17-11-2017 20-11-2018

Можем ли да предотвратим инконтиненцията?

Проф. Иван Костов разкрива как може да се повлияе на този толкова смущаващ дамите проблем и как може да бъде избегнат

Снимка: iStock by Getty Images

Можем ли да предотвратим инконтиненцията?

13:18 | 29 май 2024 | Редактор : Галина Чолакова 0 1743 Снимка: iStock by Getty Images

Жените, които страдат от уринарна инконтиненция, често смятат, че състоянието е нелечимо и е нещо, с което трябва да се научат да живеят. За щастие на всички дами с подобен проблем, медицината разполага с различни варианти на неоперативно и хирургическо лечение на уринарна инконтиненция. Проф. д-р Иван Костов, акушер-гинеколог и специалист в хирургичното лечение на уринарна инконтиненция, отговаря на най-често задаваните въпроси по темата за инконтиненцията.

Снимка: архив

Проф. Костов, лечима ли е инконтиненцията и кои са най-ефективните методи за справяне с това състояние?

Инконтиненцията не е естествено състояние, нито обичайна част от живота на една жена, без значение от нейната възраст и от факторите, които са я причинили. В медицинската практика се прилагат различни видове терапии, които могат значително да намалят негативните ефекти от неволното изпускане на урина. Първата стъпка да се определи най-подходящото лечение е консултацията със специалист, който да уточни типа уринарна инконтиненция. Има четири основни вида уринарна инконтиненция: стрес, императивна, смесена и преливна.

Ако изпускането се случва предимно при физическа активност, кашляне, кихане, смях или джогинг, тогава вероятно се касае за стрес уринарна инконтиненция или смесена инконтиненция с преобладаваща стрес. От друга страна, ако изпускането е свързано с неотложно неконтролирано желание за уриниране, то тогава инконтиненцията е императивна. Различни ситуации могат да я провокират - отключване на вратата, излизане на студено, миене на ръцете или звук от течаща вода.

При смесената уринарна инконтиненция дамите имат симптоми както на стрес, така и на императивна инконтиненция. Докато при преливната обикновено се касае за изразен генитален пролапс и неволното изпускане е поради притискане от формации и преразтягане на мехура. Причината може да е поради нарушение в способността на мехура да се свива и изпразва или следствие от механично препятствие по пътя на урината. И в този случай се наблюдава постоянно и неусетно изтичане на урина.

Лазерната терапия до каква степен и кога е вариант?

При пациентки с лека до умерена стрес инконтиненция се прилага терапия с лазер, като множество клинични изследвания доказват ефективността ѝ.

Снимка: iStock by Getty Images

Препоръчват се 3 процедури през едномесечен интервал. Продължителността на една сесия е около 20 мин. Процедурата се извършва в амбулаторни условия - във влагалището се поставя стъклен спекулум, като лазерът се върти в него, без да влиза в контакт с влагалищните стени. Понася се добре, без да е необходима анестезия или медикаменти.

Терапията стимулира синтеза на нови колагенови влакна, затова резултатите не се проявяват веднага, а след определено време, необходимо за производството на колагена.

След процедурата се препоръчва прием на повече течности през първите 48 часа. Също така, да се избягва физическа активност в деня на процедурата и полови контакти минимум за около седмица. Прилага се и локален хиалуронов крем/гел в интервалите между сесиите. А при жените в менопауза вагинално се поставя крем със съдържание на естрогени, който допълнително ще подпомогне ефекта от лазерното лечение.

Значително се повишава успеха на лечебната процедура, ако се прави и физиотерапия. Лазерната терапия може да се повтори след 1 година или когато е необходимо, тъй като процедурата е напълно неинвазивна и доказано безопасна при лечение на стрес инконтиненция.

За по-добри резултати се препоръчва процедурите с лазер да се комбинират и с магнитна стимулация за стягане и укрепване на мускулатурата на тазовото дъно. Тази стимулация релаксира пикочния мехур и е особено ефективна при "свръхактивен мехур".

В кои от случаите се налага операция?

Когато консервативните методи не могат да доведат до желаното подобрение и се търси окончателно решение на проблема, се препоръчва операция. Най-често прилаганият оперативен метод е поставяне на слинг и това е златният стандарт за хирургично лечение на стрес инконтиненция при жени.

Субуретралният слинг е чест избор на специалистите, тъй като e минимално инвазивна процедура с над 90% успеваемост и с минимален риск от усложнения. Съответно и възстановяването е по-бързо спрямо останалите оперативни техники.Не се препоръчва обаче при нераждали жени, тъй като бременността и раждането могат да доведат до ново увреждане и рецидив на изпускането на урина.

Слингът e тясна лента от мрежеста материя, чрез която се създава опора и пикочният мехур и уретрата се повдигат до нормалното им положение.

Чрез минимален разрез по предна влагалищна стена около уретрата се поставя слинга, за да я повдигне. Натягането на лентата се регулира от хирурга, като стремежът е да се осигури оптимално необходимата опора. Организмът на жената произвежда съединителна тъкан около слинга, която допълнително го заздравява и осигурява трайна поддръжка на уретрата. Интервенцията е под анестезия (най-често спинална упойка), поставя се уретрален катетър, който в рамките на 24 часа след операцията се отстранява.

Възможно ли е чрез здравословно хранене и движение да се намалят симптомите?

Здравословният начин на живот може да облекчи симптомите на стрес инконтиненция. Ако се редуцира теглото, може да се намали натиска върху мускулите на пикочния мехур и тазовото дъно. Дори 10% загуба на тегло може значително да подобри стрес инконтиненцията. За съжаление при дамите с наднормено тегло рискът да развият инконтиненция се увеличава три пъти. Препоръчително е да се прибегне до намаляване на килограмите, ако индексът на телесна маса е 30 или по-висок.

Също така, поддържането на движенията на червата също може облекчи напрежението върху мускулите на тазовото дъно. Храни с високо съдържание на фибри ще подпомогнат чревната функция и ще предотвратят запека - това са пълнозърнести храни, бобови растения, плодове и зеленчуци.

А приемът на медикаменти доколко може да помогне?

Медикаментозната терапия е най-широко прилаганото консервативно лечение на императивната инконтиненция. След консултация със специалист се оценява състоянието и правилната терапия. Също така, епизодите на изпускане на урина могат да бъдат намалени чрез редуцирането на количеството на приетите течности.

Състоянието може да се подобри чрез трениране на пикочния мехур, тоест да се изпразва на редовни интервали. В началото е важно да се удържат позивите преди определеното време за уриниране.

Ще помогнат и т.нар. упражнения на Кегел, тъй като подсилват мускулатурата на таза, която е отговорна за контрола на задържане на урината.

В практиката се използват и различни механични устройства - различни модели песари и устройства за запушване на уретрата. Песарите са с основно приложение при неоперативна корекция на гениталния пролапс, но допълнително създават известна поддръжка под уретрата и имат благоприятен ефект върху стрес инконтиненцията.

ИЗБРАНО