Д-р Ваня Митова е онкохирург и създател на мобилното мултимодално приложение за превенция, диагностика и проследяване на рак на гърдата BreastHelp. Тя е началник на Отделение по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Ченоземски", преминала е редица квалификационни курсове по хирургия и онкопластична хирургия на гърда, ехомамография и ехография на коремни органи във водещи клиники - Оксфорд и Кеймбридж в Англия, Институт Кюри във Франция, Унгария, Германия и Полша.

Д-р Митова, СЗО обяви рака на гърдата за най-разпространеното онкологично заболяване сред населението в целия свят. Какви са причините за това?

Безспорно ракът на гърдата е най-честото злокачествено заболяване сред жените в цял свят, изпреварвайки по честота дори рака на белия дроб сред населението в света. Нарастването на честотата му може да се обясни с нарастването на броя жени, които се излагат на все повече рискови фактори. А за рака на гърдата са описани над 30 рискови фактора. Едни от тях са свързани с околната среда, други - с начина на живот и репродуктивните особености, като например това, че жените все по-често забременяват и раждат след 30-годишна възраст, че все по-рядко кърмят, значително се увеличава броя на хормоналните стимулации при in vitro процедурите, както и употребата на хормонални медикаменти. Не бива да пропускаме и генетичните фактори, а именно фамилната обремененост и рисковете за родствениците на болни с онкологични заболявания. Увеличаването на честотата се дължи също и на по-насоченото търсене и съответно диагностициране на това заболяване, но истината е, че това се отнася само за развитите страни. Специално в държави като България, където нямаме действаща национална скринингова програма, съвсем не е така и има още много какво да направим в тази посока.

Д-р Митова е началник на Отделение по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Ченоземски"

Снимка: личен архив

Кърменето доколко може да намали риска от рак на гърдата?

Отдавна е доказано при големи мета-анализи и проучвания в над 30 страни, че кърменето намалява относителният риск от рак на гърдата с 4,3% за всеки 12 месеца кърмене, което е в допълнение към 7% намаление на риска, наблюдавано за всяко раждане. Много е важно да отбележим и това, че намаленият риск е еднакъв в страните с висок и нисък доход и не зависи от възрастта, менопаузалния статус, етническата принадлежност или възрастта при първо раждане. Или ако мога да обобщя - жени, които раждат повече деца и кърмят 12 месеца намаляват отчетливо своя риск за развитие на рак на гърдата. Независимо от тези положителни данни и значението на кърмата за бебетата, все по-малко жени са мотивирани да кърмят.

Все повече се говори за инвитро процедурите като висок рисков фактор за отключване на онкологични заболявания. Как репродуктивната медицина има отношение върху рака на гърдата?

Все повече двойки се възползват от възможностите на съвременната репродуктивна медицина. Безспорно успехите в тази област са значителни. Добре е обаче жените, на които предстои контролирана хормонална стимулация, да преминават преди това преглед на гърдите си при специалист. Причините за този призив са няколко. От една страна все по-често диагностицираме пациентки с рак гърдата между 30 и 40-годишна възраст, а тези под 30 години отдавна не са казуистика. От друга страна независимо, че повечето проучвания са в полза на in vitro процедурите и рискът за рак на гърдата при пациенти започнали лечението на 40-годишна възраст не е повишен, при in vitro процедури в по-ранна възраст се установява повишаване на честота на рака на гърдата. Този риск може да се увеличи и при жени с положителна фамилна анамнеза, както и при нарастване на броя несполучливи опити.

Снимка: iStock by Getty Images

Могат ли жени, излекували се от рак на гърдата, впоследствие да забременяват, раждат и да кърмят?

След лечение на рак на гърдата категорично може да се забременява, ражда, а защо не - и да се кърми. Аз вече имам такива пациентки, които родиха здрави деца. Добре е обаче при тези жени да се обмислят действия в посока съхраняване на фертилитета чрез замразяване на яйцеклетки преди началото на лечението, независимо в какъв обем ще бъде то. След приключване на лечението (оперативно, химио-, лъче-, таргетна и/или хормонална терапия) е необходимо да има и период на проследяване. При всички положения е необходимо да се извършва консултиране и планиране в тези случаи, като колаборацията между специалистите по репродуктивна медицина и онкология е задължителна и стои в основата на успеха.

Каква е ролята на генетичните тестове в превенцията на рака на гърдата?

В световен мащаб все повече се говори за превенция на онкологични заболявания. Един от най-ключовите моменти в превенцията е подобряването на обществената здравна култура. Необходимо е да се повиши и осведомеността за генетичното тестване с цел да се избегне появата на болестта в семейството.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Установено е, че около 5 до 10% от онкологичните заболявания са наследствено обусловени. Наследственият синдром на рак на гърда и яйчник се причинява най-често от мутации в BRCA1 и BRCA2 гените, като понастоящем са известни над 2000 мутации в тези гени. Доживотният риск от развитие на рак на гърда е 45-90% при хора с патологични варианти в BRCA1 или BRCA2. Това, което много хора обаче не знаят е, че съществуват повече от 45 гена, патологичните варианти в които повишават многократно риска от рак на гърда и яйчник. Оттук идва и необходимостта да се изследват повече гени при хора с повишен риск. Именно поради тази причина към днешна дата е възможно тестване на отделни панели с гени (комбинация от различни гени, които са отговорни за рак на гърдата) или дори цялостно геномно секвениране (т.е. изследване на целия геном). При наличие на дефект в някой от онкогените човек може да противодейства чрез промени в начина си на живот, по-честа профилактика или оперативна интервенция.

 

 

 

ИЗБРАНО