Българският киноман го познава от култови ленти като „Адаптация” и „Комбина”. А в театъра се славят ролите му в „Ах, този джаз” и „Любовници”. Моноспектакълът му „Импресия за самотник” обиколи 40 страни и му осигури временен адрес в САЩ, Еквадор и Япония.

Новото амплоа, с което актьорът печели популярност е това на Пол Станков в сериала „Седем часа разлика”. След повече от 30 години на сцена Ники признава, че скокът в кожата на преуспял бг адвокат в Ню Йорк е най-голямото му предизвикателство. Единствените му допирни точки с благородния рицар в костюм обаче са елегантният дрес код и реверансът към религията. „Той е коренно различен от натюрела ми. Все едно живее между страниците на Библията, толкова е хрисим и обран. Прекалената праведност и на Господ не се нрави, но в неговия случай е по-различно. Мисля, че Пол е красива алтернатива на всичко, което се случва на всеки емигрант без оглед на произхода. Той е сума от всички блага, които може да ти даде Америка, ако спазваш законите, ако имаш ясна цел и мечтаеш смело. Тази държава ти дава равен старт само когато си мотивиран и упорит”, казва Ники Сотиров пред "Монитор".

Докато е на вълна любими жени, Сотиров не пропуска дъщеря си Ния. Тя е виртуозно творение от периода на брака му с Валя, която в последствие става основна муза на Иван Славков-Батето. Не живеят заедно откакто малката навършва 5, но имат изключително силна връзка помежду си. Днес Ния е на 27 и е дипломиран медик, който сочи баща си като най-добър приятел. „Има го и взаимният респект, но като уважение, а не като военна дисциплина. За дъщеря ми аз съм Ники, татко ми казва само в крайни ситуации. Това е част от стратегията й да ме обезоръжи напълно”, смее се актьорът.

Вижте снимки на Ники >>

Другата любов, която го вдъхновява, е към половинката му Ана. Искрата пламва навръх Свети Валентин преди пет години: „С нея сме като ин и ян, философската и буквалната цялост на кръга е запълнена. Тя е човекът, който търпи всичките ми лудости и творческите дръзновения. Изведнъж се затварям да мисля, да седна да пиша или да рисувам, а тя го приема като част от егоцентризма на артиста. Ана знае, че ако аз не правя изкуство, ще гръмна. Прави ме по-спокоен”. В името на личната си свобода двойката е избрала да не дели общ покрив и „това крепи връзката ни”.