17-11-2017 20-11-2018

Петър, който не избра лесния път да се движи по периферията

Един от най-ярките образи във "Фермата" 9 разказва за преживяното в предаването и за живота извън него

Личен архив

Петър, който не избра лесния път да се движи по периферията

Един от най-ярките образи във "Фермата" 9 разказва за преживяното в предаването и за живота извън него

17:05 | 28 ноември 2023 | Автор : Елза Тодорова 0 11499 Личен архив

След като той излезе от "Фермата" 9, всичко се промени. Дали промяната бе в положителен смисъл или не, е въпрос на прочит, но е безспорно, че Петър бе сред участниците, които "правят предаването". Почти всяка година има по един ярък образ, който поставя "лийда" на целия сезон, и в деветото издание на предаването това бе именно Петър Петров.

Още по темата

За онези, които не го познават, той е на 42 г. Израснал във Велинград, възпитаник на немската гимназия в София. Дели времето си между столицата ни и Лондон. Завършил е висшето си образование в Германия, и макар то да е свързано с политлогията, е актьор по призвание. Петър е сред 10-те избрани (от много желаещи) за първия клас на Михаил Билалов и вече има своите успехи в "Нетфликс". Извън това търгува на стоковата борса в Чикаго.

Тук може да разгледате галерия със снимки >>>

С уменията си бързо да преценява ситуации, с лидерски качества, харизма и знания в много сфери, във "Фермата" 9 той бързо сформира около себе си мнозинство от доверяващи се на преценката му, с което да движат отбор "Елбетица" напред. Не на всички обаче това се хареса, вероятно защото малцина са господата, които биха могли да виреят под подобна сянка. Затова и Петър не бе приет единодушно като само добър или само лош.

Какъв е всъщност питаме самия него, вече от дистанцията на времето след като излезе от предаването, в което е имал възможност да направи своите изводи и оценки.

Да започнем оттам с какво се занимавате след излизането си от "Фермата"?

Както и във визитката си обявявам, аз се занимавам с търговия на стоковата борса в Чикаго, или по-точно с финансови деривати. Няма да навлизам в по-големи детайли, тъй като това е доста сложна материя и едва ли е толкова интересна. Също така развивам актьорската си кариера и в България, тъй като доскоро живеех в Лондон, но в последните две години, след като нещата покрай COVID-19 се промениха, съм между България и Великобритания.

Превърна ли се предаването в нещо като трамплин за актьорската Ви кариера след като вече сте и по-разпознаваем за хората у нас?

Надявам се това да повлияе положително на актьорската ми кариера. Огромната трибуна, която "Фермата" дава, направи така, че вече ме спират почти навсякъде за снимка, да се запознаят, да си поговорят с мен. В този смисъл да, по-разпознаваем съм. Да се надяваме и че най-доброто предстои в актьорски план. Времето ще покаже.

В разговор вътре в предаването един от участниците - Жоро (Георги Георгиев), Ви каза, че сте роден за политик. Как политологията намира място в живота Ви при всички тези иначе различни занимания - стоковата борса и актьорството?

Аз съм силно ангажиран към проблемите в България. Политиката е онази платформа, която може да промени ежедневието ни евентуално към по-добро. Затова и завърших Политически науки с профил Международни отношения, като никога не съм имал амбицията да следвам политическа кариера. По-скоро беше нещо, с което да обогатя общата си култура.

Снимка: btV/Фермата 9

Но според мен, за да имаме силно гражданско общество, трябва да бъдем активни на много нива и политиката в този смисъл е част от живота ни. Колкото повече хора разберат, че трябва да са активни и социално ангажирани, толкова по-добре ще се развиват и процесите в България. Визирам и ниската избирателна активност, която видяхме не само на последните избори, но и това, че тя дава отзвук към всичко случващо се у нас. Когато малки групи от контролирани малцинства определят съдбите ни, резултатите са наяве.

Като казахте социална ангажираност, споделял сте, че смъртта на Милен Цветков е моментът, след който започвате да записвате видеа на любими стихотворения, докато ги рецитирате. Мислил ли сте по въпроса можем ли и как да спрем да губим толкова много хора по пътищата ни?

Войната по пътищата е нещо, което ние като хора би трябвало да не допускаме и като общество би трябвало да сме го свели до абсолютния минимум, имам предвид инцидентни ситуации, срещу които никой не е застрахован. Но това, което ежедневно се случва у нас - хората шофират с всякакви вещества в кръвта, наркотици алкохол и какво ли още не, причинявайки тежки пътно-транспортни произшествия, в които много хора си отидоха, най-малкото трябва да бъде строго инкриминирано не само от закона, но и с пълна обществена нетолерантност.

Права сте, че това, което се случи с Милен Цветков ме подтикна да започна да записвам видеа с поезия, тъй като след този нелеп край за него, аз бях наистина шокиран. Точно по това време четях "Хвърчащите хора" на Валери Петров и си казах, че Милен Цветков е един от тези хора. Той не се страхуваше да изказва мнението си открито и свободно, независимо какво би му донесло това. Този случай даде началото на моята инициатива за поезия във виртуалното пространство.

Личен архив

Но другото страшно по темата с войната по пътищата е, че по нашите географски ширини като че ли сме свикнали, че винаги ще ни се размине. Винаги има вратичка, от която независимо какво сме направили, ако сме финансово добре подплатени, за нас законите не важат. Докато го има усещането, че законът не е еднакъв за всички, нищо няма да се промени. Законодателството, съвършено или не, ако бъде прилагано от всички по един и същи начин, много бързо ще видим резултата.

Сега ще Ви върна към предаването. Определихте се като "човек, който не се движи по периферията" по повод на обвиненията към Вас, че сте поел лидерството. Такъв ли сте и в живота - човек, който не се движи по периферията?

Никога не съм избирал лесния път в живота си. Винаги съм се изправял гордо, смело и съм заставал най-отпред, знаейки какво би ми коствало. Това, което се случи във "Фермата", е нагледен пример за моя живот в реалния свят. "Фермата" не е по-различна от живота, който живеем в нормална среда. Това е представителна извадка на нашето общество. Затова го наричах "нашата малка България", а "Елбетица" беше моята малка мечтана България в утопията, наречена "Фермата".

Когато влязох в предаването, видях едни хора, някои от които бяха доста неориентирани, други все още не можеха да се климатизират в това интензивно приключение. Тридневната седмица, в която ние попаднахме, изправя физически и психически човек до неговите критични нива. Затова се наложи в началото, виждайки, че ако не се вземат тежки решения бързо, ще бъдем обречени да вървим надолу, да се предприемат мерки. Това е причината да поема нещата в свои ръце и когато виждах, че ще бъде взето грешно решение, да убеждавам в обратното.

Снимка: btV/Фермата 9

Но нека хората не остават с грешно впечатление, защото в "Елбетица" решенията никога не са взимани еднолично. Може би на моменти съм побеждавал в тезата си, вярвайки, че това е по-доброто за отбора, но никога решенията не са взимани еднолично, пак казвам. Винаги сме гласували и решенията са излизали от отбора. Радвам се, че пътят, който извървя отборът ни, показа че той е бил правилният.

След като сте изгледал вероятно целия сезон като зрител, така да се каже, има ли неща, които бихте променили? Много участници от минали сезони казват, че правят преоценка на себе си след предаването.

Аз изживях две Ферми. Едната беше вътре в предаването, другата беше след като всичко приключи и започнах да гледам епизодите.

В първата "Ферма" допуснах много грешки и със сигурност ще променя много от начините си на поведение, на отношението си спрямо другите. Проблемът идваше от това, че съм човек, който много бързо вижда решението на казуси, които не са ядрена физика и не се налага да губим излишно време в разсъждения от сорта на "аз не мога да тичам, но имам предчувствие, че трябва да съм на играта за тичане". За мен такива казуси не съществуваха. За мен беше ясно, че чисто прагматично ако погледнем кой и как се е подготвял и какви са силните му страни, много лесно бихме могли да вземем правилните решения на какъв пост в игрите да бъде. Но допуснах грешката да мисля, че и останалите виждат нещата така.

Затова може би се стигна до усещането на съотборниците ми, че има налагане от моя страна и че не ги изслушвам. Имахме определен лимит от време да взимаме решения, около две-три минути. За това време е трудно да проведем дълга дискусия, в която всеки да бъде изслушан. Оттук и моята грешка - мислех, че хората виждат света по начина, по който аз го виждам.

В процеса на играта това убеждаване и "налагане", което ми приписваха, се случваше само когато трябваше да се разпределяме за битките. През останалото време от живота във "Фермата" не е имало никаква намеса от моя страна кой какви задачи да поема, как да ги изпълни и т.н. Тоест за мен беше важно, когато излизаме на арената, да бъдем максимално добре поставени, за да можем да съхраним отбора.

Снимка: btV/Фермата 9

"Фермата" е интересен социален експеримент, в който, ако успееш да поставиш себе си на позиция, в която да го погледнеш отстрани, ще видиш много негативи и - надявам се - много позитиви. Аз видях своите негативи и работя по това да ги подобря.

Как си обяснявате несимпатията към Вас от страна на Станислав Дойнов, Георги и Сергей Панайотов. Чух един прочит, според който това е заради неумението им да битуват с алфа човек като Вас.

Това, което се случи в първата седмица и бомбата, която взриви Станислав, стана в изключително неподходящ момент - на голямата арена пред всички, злепоставяйки ни като отбор. Тогава той каза, че не може да се разбира с мен и иска да напусне, но впоследствие разбрахме, че е било театър, в който е играл някаква роля и въобще не е имал намерение да излиза.

След като приключи дуела, който се играеше, ние със Станислав поговорихме. Целият разговор зрителите така и не видяха, тъй като знаем, че в ефирното време не може да се включи всичко, което се случва. Но в този разговор аз казах на Станислав, че ние може да имаме различия, но не това е начинът, по който той трябва да излезе от играта. "Сигурен съм, че ако имаме нормален диалог, ще се разбираме", му казах.

Има обаче и един тънък момент, който знаем само ние "от кухнята", така да се каже. Когато трябваше да се разпределяме за битките и понякога не трябваше да играят всички участници, аз се опитвах да бъда праволинеен в разпределянето, знаейки кой какво може. Тоест, без да се опитвам да омаловажавам качества на другите, да използвам най-доброто от всеки от съотборниците си. В една от първите битки ние все още не бяхме виждали Станислав на арената и не знаехме нищо за него, докато останалите се познавахме и знаехме кой къде е силен. Тогава в една от битките той не бе допуснат до арената и се почувства пренебрегнат, а после видяхме какво се случи.

Но всички тези проблеми, които имах със Станислав, Сергей, а впоследствие се видя, че го е имало и с други участници, е било заради това, че са се чувствали на по-заден план в сянка. Това в мъжкото его понякога води до взривоопасни ситуации и видяхме няколко такива. Цялата история, казано накратко, е борбата между Алфа и Бета.

Това ли е обяснението Ви и за Сергей?

С него от началото ми беше ясно, че ще се разберем трудно, защото той е лесно избухлив. В началото опитах да проведа няколко разговора с него, но на втората дума там започваше да се повишава тон. Това, което направих и което вероятно беше грешка, е да го игнорирам почти напълно, да не го отчитам като част от моето ежедневие във "Фермата". Той не успя да го понесе, след като влезе със заявката да е лидер.

Снимка: btV/Фермата 9

Но лидерът се определя от групата, а не от желанието на самия човек. Мнозина ми слагаха етикети, че съм узурпирал властта, че съм бил деспот, дикактор и какво ли още не, но ако една група от 11 души не вярват и не са съгласни с това, което правиш, няма да те допуснат и да ги ръководиш особено през 90% от играта. Това може да стане в една или две игри, и след това ще бъдеш низвергнат и лидерството ти ще приключи скоропостижно.

Нека обсъдим по-подробно и Жоро, от когото казахте, че сте се почувствал най-предаден, тъй като започнахте с приятелство, докато не видяхме онзи скандал на фермерския пазар.

В България страдаме от един голям проблем и това е предателството. Ако погледнем и назад в историята, тя ни е показала, че винаги в най-големите драми на родината ни, някъде е било намесено разединение и предателство.

Това, което се случи между мен и Георги, е пример за това как хората струват толкова, колкото дадената от тях дума. В самото начало тръгнахме като много близки приятели (която дума вече не искам да използвам за него, защото за мен означава много) и аз приех този човек много близо до себе си знаейки, че даденият от мен обет към него ще бъде спазен до последния ми ден във "Фермата", независимо от всичко. И както видяхме, това се случи.

Тук идва и тази "втора "Ферма", за която Ви казах - докато гледах записите. Видях, че той от самото начало на играта е бил против мен, но е използвал качествата, които имам, за да върви напред в играта, което за мен е недопустимо. В моя мироглед, ако не си съгласен с някого и с нещо, изправяш се смело, заявяваш го и се бориш срещу неправдата, която виждаш. Всичко друго е лицемерие, използвачество и в случая - предателство.

В предаването обаче срещнахте и приятели като Еми (Емилия Георгиева). С кои участници ще останете близки и в живота?

Най-голямата награда, която взех от "Фермата" е, че спечелих истински приятели в лицето на Ния (Селиктар) и Еми. Това са две жени, които ще останат в живота ми. Тези приятелства са безценни и аз съм наистина щастлив, че успях да ги спечеля. Това е най-голямата ми победа във "Фермата".

А кой според Вас трябва да спечели формата тази година?

Има един човек, който обединява всички добродетели, които "Фермата" е прокламирала през 9-годишния си път - доброта, трудолюбие, отдаденост, жертвоготовност за отбора и за това всички да са добре. Това е Емилия. Тя ако вижда, че не си се нахранил, ще си даде порцията и ще каже "Хапни моето, аз се нахраних". Този човек за мен е не само достоен да спечели "Фермата", но е и пример какви трябва да бъдем - добри хора и истински българи.

Видяхте ли такива примери и в противниковия отбор "Канатица"?

Не искам да омаловажа никого от играчите в "Канатица" и затова няма да конкретизирам никого, тъй като живеехме доста изолирани и нямахме реална представа какво точно се случва в техния отбор, както и те в нашия. Там има наистина стойностни хора, които също заслужават да стигнат до финал, но Еми е моят победител и бих се радвал тя да спечели. Моля се, да успее да пребори проблемите, които има "Елбетица" в момента.

Снимка: btV/Фермата 9

Видяхме, че имате умения не само за самите дуели, но и по време на седмичните задачи показахте доста знания. Конкретно за сезона ли се подготвихте или, така да се каже, Ви идва свише?

Благодаря за въпроса! Много хора останаха с впечатлението, че аз съм започнал да тренирам едва ли не от "Фермата" 1 и да се подготвям специално за предаването. Това не е така. Чисто технически моята физическа подготовка за "Фермата" 9 започна от момента, в който знаех, че влизам. Това беше на 1 юни 2023 г. Но всички умения и знания са се натрупвали в годините.

Аз съм от Велинград. От много малки децата на Родопите боравим с основните уреди на труда, които във "Фермата" са водещи - тесла, брадва и трион. На мен животът ми дотук е минал, работейки с дърво, строейки разни неща. Може би и свише ми е дошъл някакъв талант в тази посока, но никога не съм се плашел да се нацапам и да съм около дядо в работилницата. Видяното във "Фермата" е натрупвано в целия ми житейски път.

Винаги съм се опитвал да бъда в добра физическа форма. И ако може да дам това като съвет и към читателите Ви - не трябва да чакат специален повод, за който да се подготвят, а постоянно да полагат усилия да се самонадграждат, да излизат в парка, да тичат, да тренират по спортните площадки и фитнес зали, защото ако човек има здраво тяло и духът му ще е много по-здрав и по-силен.

В първото си интервю пред bTV след като излязохте от предаването казахте, че Моника не е жената, която търсите. Каква трябва да е жената, която ще застане Петър с изброените му качества, който освен това - цитирам Ви - вярва в "малко позабравени ценности" и има интерес към поезията. Трябва ли да има и тя същите качества и интереси?

(Смее се, бел. ред.) Не, не трябва да има всичките тези качества, които видяхте у мен. Напротив, жената, която търся, трябва да бъде преди всичко добър човек, да е силна, да има мнение и нещата, които всички търсят, като например чувство за хумор, отношение към другите и т.н., те са ясни.

Напредвайки във времето и извървявайки все повече от житейския си път обаче човек започва все по-трудно да прави компромиси с ценностната си система. И с мен е така. Вярвам в позабравените ценности като истинската и единствена любов, вярвам, че тя не е моментен изблик на емоции, който преминава и се превръща в съжителство. Аз търся любов, която да ме държи жив, защото всичко хубаво в живота на човек се случва благодарение на такава любов. И затова е малко по-сложно при мен, защото в съвременния свят, в който живеем, колкото по-дигитално свързани сме, толкова по-социално отдалечени сме един от друг.

Снимка: btV/Фермата 9

Предлагам да завършим този разговор с послание, което бихте искали да отправите към хората, било зрители на предаването, които Ви харесват или не, било към всички.

Разбира се, щом имам тази възможност! "Фермата" е социален експеримент, утопия, която се случва на малцина. Много малко хора имат щастието да изживеят това приключение и аз съм един от тях. Тази трибуна, която ми беше дадена и това, което, надявам се, успях да покажа, е посланието ми за добрия пример.

Преди всичко ние трябва да се опитваме да даваме добър пример, тъй като моделите за подражание в България са силно объркани. В днешно време все по-малко се възхищаваме на хора със знания, умения, доброта, а по-скоро насочваме вниманието си към едни други по-ниски страсти.

Силно се надявам, че хората, гледайки това прекрасно предаване, разбраха, че колкото по-обединени сме, толкова по-силни сме. И колкото по-заедно живеем, свързани и отдадени за решаването на проблемите, които има държавата ни, толкова по-бързо ще ги преборим и ще я направим едно много по-хубаво място за живеене.

Моят апел към всички е: имайте гражданска позиция и не се страхувайте да я заявявате. Винаги, когато срещнете неправди и житейски несправедливости, казвайте позицията си и заставайте смело зад нея. Колкото повече сме, толкова по-бързо всичко ще се оправи. И не е нужно да крещим патриотизъм, важното е да пазим България тихо, чисто и смирено в сърцето си. Съединението прави силата!

ИЗБРАНО