на екрана е повече от убедително.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Колкото до сюжета, то той буквално представлява преобърнат полово вариант на по-ранните версии с добавен напълно различен край (но без спойлери!). Историята се върти около две жени, които в търсене на пачки (и магнати) се озовават независимо една от друга в измислен град на френската Ривиера. Фантастичното място е нещо като холивудската версия на Монако, а в казината бродят принцове от остатъчната европейска аристокрация, ръсейки смешни думи на измислен немски и френски.

Но за да издигнеш измамата до изкуство, са необходими редица качества. Джоузефин притежава част от тях: привлекателна външност, актьорски способности, хитрост, досетливост, задълбочена мисъл, способност за планиране. Пеги е точно обратното - тя е жена със скромни претенции за външността си, но иронично именно това й дава огромно предимство в свят, където красотата е всичко. С особения си австралийски акцент, тя е способна да си поръча огромен обед, без да има стотинка в джоба, както и да измъкне пачка. дори от умрял чрез някоя и друга сърцераздирателна история.

Атмосферата е средиземноморска, а декорите - скъпи. Намекът за лукса на Кан е очевиден, което навежда на мисълта за умишлено прицелване на филма този път основно към европейската публика.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Допълнителен шик на сцените придават зашеметяващите тоалети. И тук, както в "Дяволът носи Прада", героинята на Хатауей има възможност да демонстрира скъпи дрешки, които допълнително подчертават нейната вече по-зряла красота. Намигването към стила на Одри Хепбърн е очевидно, а това би могло да е само от полза на актрисата, която така или иначе често е сравнявана с талантливата си предшественичка. Само преди дни, 36-годишната Хатауей получи своя звезда в "Алеята на славата" в Холивуд. Случайно или не, това се случи именно в навечерието на американската премиера на "Мошенички от класа".

След премиерния уикенд в САЩ отзивите за филма от страна на критиците са позитивни, макар че бокс-офисът очаквано не отчита огромна печалба (13.5 млн. долара в САЩ и 13.7 млн. в чужбина). В Америка филмът беше слабо рекламиран, защото по принцип се приема, че заглавие с две актриси в главни роли е "събитие с малко влияние". Като се добави фактът, че таргет са основно жените между 25 и 45 години, е ясно, че има опасност филмът дори да си остане нишов. Доста жалко, защото "Мошенички от класа" определено е глътка свеж въздух сред филмите за супергерои, с които ни заливат кината напоследък. И нещо, което може да се гледа, ако искате да заредите с добро настроение.

А ако сред толкова много женска игра ви домъчнее за мускулите на младия Брандо, то задължително си пуснете и оригинала от 1964-а - има го качен в YouTube: