Прекалената консумация на свръхпреработени храни увеличава риска от сърдечносъдови болести и ранна смърт, показват резултатите от две европейски изследвания на учени от Франция и Испания, цитирани от Франс прес и БТА.

Изследванията са обхванали над 120 000 души. Макар да не е открита причинно-следствена връзка, резултатите подкрепят тези от предишни изследвания, които свързаха свръхпреработените храни с увеличен риск от затлъстяване, високо артериално налягане и рак.

Свръхпреработените храни обикновено са с високо съдържание на сол, наситени мазнини и захар, но са бедни на витамини и фибри.

Какво представляват свръхпреработените храни

Терминът идва от начина на класифициране на храната според това до каква степен е преминала промишлена обработка.

Би Би Си ги класира по категории:

Най-ниската категория е "непреработени или минимално преработени храни", които включват:

• плодове • зеленчуци • мляко • месо • бобови растения, като например леща • семена • зърнени храни като ориз • яйца и др.

"Преработени" са тези храни, претърпели промени за удължаване трайността им или за получаване на по-добър вкус - обикновено за това се използват сол, масло, захар или ферментация.

Тази категория включва: • сирене • бекон • домашно приготвен хляб • консервирани плодове и зеленчуци • пушена риба • бира и др.

След това идват "суперпреработените храни", които са преминали през по-сериозна промишлена преработка и често имат дълги списъци от съставки върху опаковката, включително добавени консерванти, подсладители или подобрители на цвета.

"Ако продуктът съдържа повече от пет съставки, той вероятно е суперпреработен", казва проф. Майра Бес-Растроло от Университета на Навара в Памплона, като дава примери:

• преработено месо като колбаси и хамбургери

• зърнени закуски или зърнени барове

• "бързи" супи

• подсладени газирани напитки

• пилешки хапки

• торта

• шоколад

• сладолед

• промишлено произведен хляб

• замразени ястия като пайове и пици.

Какво показват проучванията

В изследванията са участвали над 100 000 французи и близо 20 000 дипломирани студенти от испански университети. Френското изследване фокусирало вниманието върху консумацията на 3300 храни и напитки, класифицирани в съответствие с нивото на индустриалната им преработка. Оказало се, че консумацията на свръхпреработени храни е свързана с увеличен риск от сърдечносъдови болести - 1409 случая сред 105 159 участници, коронарна болест - 665 случая и инсулти - 829 случая.

Увеличаване с 10 пункта на процентното съотношение на свръхпреработените храни в храненето, например от 15 процента на 25 процента, е свързано с 12-процентно увеличаване на риска от сърдечносъдови болести, с 13 процента по-голям риск от коронарна болест и с 11 процента по-висок риск от инсулт.

"Изследването не позволява да се заключи, че съществува причинно-следствена връзка, но връзката между свръхпреработените храни и риска от сърдечносъдови болести е статистически значима, като се имат предвид други фактори - тютюнопушене, употреба на алкохол, ниво на физическа активност, социално-икономически статус, възраст, пол, телесно тегло", отбелязва д-р Матилд Тувие от Френския институт за здравеопазване и медицински изследвания.

Изследването на Майра Бес-Растроло и колегите й от Университета на Навара е оценило възможната връзка между консумацията на свръхпреработени храни и риска от смърт вследствие на всякакви причини. То обхванало 19 899 дипломирани студенти, повечето от които жени. Резултатите показали, че по-голямата консумация на свръхпреработени храни - над 4 порции дневно, е свързана с 62-процентно увеличаване на риска от смърт вследствие на всякакви причини в сравнение с по-малката консумация - по-малко от 2 порции дневно. Всяка допълнителна ежедневна порция свръхпреработени храни увеличава риска от смърт с 18 процента.

Резултатите от изследванията са публикувани в "Бритиш медикъл джърнъл".