"Wednesday": Един нов прочит на мрачна приказка за Семейство Адамс

Сериалът на Тим Бъртън се превърна в абсолютен хит в стрийминг платформата Netflix

Снимка: Netflix

"Wednesday": Един нов прочит на мрачна приказка за Семейство Адамс

Сериалът на Тим Бъртън се превърна в абсолютен хит в стрийминг платформата Netflix

16:37 | 3 декември 2022 | Автор : Катрин Ди 12 6833 Снимка: Netflix

Сериалът "Wednesday" е най-последният проект на режисьора Тим Бъртън, чийто първи сезон беше излъчен в края на ноември. Новата адаптация на емблематичните Семейство Адамс пожъна огромен успех още с първия си епизод и покори класацията за най-гледани сериали в платформата Netflix. Една от причините може да се дължи на култовите персонажи, създадени първоначално от Чарлс Адамс, но изобщо не бихме могли да кажем, че е поредното копие на вече разказана история.

TV&риалити

"Wednesday" ни показва дъщерята на Мортиша и Гомес в нова светлина. За разлика от предишни екранизации, където винаги е представена като малко момиче на около 10 години, тук тя вече е в юношеска възраст, като на пръв поглед се сблъсква със съвсем обикновените неща за този период: поредното ново училище, приятелство, драма, малко любов... Нека това не ви заблуждава. Това не е поредната история за американски тийнейджъри, а нещо много повече. Семейство Адамс не е обикновено семейство. Те имат странни способности и още по-странни наклонности, а училището на Уенздей е място за всякакви същества. Тим Бъртън е от режисьорите, които не биха "преписали" една история. Вместо това биха я направили своя.

Сюжетът е много динамичен. Той съчетава мистерия, убийства, драма, тайни, паранормално, както и някои клишета от сериалите за тийнейджъри за цвят. Представлява множество нишки от конфликти - общи (главните) и лични (надникване във вътрешния свят на героя). Всеки епизод успява да постигне идеален баланс между двете, така че хем да не ни доскучае, хем да нямаме чувството, че не можем да си поемем дъх. Загадките са много и изскачат от различни места, но в същото време са свързани помежду си като мъниста на броеница. Обратите са неочаквани и карат зрителя да се съмнява във всеки персонаж, дори и в решенията на главния. Дори добре познатите тийн клишета са вплетени по интересен начин, който не ги кара да изглеждат досадни, пък и в течението на събитията не им се обръща голямо внимание.

Снимка: Netflix

Персонажите са интересни и лесно различими. Всеки изпъква с различни характеристики, както външно, така и вътрешно. Една част от тях успяват да се развият, но не и да се разгърнат изцяло (все пак трябва да остане нещо за следващите сезони). Други пък почти не се "мърдат" в това отношение, но това се дължи по-скоро на липсата на фокус върху тяхната история, мисли и чувства, което дава повече възможности за в бъдеще. Динамиката помежду им е много добра, защото всяка е от различен тип и носи нещо ново на главната героиня, като успява да я промени по някакъв начин, макар и едва доловим. Като стана дума за това, през годините образът на Уенздей Адамс се превръща в един определен архетип, с който хората толкова са свикнали, че всяка по-груба промяна може да доведе до негативна реакция у публиката. Тук обаче Тим Бъртън и Джена Ортега успяват да минат "между капките", вмъквайки постепенни и плавни промени в характера на иначе познатата ни героиня, така че те да не се "набиват на очи", изглеждайки съвсем непринудено отстрани. Въпреки това те успяват да запазят онова, което прави Уенздей Адамс, ами.. Уенздей Адамс.

Няма как да говорим за героите от сериала без да споменем актьорите, които ги карат да оживеят. Още в самото начало върху плещите на Джена Ортега пада тежестта на това да оправдае очакванията. Самата тя споделя, че е трудно да се влезе в кожата на герой, който е съществувал толкова години в различни форми и който е толкова обичан, че почитателите му да следят всеки жест, всяка дума и всяко действие на актьора, решил да се превъплати в него. Кастингът ѝ също е далеч от обичаен. Когато Тим Бъртън ѝ предлага ролята, тя се появява на прослушването онлайн, уморена след нощни снимки и покрита с изкуствена кръв, което искрено развеселява режисьора, а след краткото време на видео разговора той е убеден, че е открил своята малка Адамс. Джена минава през множество етапи като уроци по вилончело, фехтовка и други бойни изкуства, през промяна на външния вид, както и усъвършенстване на точните мимики, движения и характерното мрачно изражение на Уенздей. Ако човек се загледа внимателно, ще забележи, че дори не мига в нито една сцена. Ортега майсторски успява да предаде подтиснатите емоции на героинята си чрез едва забележима усмивка, дълбоко дишане или просто игра с очи, доказвайки, че те наистина са огледало на душата. Самата тя сравнява изпълнението си в продукцията по-скоро с играта на актьорите в немите филми.

Катрин Зита-Джоунс по същия начин успява да пресъздаде елегантната и подкрепяща майка - Мортиша Адамс. Макар ѝ малко по-емоционална, отколкото в предишни превъплащения, нейната Мортиша запазва мистичния си чар. Същото може да се каже и за Луиз Гузман, който пък дава повече дълбочина на своя Гомез Адамс. Исаак Ордонес също се справя добре като Пъгсли Адамс макар и да се появява рядко.

Снимка: Netflix

Останалият актьорски състав също успява да предаде ясно есенцията на своите герои и да ги накарат да изглеждат съвсем реални, въпреки различните им способности. Любопитен факт е, че Кристина Ричи (Уенздей от "Семейство Адамс" през 90-те) също участва в сериала, но с Джена не сравняват своите различни версии, дори не повдигат въпроса за персонажа. За тях е най-добре двете версии да останат максимално далеч една от друга, така че новата да не се повлияе твърде много от старата и да се превърне в нейно копие.

Операторският екип също се справя чудесно със задачата си. През целия сериал се наблюдава умела игра със светлината и сенките, които "откриват" повече определения персонаж или го прикриват мистично. Най-ярко е противопоставянето между двете съквартирантки, които са пред един кръгъл прозорец разделен на две - едната половина е чиста, а другата е оцветена в различни багри. По същия начин повече светлина пада върху лицето на Енид Синклеър (Емма Майърс), докато това на Уенздей е покрито от сянка, или самата тя се намира повече в по-тъмни помещения и ъгли. Често се използва и светлината от свещи, която кара определени черти да изпъкнат повече и обикновено невинни изражения да изглеждат по-мистериозно и дори леко притеснително. Редките прояви на емоция в главната героиня се показват чрез близък план на лицето ѝ, което кара преживяването да изглежда по-лично и интимно, сякаш това е нещо тайно, което не е за пред света, както е при Енид например.

Снимка: Netflix

"Wednesday" разчита на по-тъмните цветове и нюанси с цел да се предаде по-мрачната му атмосфера и готически стил. Създават се добри контрасти в различни сцени, като пример за това е самото начало на първи епизод, когато облечената в черно от глава до пети Уенздей се появява в стандартна гимназия, където всичко и всички са в ярки цветове. Мрачното, освен мистерия и готика, носи напрежение и обикновено предвещава нещо лошо (особено нощните сцени). У зрителя се загнездва едно особено очакване, че нещо може да изскочи от всеки ъгъл, което в същото време го кара да иска да гледа още, за да разбере какво ще се случи с персонажите и къде ще го отведе историята.

Не на последно място, музиката е онзи елемент, който създава цялостната естетика и настроение на всеки филм или сериал. Саундтракът на "Wednesday" е дело на Дани Елфман и Крис Бейкън, които успяват да пресъздадат характеристиките на семейство Адамс чрез нотите. Използват се класически инструменти като пиано, вилончело и цигулка, които подсказват предпочитанията на фамилията към старите класики. Цялостният саундтрак е комбинация от авторски инструментали на Елфман и Бейкън комбинирани с познати песни, от които една част са "ретро" класики и хитове, а друга са съвременна поп музика. Всяка нота пасва на точното място, създавайки още по-пълноценно преживяване.

Снимка: Netflix

Всеки сериал има свое послание, а случаят с този не е по-различен. Уенздей Адамс винаги е била ясен пример, че не е нужно да се вписваме в чуждите рамки, за да бъдем харесвани, нито пък да си мълчим, за да угодим на нечие чуждо его. Може да е странна по отношение на хобитата и предпочитанията си, но самата тя се харесва такава и не я интересува хорското мнение. Глътката свеж въздух, която дава тази адаптация е, че тя не се уповава единствено на вече създадения образ на Уенздей, а решава да превърне някои нейни черти в недостатъци (като липсата на емпатия, например). Колкото и да е умна, не всички решения, които взема, са правилни и това е нормално. Тук идва посланието, че пълното подтискане на емоциите не води до хубаво, както и че никой човек не е безгрешен. Тим Бъртън успява да го предаде, без да лишава младата Адамс от нейната есенция. Още послания могат да се намерят в цялостния образ на семейство Адамс, които, макар и чудати, винаги се подкрепят във всичко, както и в различните отношения между героите, носещи урок за всеки от тях (или за всеки от нас).

За някои "Wednesday" може да е поредната тийн драма с мистерия. За други може да е най-интересното нещо, което са гледали. Каквото и да е личното мнение на определения зрител, едно не може да се отрече - сериалът е една качествена адаптация, в която всеки ще намери нещо, за което да го гледа, независимо дали ще е играта на Джена Ортега, Семейство Адамс, драмата, криминалната мистерия или нещо друго. А ние лично с нетърпение очакваме следващия сезон.