Александър Сано е име, след което не е нужно да следва пояснение, тъй като през последните години той се утвърди като един от най-добрите актьори у нас. Нещо повече, редица от дейците в родното кино са на мнение, че участието му в дадена лента само по себе си е сигурна гаранция за успех, ето защо мнозина от тях мечтаят да го привлекат към своите проекти. Неговият безспорен талант ясно личи и в един от най-новите български филми, а именно "В сърцето на машината", трогнал сърцата на зрителите, решили да го гледат на голям екран.
Всъщност нестихващият интерес към продукцията е толкова огромен, че благодарение на него тя се нареди редом до холивудските заглавия в бокс-офис класацията на страната ни, които по принцип привличат най-много хора, желаещи да се докоснат до седмото изкуство. Само че по всичко личи, че този път те имат сериозна конкуренция!
Действието във "В сърцето на машината" се развива през 1978 година и се съсредоточава върху смазващото всекидневие на работещи в "Кремиковци" лица с тежки присъди. Група от тях се опълчва срещу надзирателите, ръководството на затвора и народната милиция поради необичайна случка. Измъчван от съвестта си, един от криминално проявените мъже иска да направи добрина, опитвайки се да освободи малко птиче, влязло в струг... Интересен факт е, че не само историята във филма е по действителни събития, но и всеки от актьорите влиза в образ на реално съществувал персонаж. Членовете в групата на Бохеми действително са извършили нарушения, за които говорят, и присъдите им са реални. Променени са само имената им, за да се запази тяхната анонимност, въпреки че всички са починали отдавна.
Сега обаче няма да издаваме целия сюжет на лентата, тъй като е възможно да има хора, които все още не са я гледали, но възнамеряват да поправят тази грешка. Вместо това ще ви срещнем с артиста, превъплътил се в един от главните ѝ герои, който ще ни разкаже повече за нея през своите собствени очи. Между безбройните ангажименти в графика си, които наистина не са никак малко, особено покрай участието му в "Като две капки вода", Александър Сано говори специално за Life.dir.bg. Ето какво сподели той:
Александър като Бохеми във "В сърцето на машината"
Снимка: БТА- Здравей, Александър! С теб разговаряме само месец след официалната премиера у нас на филма "В Сърцето на Машината", който вече е гледан от над 60 000 зрители, и интересът не стихва. Кажи ми, очакваше ли подобен успех?
- Откровенно казано се надявах, защото излезе в много силна конкуренция с холивудски блокбастъри. Но и знаех какъв филм сме създали. Нужно беше само да го види първата му публика, а оттам насетне дойде най-добрата реклама - "от уста на уста". Безкрайно сме щастливи за реакцията и обратната връзка на публиката, за което благодарим.
- Интересно е, че този път един вид нарушихте установените правила, решавайки да представите труда си първо на сънародниците ни зад граница и едва след това на тези тук. Представихте го пред повече от 5 000 българи в Европа. Кое ви накара да подходите по този начин, започвайки едва ли не отзад напред?
- Мисля, че дължим на нашите братя и сестри зад граница навременно доставяне на българска култура. Те посещават тези събития с огромна страст и не е честно да чакат с години, за да излезе нов български филм по някоя от телевизиите, така че да могат да го видят. Тогава той - филмът, е всичко друго, но не и нов. Разбира се, има и платформи за това, и това е добре, но нищо, повтарям, нищо не може да замени преживяването от киносалона. Такива филми се правят, за да ги съпреживееш с други хора на голям екран.
Александър като Бохеми във "В сърцето на машината"
Снимка: БТА- Как реагираха българите в чужбина на видяното? Какви отзиви получи от тях след прожекциите и коя беше тази реакция, която ти направи най-силно впечатление и остави трайна следа в съзнанието ти?
- За щастие реакцията на публиката ни е една и съща в 98% от случаите. Вижте, този филм наистина е явление в родното кинопроизводство и възторженият отзвук именно на публиката му, без значение тук или в чужбина, го доказва. Това, което ще запомня, е масовото желание на всички гледали го да споделят за "В Сърцето на Машината" и на всички хора около тях. Просто защото искат всеки техен близък и познат непременно да види този филм. Това е огромно признание за целия ни екип и е най-голямата награда.
- Вярно е, че най-голямата награда за един артист е признанието на публиката, но няма как да не споменем, че "В Сърцето на Машината" спечели и най-престижното българско кино отличие "Златна роза" за най-добър филм и най-добър сценарий. Спомняш ли си къде беше и как реагира, когато разбра тази хубава новина?
Бяхме си в София, работейки по следващите ни проекти. И макар филмът вече да имаше над 15 награди и над 30 номинации от международни кинофестивали, новината за "Златна роза" много ни зарадва. Знаете, най-хубаво е да те оценят в собствената ти държава. Последва и отличието за най-добър български филм от тазгодишния Международен "София филм фест", което също ни донесе голяма радост.
- Къде според теб се крие магията на продукцията, привличаща голям брой зрители в киносалоните?
- Магията на един филм се ражда и може да съществува само, ако си ѝ подсигурил правилната среда. Има няколко компонента, с които нито един кинотворец не трябва да прави компромис, ако иска филмът да има тази "магия". Това са: Историята (сценария), режисьорът, продуцентът, актьорският състав, операторът, монтажът и музиката. Както и разбира се, абсолютна стопроцентова почтеност и уважение към професията!!! Един от тези компоненти да не е на ниво - магия няма да има.
- Ако погледнем на самия филм като на действителна машина, нейната двигателна сила всъщност е човещината. В тази връзка, сещаш ли се за конкретен пример, свързан с подобно благодеяние, от личния ти живот, който би споделил сега?
- Сещам се за не един, но мога да споделя само такива, които са били насочени към мен от други хора. Преди повече от 13 години, група мои приятели не ме оставиха да потъна в много труден за мен момент. Това е нещо, което ще помня цял живот и което ме накара вече години наред да правя същото за други в нужда. За мои благодеяния няма да говоря, защото ще е самохвално. Човек трябва да прави добро всеки ден, не защото така е написано, а защото това наистина прави и неговия живот много по-красив. Във Вселената наистина има неписани закони и тя винаги ще предостави и на теб благини, ако си читав човек.
- Кой е твоят любим момент от историята, този, който те докосва най-дълбоко, карайки те да се гордееш, че си част от проекта?
- О, много са. То е почти целият филм. Всяка една секунда от тази история ме кара да настръхвам. Удоволствието не само да изпълня част от този сюжет, но и да наблюдавам и да си партнирам с всичките ми останали изключително талантливи колеги, е нещо, което не се случва всеки ден и е безценно.
- Ще разкажеш ли малко повече за своя герой, затворника Борис Радулов, по прякор Бохеми?
- Честно казано, по-скоро бих искал зрителите да се запознаят лично с историята на този човек. Каквото и да разкажа, ще бледнее пред директното съпреживяване, когато гледаш филма. Много хора вече се припознаха в различните герои вътре, техните съдби ги докоснаха силно и затова и реакцията на публиката е такава. Но да кажа, че... Борис Радулов - Бохеми е човек, чийто най-голям проблем в живота не е загубата на свободата му, а нещо истински безценно, за което той стига до неподозирани и за него самия крайности.
- Имате ли двамата с него някакви допирни точки или сте коренно различни?
- Да. В чисто филосовски смисъл и начин, по който възприемаме живота.
- Не за първи път участваш в заглавие, режисирано от Мартин Макариев, но имайки предвид колко специален е бил за него този филм, изпитваше ли притеснение дали ще се справиш със поверения ти главен образ така, както той си го е представял?
- За първи път в професионалния ми път - да. Имах притеснения. Когато трябва да си проводник на нещо толкова голямо като сюжет, отговорността е сериозна. Много се надявам да съм се справил прилично.
- Кое беше най-голямото актьорско предизвикателство в лентата за теб?
- Една сцена на едни варели с великолепния Игор Ангелов. Тези, които са гледали филма, знаят за какво говоря. Истинско щастие за мен като актьор е, че това е една от най-любимите сцени на зрителите.
- Откъде почерпи вдъхновение за превъплъщението си?
- Първо от самия сценарий, той наистина е впечатляващ. Също и от собствения си живот, преживял съм немалко.
- По принцип от ранна детска възраст всички сме свикнали да съдим околните по техните действия, категоризирайки ги като "добри" и "лоши". Мислиш ли обаче, че това е редно, предвид, че както видяхме и във "В Сърцето на Машината" дори хората, които са допуснали грешка някъде по житейския си път, извършвайки престъпление, могат да носят в себе си добродетели... и обратното?
- Със сигурност съм разбрал, че да си "съдник" е едно от най-неправилните неща, които човек може да направи. Много лесно се поддаваме да "осъдим" някой, дори без да си зададем елементарни въпроси като: "Абе, аз сигурен ли съм, че е истина това, което казват за този човек?", "Познавам ли случая добре?" или "В крайна сметка, кой съм аз, че да съдя" и прочее. Животът е много по-лек и приятен, когато не съдиш хората.
- В такъв случай вярваш ли в опрощението и втория шанс?
- Разбира се. Ако недвусмислено си сбъркал и си направил нещо, за което заслужаваш осъждане - изтърпяваш си наказанието. Това не означава, че веднъж сбъркал - цял живот си престъпник. Всеки човек носи душа и е добър! Просто понякога, някой се обърква и прави грешни стъпки.
- Казват, че благодарение на попрището си, един актьор има привилегията да живее множество животи. Кой обаче засега е твоят любим?
- Така е, носи приятно разнообразие. Но любим ми е истинският ми живот, за който се старая всеки ден. А и тук в реалността е най-ценното ми - семейството и приятелите ми.
- Как успяваш да се справиш с всички ангажименти, които напоследък изпълват графика ти както в личен, така и в професионален план? Все пак освен турнето на филма, с което обиколи доста държави зад граница, в момента участваш и в предаването "Като две капки вода", да не говорим, че също така си съпруг и баща на пълен работен ден... Струва ми се, че носиш много дини под една мишница.
- Дори не искам да започвам да си отговарям на този въпрос, защото вероятно ще се ужася (смее се). Наистина съм с 15 дини под мишница и ще трябва малко да вкарам тази ситуация в баланс. Работохолик съм по природа и не се усещам кога прекалявам. Но вкъщи ми "дърпат ушите" (смее се).
- И като отворихме темата за шоуто за имитации, би ли споделил кой образ от тези, в чиито обувки влезе досега, определяш като сериозно предизвикателство за теб?
- Миро. Той сам по себе си е Вселена, не просто талантлив Артист.
- Като ученик си изучавал класическа китара, освен това си пял в "Хора на момчетата" в Русе и дори си сформирал няколко музикални банди. Този опит помага ли ти към днешна дата за седмичните задачи в "Капките"?
- О, повярвайте ми, даже много ми помага. Невинаги имам време за добра подготовка и само над 30-годишният ми сценичен и музикален опит ме спасява в това предаване.
- Кой образ искаш да ти се падне от Бутона на късмета?
- Майк Патън от Faith No More, например... ама едва ли (смее се).
Александър със съпругата си Нели
Снимка: Официален профил в Instagram- Със съпругата ти Нели изглеждате като една от най-стабилните двойки в родния шоубизнес, която е напълно отдадена един на друг. Има ли формула, помагаща ви да пазите любовта си силна?
- Няма формула. Има едно съвсем достатъчно нещо и то се нарича любов. Странно е как хората непрестанно си намират "проблеми" и "оправдания", за да си вгорчават връзките. Всеки има трудности. И при нас ги има. Ние сме страшно различни като натури, НО - има ли ЛЮБОВ, всичко друго е без значение.
- На какво те научи семейният живот?
- На една торба ценности. Определено ме направи смислен и щастлив човек. Без семейството ми съм за никъде.
- Какво ти предстои оттук нататък?
- Надявам се още около седемдесет години щастлив живот (смее се).
Александър с дъщеря си Ава
Снимка: Официален профил в Instagram
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}