Спомен от миналото: "Грозна като смъртта" навърши 20 години
За емблематично заведение с най-дивите момичета зад бара
Истина е, че времето неусетно летни, а поредното доказателство за това е фактът, че филмът "Грозна като смъртта" ("Coyote ugly") навърши цели 20 години. Сякаш бе вчера, когато за първи път се запознахме с 21-годишната Вайлет Санфорд, която напуска родното провинциално градче, за да преследва мечтата си да стане автор на песни в космополитния Ню Йорк. Всички с интерес наблюдавахме как животът ѝ в Голямата ябълка поема в неочаквана посока, карайки я да започне работа като барманка в едно от най-дивите заведения, в което ѝ се налага да прекарва повече време танцувайки върху бара, отколкото зад него, сипвайки алкохол в чашите на посетителите.
Макар че критиката не остана очарована от продукцията и не се изказа никак ласкаво за нея, тя все пак предизвика голям зрителски интерес. Нещо повече, приходите от прожекциите ѝ по цял свят стигнаха впечатляващата за онзи период цифра от 113 млн. долара.
Сега, по случай юбилея на лентата, ще надзърнем зад нейните кулиси и ще се запознаем с някои малко известни факти.
"Coyote Ugly Saloon" е съвсем реално заведение в Ню Йорк, а филмът е вдъхновен от статия в списание "GQ", написана от Елизабет Гилбърт (автор на бестселъра "Яж, моли се и обичай"), в която тя описва собствения си опит като барман в него.
"От нас се очакваше да бъдем над всичко... Или поне да се преструваме, че е така. Бяхме онези момичета, с които човек ще си изкара добре, независимо какво се случва извън бара. Инструкциите бяха ясни - качваш се на плота, раздвижваш ханша, не отказваш почерпки и задържаш рестото за себе си", пише тя.
Лиляна Ловел отваря бара през 1993 г. За да се издържа по време на следването си в Нюйоркския университет, тя също работи като барман и изкарва по 300 долара на вечер, а след дипломирането си става стажант на Уолстрийт, където получава по 200 долара на седмица, затова решава да се откаже от инвестиционното банкиране и да открие собствено заведение. По думите ѝ изразът "Coyote ugly", превърнал се в име на мястото, описва неприятното усещане да се събудиш след пиянска вечер до толкова ужасен мъж, че да искаш да откъснеш ръката си, вместо да го събудиш.
Първоначално създателите на лентата искат Бритни Спиърс да се превъплъти във Вайлет, а Джесика Симпсън дори се явява на прослушване за ролята, но се е отказва, разбирайки, че ще трябва да се снима в голи сцени. За разлика от нея Пайпър Перабо, на която е поверен персонажът, няма проблем с това. В крайна сметка обаче режисьорът решава да изреже въпросните сцени.
Подготвяйки се за проекта, Пайпър се записва на уроци по китара. Освен това, макар да не е певица, тя изпява всички песни, звучащи в продукцията. Впоследствие обаче киностудиото преценява, че ще бъде по-добре да заменят гласа ѝ с този на 17-годишната тогава Лиан Раймс. Актрисата не крие, че е силно разочарована от техния избор.
След премиерата на "Грозна като смъртта", основният саундтрак "Can't fight the moonlight" заема челните позиции в музикалните класации на осем държави, задържайки се в топ 40 на Billboard повече от една година. В първите месеци след дебюта му, от него са продадени над 3 милиона копия, а през 2008 г. дори получава четири пъти платинен статус.
Поп-пънк групата свиреща в клуба, в който Кевин урежда прослушването на Вайлет, е съвсем истинска. Нейното име е "Unwritten Law", а няколко години по-късно песента им "Wherever you will go" се превръща в хит.
Филмът се снима в продължение на 3 месеца, а едно от любимите занимания на актьорите между сцените е да играят... шах. В свои интервюта Адам Гарсия споделя, че многократно е бил матиран от Тайра Банкс.
След успеха на филма, "Coyote ugly" се превръща във франчайз с 22 бара по целия свят. Много други заведения също се вдъхновяват от лентата и организират тематични вечери.