Победителят в "Гласът на България" - Наско: Скоро пускам свое парче. Не искам да се изгубя
Ще си купи пиано с част от наградата
Много от вас вече познават Атанас Кателиев - момчето от Варна, което не говори с морето, а превзе София и цялата страна, след като спечели шоуто "Гласът на България" по bTV. Всеки, който някога е общувал с Наско обаче, сигурно вече е разбрал, че той не е само глас, той е и много душа и сърце.
Хващам го в движение, разбира се, защото след края на шоуто, той постоянно е в движение.
Как се чувстваш? Сигурно си много зает. Победата как ти се отразява?
Първата седмица беше голяма лудница. Сега вече, особено последните два дни, успях малко да си починa, да остана сам със себе си и да започна да мисля какво искам да постигна занапред.
Какво ти беше най-трудно в "Гласът"?
Трудно е, когато човек започне да осъзнава, че всичко се случва на живо - на първия лайв. Сцената, хореографията, бяха качили кола за моето изпълнение... И в един момент усещаш, че цялата система работи за теб и няма как да се откажеш. Трябва да си 100% отдаден, трябва всичко да е на ниво. Това ми беше може би най-трудният момент.
А кое ти беше най-забавно от шоуто? Дали наистина най-забавните моменти ние зрителите не ги виждаме?
Да, така е. Най-забавно беше през цялото време в бекстейджа. Беше постоянен фън. Всеки правеше нещо интересно. Пред камерата малко или много човек се стяга и се притеснява, докато зад сцената сме себе си.
За всички стана ясно, че си работил като стругар. Мислиш ли да продължаваш да се занимаваш с тази професия или ще насочиш цялата си енергия към музиката?
Засега всичката си енергия съм решил да насоча към музиката. Въпреки че, винаги когато застана зад машината, аз си почивам. Когато от едно сурово парче метал, успея да изработя даден детайл, успея да завърша някакъв продукт, това ми доставя удоволствие. Никога не съм приемал това само като работа. Дори в края на деня да съм бил много изморен, винаги съм изпитвл удовлетворение от свършеното. Надявам се пак да успявам да влизам в работилницата и да правя някакви малки неща за себе си. Но засега насочвам всички усилия към музиката.
Мислил ли си вече за какво ще похарчиш паричната награда от 50 000 лева?
За музика. Просто няма да е редно да ги похарча за нещо друго, освен за музика.
Няма да си купиш мотор например?
Не (смее се). Но искам да си купя пиано.
След отбора на Графа, имаш ли планове да се присъединиш и към лейбъла на Графа - това голямо семейство, пълно с много успешни изпълнители?
Засега не мога да кажа нищо официално, но аз съм отворен към подобни предложения. Очаквам, надявам се.
За музиката разбрахме, че има много важно място в живота ти. А как стои въпросът с любовта?
В момента няма друг вариант, освен да остане на заден план. Заради всичко, което се случва около мен сега, не мисля, че бих бил пълноценен във връзка.
Как си представяш живота си оттук нататък? Сега си само на 25 години.
На 26 вече. (смее се)
Добре, на 26, как си го представяш?
Разбира се, представям си да се занимавам с музика. След формата това мое желание се затвърди. Доста години се занимавах с по няколко неща паралелно и знаех, че трябва да дойде момент, в който да избера само едно. Когато човек прави много неща, нито едно от тях не върви пълноценно. И това, което се случи в шоуто, беше знак от съдбата, че музиката е онова, на което трябва да наблегна.
Имаш ли фаворит от останалите победители в "Гласът"?
Не мога да излъча един фаворит. Следях формата, но не съм имал един фаворит.
Всичко случайно ли се случи при теб с участието ти в шоуто или няма нищо случайно?
Нищо случайно няма. Колкото и клиширано да звучи, хората казват "Вярвай". Когато наистина си пожелаеш нещо, то ще се случи. И е много важно в момента, когато се случи, да се сетиш, че ти си си го пожелал. Затова, когато казаха името ми на финала, първото нещо, което си помислих, беше "Случи се!".
След всички лайфове и интервюта, има ли нещо, което не си казал, а искаш хората да знаят за теб?
Аз, като цяло, съм по-затворен човек и ако не ме питат, няма да кажа нещо допълнително.
Значи трябваше да подготвя около 30 въпроса поне.
Ами, трябваше. (смее се)
Радваш ли се, че беше от отбора на Графа и как оценяваш запознанството си с него?
Радвам се, разбира се. Винаги, когато имам нужда да се посъветвам с него, той е насреща. Усещам го като човек, на когото мога да се обадя, да разчитам.
Кога да очакваме твое парче? Работиш ли вече по такова?
Да, това определено е нещо, което скоро планувам да се случи. Надявам се до два месеца да е готово. Не искам да се изгубя и да не се чува повече за мен като изпълнител.
И ние пожелаваме на Атанас Кателиев гласът му да се чува силно още много дълго и да не заглъхва. Успех, Наско!