Не е важно само какво ядете, а и как мислите за него. Връзката между ума и тялото може да оформи апетита ни, защото очакванията ни за храната влияят на усещането за глад и ситост в мозъка. Ако пред вас има апетитен шоколад и нискокалорична, естествено подсладена алтернатива, кое бихте избрали? Повечето от нас рационално знаят, че трябва да изберат второто, но на вкусното изкушение е трудно да се устои. Това прави поддържането на диета предизвикателство за хората, които се опитват да отслабнат.

Ние сме програмирани да жадуваме за високоенергийни, сладки храни - наследство от нашите предци, за които те са били жизненоважни за оцеляването. Към това предизвикателство се добавя и съвременната среда, изобилстваща от висококалорични, ултрапреработени храни. Тяхната консумация често води до чувство на вина, свързано с хранителните ни навици. "Ултрапреработените продукти са като хеви метъл концерт - създадени са да заглушат всичко останало. За хората е много трудно да се настроят на фината класическа музика на един плод или зеленчук", казва Ашли Гиърхарт, професор по психология в Мичиганския университет.

Изследванията обаче сочат, че за поддържане на здравословно тегло трябва да се фокусираме не само върху това какво ядем, но и върху нагласата си към храната. Оказва се, че има ползи за здравето от изпитването на удоволствие при хранене, именно защото очакването за това, което сме консумирали, определя колко гладни ще се чувстваме след това.

Неудовлетворяващите "здравословни" шейкове

В един вече известен експеримент, публикуван преди 15 години, група учени установяват, че това, което вярваме, че ядем, може да повлияе на реакцията на тялото ни. Екип, ръководен от Алая Кръм, психолог от Станфордския университет, демонстрира, че хормоналният отговор на участниците се променя в зависимост от това дали вярват, че консумират калоричен или диетичен шейк, а не от реалното количество калории. На участниците бил даден един и същ млечен шейк, но на едната група било казано, че е здравословен и съдържа само 140 калории, а на другата - че е "разточителен" и има 620 калории. В действителност шейкът съдържал 380 калории.

Когато участниците вярвали, че пият "разточителния" шейк, те изпитвали значително по-рязък спад в нивата на грелин - хормона на глада, който стимулира апетита. Когато обаче им било казано, че пият здравословен шейк, спадът в нивата на грелин бил много по-слаб. Това разкрива, че нагласата и очакванията им са променили реакцията на тялото. "Когато вярвате, че сте се нахранили достатъчно, тялото ви реагира така, сякаш наистина е получило достатъчно", обяснява Кръм. Това е важно за поддържането на здравословно тегло, тъй като грелинът влияе на метаболизма. Ако не се чувстваме сити, метаболизмът ни се забавя и не изгаряме толкова енергия. Следователно нагласата за ограничение може да бъде контрапродуктивна. "Ако се опитвате да отслабнете и намалите захарта, мазнините и калориите, но сте с нагласа за лишение, това ще ви попречи да свалите толкова килограми, колкото бихте могли", добавя тя.

Защо етикетите имат значение

Етикетите също оказват влияние. В друго проучване участниците трябвало да изядат протеинов бар, обозначен като "вкусен" или "здравословен", въпреки че и двата имали еднакъв състав. Трета група само оценявала външния вид на десерта. След консумацията на "здравословния" бар участниците се чувствали по-малко удовлетворени и по-гладни, като впоследствие изяли повече храна дори в сравнение с тези, които не били яли нищо. Това показва, че етикетите "здравословно" могат да намалят очакването за удоволствие и да ни оставят неудовлетворени. Установено е също, че когато етикетите на здравословните храни наблягат на вкуса и насладата, а не на ползите за здравето, хората са по-склонни да им се насладят. По същия начин, хората, които изпитват вина, когато ядат нещо калорично като шоколадова торта, се оказва, че по-трудно успяват да отслабнат.

Взети заедно, тези изследвания имат важни последици за всеки, който иска да намали теглото си. Както Дейвид Робсън разглежда в книгата си "Ефектът на очакването", отказът от изкушения не означава автоматично, че ще приемете по-малко калории като цяло. Всъщност ограничението може да доведе до компенсаторно преяждане по-късно. Според Кръм, вместо това трябва да се съсредоточим върху доверието в телата си и да избягваме описания на храни, които предполагат лишение, като "лайт", "ниско" или "намалено съдържание".

"Нагласата, че не получавате достатъчно храна, всъщност може да противодейства на усилията, които полагате с диетата", казва тя. Гиърхарт е съгласна с това и добавя, че би било от полза да мислим за храната като за удоволствие, вместо да се фокусираме единствено върху хранителните вещества и калориите. "Когато се ограничаваме, храненето може да се превърне в досадно задължение", отбелязва тя. Вместо това, според Гиърхарт, трябва да се съсредоточим върху необработени храни, включително протеини и изобилие от плодове и зеленчуци. "Човешкото тяло е създадено да се храни, да намира удовлетворение и наслада именно в тези продукти."

Намаляването на ултрапреработените храни също ще помогне, тъй като те не осигуряват нужните хранителни вещества и често ни карат да искаме още. Можем да постигнем това и с "нагласа за угаждане", твърди Кръм. Това означава да се уверим, че тялото ни получава точно това, от което се нуждае, вместо да се фокусираме върху въздържанието. "Доверете се на себе си и на тялото си, че ще изпитвате глад за правилните неща в правилния момент", съветва Кръм. Консумацията на лакомство от време на време, на което да се насладите, в комбинация с балансиран хранителен режим, очевидно може да изиграе важна роля в поддържането на здравословно тегло.