17-11-2017 20-11-2018

Адам Сандлър на 55: Наричаха ме идиот още от 4-годишна възраст

Днес актьорът празнува своя рожден ден

18:07 | 9 септември 2021 | Редактор : Стелиян Стоименов 24 10052 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Наричаха ме идиот още от 4-годишна възраст. Баща ми го правеше, дядо ми също... Докато шофирам, често чувам, да ме определят като такъв. Обичам да бъда идиот!", шеговито казва в едно от своите редки интервюта Адам Сандлър, който днес празнува своя 55-и рожден ден. Независимо обаче от думите му, както и образите, в които се превъплъщава на големия екран, той далеч не е глупав. А в случай, че някой е на друго мнение, значи актьорът просто си е свършил работата добре.

Роди се звезда

Всъщност, вместо да напусне гимназия, за да преследва мечтите си за бляскава кариера в Меката на киното, както много негови колеги са направили, той завършва средното си образование с пълно отличие. В интерес на истината никой не вярвал, че оценките в дипломата му ще бъдат толкова високи, тъй като всички гледали на него по-скоро като на училищния шут, отколкото като на прилежен ученик, но в крайна сметка той им показва, че грешат. Интересен факт е, че не присъства на абитуриентския си бал, а вечерта прекарва с родителите си у дома. Въпреки това ни най-малко не съжалява за решението си, макар и до днес да отказва да разкрие точната причина, поради която се е отказал от забавата със съучениците си.

Адам е роден на 9 септември 1966 г. в Бруклин, Ню Йорк. Майка му Джуди е учителка, а баща му Стенли - електроинженер. Когато е на 6 г. семейството се мести в Манчестър, щата Ню Хемпшир, където учи в "Manchester Central High School", а по-късно следва в Нюйоркския университет. Без значение, че от малък постоянно разсмива хората около себе си, признава, че никога не се е замислял да се ориентира към комедията... или поне до седемнайсетата си годишнина, когато неговия брат Скот настоява да се опита да пробие в шоубизнеса с неповторимото си чувство за хумор.

"Ако той не бе ми казал да го направя, дори нямаше да си помисля, че това е нормално нещо", признава звездата от "Дърти хлапета" пред сп. "Interview".

Така той започва да изнася забавни представления по клубовете, които, макар да предизвикват неудържим смях у публиката, му носят едва по 10 долара на вечер. Малката печалба не го обезсърчава, напротив, стимулира го да върви напред, доказвайки, че заслужава повече. Ето защо след като завършва висшето си образование, Адам стяга багажа си и се отправя към Лос Анджелис, където се установява за постоянно.

Първоначално си изкарва прехраната с вече познатото му начинание - като стендъп комедиант по заведенията, докато една вечер зрител на шоуто му се оказва телевизионния водещ Денис Милър. Съзрял големия му потенциал, той веднага се свързва с продуцента на "Saturday Night Live" - Лорн Майкълс, препоръчвайки му горещо да се срещне с младия мъж. Така не след дълго Адам се озовава сред сценаристите на предаването, вървящо по NBC, пишейки част от духовитите скечове, които изпълняват актьорите в предаването. Горе-долу по същото време идва и първата му изява на малкия екран, появявайки се за кратко в сериала "The Cosby Show" с участието на Бил Крозби. Доказал, че може да се справи отлично не само зад, но и пред камера, екипът на "SNL" му отрежда заслужено място сред главните артисти. Година по-късно обаче го уволняват, наред с колегата му Крис Фарли.

Първата му кино роля идва през 1989 г., когато той участва във филма "Going Overboard". През 1995 г. се снима в "Били Медисън", превъплъщавайки се във възрастен мъж, който трябва да повтори 1 - 12 клас, за да спечели отново уважението на баща си и да наследи хотелската му империя, оценена на милиони долари. Следват успешните ленти "Непробиваем" (1996), "Щастливият Гилмор" (1996) и "Сватбеният певец" (1998). Първоначално му е била дадена роля в комедията "Много лоши неща" (1998), но впоследствие е трябвало да я откаже заради задълженията си в "Момче за всичко" (1998).

Повечето от ранните му филми не се харесват особено на критиците, но тези след 2000 г. успяват да спечелят одобрението им, навеждайки ги на мисълта, че дотогава артистът е прахосвал таланта си в продукции с лош сценарий.

Сандлър временно оставя хумора настрана, за да се появи в далеч по-сериозни заглавия, като "Гроги от любов", за който е номиниран за "Златен глобус", и "Спенглиш". А работейки по "Баща-мечта" се среща с бъдещата си съпруга Жаклин Саманта Тайтон. На 22 юни 2003 г. двамата официално се вричат в любов един на друг, а няколко години по-късно стават родители на Сади Медисън Сандлър. Днес, 18 г. по-късно, те са сочени за една от най-стабилните двойки на Холивуд.

Адам със съпругата си Жаклин

Снимка: Getty Images

През 2004 г. името на Адам е сред претендентите за ролята на Джейми Фокс във филма "Съучастникът". Заедно с Джим Кери е един от финалистите за ролята на Уили Уонка във филма на Тим Бъртън "Чарли и шоколадовата фабрика", но в крайна сметка тя бива поверена в ръцете на Джони Деп. Сериозен успех му носи драматичния филм на Майк Байндър "Любовта в мен", който разказва за човек, загубил семейството си по време на атентатите от 11 септември. Към филмографията си той прибавя още "50 първи срещи", "Свободна игра", "Щрак", "Жена на заем", "Дърти хлапета", "Джак и Джил" и още един куп други хитови заглавия, превърнали го в един от най-големите комедийни звезди в кино индустрията, превръщаща в злато всичко, до което се докосне.

Ето и някои от най-известните му цитати:

"Моят баща не беше идеален - сприхав и нетърпим. Но той ме научи на важно нещо: семейството е главното в живота."

"Всичко, което правя в киното, до голяма степен е с една цел: да забавлявам няколко мои приятели."

"Смехът е полезно нещо. Изглежда стои на второ или трето място след болкоуспокояващите."

"Комедията е капризна дама. Ако тя те игнорира, то депресията е сигурна."

"Не обичам дълго да съм сред хора, да ходя по барове и да посещавам светски партита. Често аз играя хора, които също не се чувстват комфортно в тълпата."

"Сега виждам колко грозен съм всъщност", коментар след претърпяна корекция на зрението.

"Ако на някого му е нужна помощ, захвърляй всичко и помагай, с каквото можеш и не можеш".