Истина е, че времето неусетно летни, а поредното доказателство за това е фактът, че филмът "Грозна като смъртта" ("Coyote ugly") навърши цели 20 години. Сякаш бе вчера, когато за първи път се запознахме с 21-годишната Вайлет Санфорд, която напуска родното провинциално градче, за да преследва мечтата си да стане автор на песни в космополитния Ню Йорк. Всички с интерес наблюдавахме как животът ѝ в Голямата ябълка поема в неочаквана посока, карайки я да започне работа като барманка в едно от най-дивите заведения, в което ѝ се налага да прекарва повече време танцувайки върху бара, отколкото зад него, сипвайки алкохол в чашите на посетителите.

Макар че критиката не остана очарована от продукцията и не се изказа никак ласкаво за нея, тя все пак предизвика голям зрителски интерес. Нещо повече, приходите от прожекциите ѝ по цял свят стигнаха впечатляващата за онзи период цифра от 113 млн. долара.

Сега, по случай юбилея на лентата, ще надзърнем зад нейните кулиси и ще се запознаем с някои малко известни факти.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Coyote Ugly Saloon" е съвсем реално заведение в Ню Йорк, а филмът е вдъхновен от статия в списание "GQ", написана от Елизабет Гилбърт (автор на бестселъра "Яж, моли се и обичай"), в която тя описва собствения си опит като барман в него.

"От нас се очакваше да бъдем над всичко... Или поне да се преструваме, че е така. Бяхме онези момичета, с които човек ще си изкара добре, независимо какво се случва извън бара. Инструкциите бяха ясни - качваш се на плота, раздвижваш ханша, не отказваш почерпки и задържаш рестото за себе си", пише тя.

Лиляна Ловел отваря бара през 1993 г. За да се издържа по време на следването си в Нюйоркския университет, тя също работи като барман и изкарва по 300 долара на вечер, а след дипломирането си става стажант на Уолстрийт, където получава по 200 долара на седмица, затова решава да се откаже от инвестиционното банкиране и да открие собствено заведение. По думите ѝ изразът "Coyote ugly", превърнал се в име на мястото, описва неприятното усещане да се събудиш след пиянска вечер до толкова ужасен мъж, че да искаш да откъснеш ръката си, вместо да го събудиш.

Пайпър Перабро и Лиан Раймс

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Първоначално създателите на лентата искат Бритни Спиърс да се превъплъти във Вайлет, а Джесика Симпсън дори се явява на прослушване за ролята, но се е отказва, разбирайки, че ще трябва да се снима в голи сцени. За разлика от нея Пайпър Перабо, на която е поверен персонажът, няма проблем с това. В крайна сметка обаче режисьорът решава да изреже въпросните сцени.

Подготвяйки се за проекта, Пайпър се записва на уроци по китара. Освен това, макар да не е певица, тя изпява всички песни, звучащи в продукцията. Впоследствие обаче киностудиото преценява, че ще бъде по-добре да заменят гласа ѝ с този на 17-годишната тогава Лиан Раймс. Актрисата не крие, че е силно разочарована от техния избор.

След премиерата на "Грозна като смъртта", основният саундтрак "Can't fight the moonlight" заема челните позиции в музикалните класации на осем държави, задържайки се в топ 40 на Billboard повече от една година. В първите месеци след дебюта му, от него са продадени над 3 милиона копия, а през 2008 г. дори получава четири пъти платинен статус.

Поп-пънк групата свиреща в клуба, в който Кевин урежда прослушването на Вайлет, е съвсем истинска. Нейното име е "Unwritten Law", а няколко години по-късно песента им "Wherever you will go" се превръща в хит.

Филмът се снима в продължение на 3 месеца, а едно от любимите занимания на актьорите между сцените е да играят... шах. В свои интервюта Адам Гарсия споделя, че многократно е бил матиран от Тайра Банкс.

След успеха на филма, "Coyote ugly" се превръща във франчайз с 22 бара по целия свят. Много други заведения също се вдъхновяват от лентата и организират тематични вечери.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos