17-11-2017 20-11-2018

Бум на ухапаните от кърлежи: Какво трябва да знаем за репелентите, заразите и симптомите

Заместник-директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова пред Dir.bg за това как и дали можем да се справим с тези досадници кърлежите, които са най-активни именно през пролетта

08:29 | 5 юни 2021 | Автор : Елза Тодорова 7 15253 Колаж: Dir.bg/iStock by Getty Images/Guliver Photos

Сезонът на кърлежите, и насекомите като цяло, отново е тук. "Късметлиите", които са предпочитани от тях, се зареждат с репеленти, обличат светли и дълги ръкави и панталони и след всяка разходка в парка трескаво търсят необичайни малки черни точки по тялото си. Пред Центъра по заразни и паразитни болести вече се извиват опашки за изследване на въпросните насекоми дали са заразени и какво евентуално са предали на ухапания, а в "Пирогов" се редят малки и големи пациенти, които искат да се разделят безопасно с неканените "гости".

Виж още Започва пръскането срещу кърлежи в София

По темата има тонове информация, в която човек може да се изгуби. Най-базовата обаче се съдържа в няколкото реда с Инструкции при ухапване от кърлеж на Центъра по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Ако имате други въпроси, най-добре да попитате личния си лекар за връзка с инфекционист или сами да потърсите такъв.

Защо? Защото например масова практика сред джипитата е да изписват антибиотик при ухапване, а това реално не е необходимо. Заместник-директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова казва пред Dir.bg, че в световната литература не е прието да се пие антибиотик след всяко ухапване.

"Не се прави рутинно. Има изолирани случаи, в които е добре да се направи профилактика с антибиотици - ако например насекомото е стояло дълго, забито в тялото, което се познава по това, че е добре напито (става по-голямо), ако ухапването е в ендемичен район, където има много заразени кърлежи, и ако човек е с увредено здраве. Но това са изолирани случаи", обяснява професорът.

Виж още Бум на кърлежи - пазете кучето и котката през цялото лято!

Относно превенцията, най-добре е пръскането на тревните площи в градовете да става при ниско окосена трева и да не вали скоро след това. От Столична община обясниха пред Dir.bg, че тази препоръка се спазва.

"Обработките се извършват рано сутрин до 10 ч. при благоприятни климатични условия и при ниско окосена трева. Обработват се общински зелени площи по възлагане от Столична община и се контролират от дирекция "Зелена система" и районните администрации. Графиците за изпълнение на обработките се изготвят съобразно дейностите по косене на тревните площи и същите се публикуват на официалната страница на Столична община и на видно място в районната администрация. Валидни са при благоприятни климатични условия за всички обработки", обясниха от там.

В общинските площи като паркове, градини, зелени площи в междублокови пространства, транспортни ивици и гробищни паркове в София се провеждат следните обработки:

трикратна срещу комари, в т.ч. една ларвицидна през март-април, и при необходимост допълнително ларвицидна през април-май и две имагоцидни - юни-юли, август-септември;
двукратна срещу кърлежи през април-май и август-септември;
еднократна срещу бълхи през юни-юли;
двукратна срещу гризачи през март-април и септември-октомври.

Броят на предвидените обработки за тревните площи и продължителността на действие на препаратите са съобразени с периода за размножаване на кърлежи и бълхи, като се покрива периодът до предвидената последваща обработка, казват още от СО и добавят, че целият процес се контролира от експерти на Столичното РЗИ. При нужда, се пръска срещу паразити и допълнително.

Така или иначе, на човек се налага да разчита и на репеленти при превенцията срещу кърлежите. Ако в указанията към тях пише да се пръскат/мажат през 4-6 часа, по-добре го правете през 2 ч., съвета проф. Христова.

"Някои репеленти се справят по-добре. Принципно им дават по-дълъг срок на действие, но на практика не издържат толкова. Ако всеки ден човек пръска и маже откритите части на тялото или по дрехите, това отблъсква кърлежите", убедена е тя.

И все пак най-важното остава да се следи за забити в тялото кърлежи и да се отстраняват бързо. Както знаем, опасността от предаване на болести нараства правопропорционално на времето, в което насекомото остава в тялото.

Виж още Превърнал ли е Пентагонът кърлежите в биологично оръжие

Въпреки това, като процентно съотношение вероятността да се заразите остава ниска. "Смята се, че до около 1 до 3% от ухапванията от кърлежи водят до заболяване. Едва 20% пък са заразените кърлежи, освен това не всички заразени успяват да предадат инфекцията - успяват само около 10%", успокоява проф. Христова.

Най-често предаваната зараза е Лаймската болест (Борелиоза). Тя може да хронифицира. Започва със слаби симптоми продължително във времето и постепенно се засилват. Минават месеци, дори години преди да станат необратимите промени, обяснява експертът по инфекциозни болести. Това не означава, че всеки непременно трябва да се тества след всяко ухапване, а по-скоро седмица-две след това да наблюдава активно мястото за поява на типичната червенина с по-светъл център и 5 см в диаметър, която расте. Имайте предвид обаче, че и тя не се проявява при всеки, или поне при една трета от инфектираните.

Останалите, предавани чрез ухапване от кърлежи болести, са остри заболявания, тоест протичат с висока температура и неразположение и не оставят съмнение, както Лаймската болест, дали сте заразени. След преболедуване и лечение симптомите минават.

Снимка: iStock by Getty Images

Най-добре е човек да отиде при лекар за изваждането на кърлежа. И все пак много хора не го правят. В този случай насекомото нито се маже с олио, нито се задушава, гори или убива по начините, по които са го правили нашите баби. Самият проф. Тодор Кантарджиев неведнъж е казвал: "Кърлежът не се върти, не се гори и не се маже с олио. Хваща се с тънка пинсета най-близко до кожата и се издърпва внимателно".

В случай, че хоботчето на кърлежа се скъса при изваждането и остане в тялото, ще го познаете - остава съвсем малка черна точица. "Това е толкова опасно, колкото целият кърлеж да остане. Дали е целият, или само хоботът, евентуалната зараза е именно в хобота. Ако остане, той трябва по някакъв начин да се извади, дали както се вади трън - с обгорена на пламък или дезинфекцирана игла, или ще се ходи при хирург, но този хобот трябва да излезе", съветва проф. Ива Христова.

Виж още Проф. Кантарджиев: Модата на тревните площи създаде опашки от хора, носещи ни кърлежи

"Човешкото тяло така или иначе ще го отхвърли, тоест ще го капсулира. Но тук опасността е, че минава време и ако е заразен кърлежът, ще успее да предаде заразата. Самият хобот като чужд елемент в тялото ни няма да ни навреди, тялото ще го изолира. По-скоро опасността е от престояването, което увеличава шансът да се заразим", казва още експертът.

Но тя признава и нещо друго: "По начало е трудно да се справим с кърлежите. Не бива да мислим, че някой е решил въпроса, защото дори в Австрия и Словения има страшно много ухапвания. Въобще те са много активни и не е толкова лесно".

ИЗБРАНО