Александра Сърчаджиева пред Life: Отгледана съм от велика жена, бях обичана от най-любящия мъж
Актрисата е благодарна за всичко, през което е преминала в живота
Алекс Сърчаджиева се завърна като водеща във втория сезон на "Аз обичам България", всяка неделя по bTV. Този път тя е в компанията на колегите си Борко Чучков и Юлиан Вергов, които са новите капитани на отборите в едно от най-любимите състезания в родния тв ефир.
За радостите, трудните моменти и защо трябва да ценим и да говорим за героите ни от миналото и от съвремието ни, Алекс Сърчаджиева споделя в интервю за Life.
Завръщаш се като водеща във втория сезон на "Аз обичам България". Какво ти носи работата в такъв формат, който ни връща към паметни исторически моменти и личности, но и ни среща с герои на нашето съвремие?
За мен "Аз обичам България е най-родолюбивото, най-смисленото и най-семейното предаване в българския ефир, което може да се гледа от баба до бебе. Колкото и нескромно да звучи, се чувствам горда, че имам възможността да водя това предаване. Защото чрез много смях, закачки и бурни емоции, можем да научаваме много и интересни факти, свързани с нашата история, култура, бит, но и такива свързани с нашето съвремие.
За мен паметта е много важна. Трябва да имаме памет, да помним великите хора, които е имала нашата страна и благодарение на които днес ние живеем, днес се радваме, имаме възможност да работим, понякога да се ядосваме и имаме възможност да отглеждаме децата в нашата страна.
Актрисата се завърна като водеща на "Аз обичам България"
Но много се радвам, че това предаване е свързано и с героите на нашето време, защото ние не говорим за тях в ежедниевието си, а не разбирам защо. Обикновено говорим, че някой е страхотен, когато той си отиде, което аз не го разбирам. Как един човек е бил страхотен за целия народ, бил е герой, човек, на когото всички са се възхищавали, но докато е бил жив, никой не му го е казал. А след като си отиде, е все едно какво ще говорят за него, когато вече го няма. Когато е бил тук и е очаквал признание, поне се е надявал на такова, за нещата, които е направил, не го е получил. В "Аз обичам България" една от любимите ми рубрики е "Героите сред нас", защото там се показват и се дава гласност на едни изключително смислени и достойни хора, които са направили огромни неща и то в световен мащаб. Това са хора, на които можем само да се възхищаваме, които са за пример не само за нас, но и за децата ни. И хора, които ни вдъхват вярата, че има смисъл човек да се бори и да продължи напред, независимо през какво преминаваш. Както съм казвала, смисъл винаги има, той просто е различен за всеки един от нас. За едни е работа, за други е нова любов, за трети е дете, приятели и т.н. Смисъл винаги има и тези хора показват силата на българина и това, че ние сме един изключителен народ.
Юлиан Вергов и Борко Чучков са новите капитани в "Аз обичам България"
Според теб българите имат ли нужда от повече такива предавания, които да им напомнят защо родината ни заслужава да я ценим и обичаме?
Българинът има нужда точно от това предаване, защото държавата ни премина през много катаклизми през последните години. Всички сме свидетели как непрекъснато ходим на някакви избори, което смятам, че тотално обезсърчи българския народ и някакси хората започнаха да не виждат светлината в тунела. "Аз обичам България" е глътката свеж въздух, надежда и ни показва, че ние живеем в една изключителна държава. Нашата природа е рай, разбира се, ние трябва да се научим да се грижим за нея. За да продължи да бъде рай, това зависи от нас. Да възпитаме децата си да пазим това, което имаме и да го съхраняваме - и като памет, и като природа. Аз пътувам много из страната с представления и виждам хвърлени пластмасови бутилки, найлонови пликчета. Не разбирам защо го хвърляш през прозореца, а не в кофа за боклук, когато спреш на бензиностанция. Радвам се, че работя в такова предаване, където по време на снимките следваме зелените практики за производстов на телевизионно съдъражние - т.нар. Green filming.
Смях, забавления, но и много знания предлага новия сезон на предаването
Снимка: bTVТози сезон си в компанията на двама нови капитани на отборите - Борко Чучков и Юлиан Вергов. Ти отлично се познаваш с тях покрай актьорската професия, но с какво те изненадаха в тази им нова роля?
Те изненадват не само мен, но и зрителите. Както казваш, това са актьори, които много добре познаваме през годините, мъже, които са се доказали в професията. Но, тук ги виждаме в съвсем различна светлина, което е много готино. Те са изключително ерудирани, със страхотно чувство за хумор, пълни със знания и взрив от емоции и с жестоко желание за победа, което е много смешно да се наблюдава отстрани. Аз се забавлявам много и наистина ми е изключително приятно, защото, първо, са много готини хора, и второ - са изключителни професионалисти, а това е много важно.
Това е предаване, което освен че ни забавлява, ни и учи. Казваш, че е важно да учим децата си на памет. Кое е това, което ти се иска децата и в частност дъщеря ти София да помни, за кое да има памет?
Аз неведнъж съм казвала, че едни хора преди нас са направили много големи неща и те завинаги ще останат в българската история. Но за това нещо трябва да се говори, да се поддържа и да се предава от поколение на поколение. Радвам се, че и в Сатиричния театър паметта е много голяма кауза. Наскоро събрахме пари, с помощта на нашата публика, за да се построи паметник на Стоян Омарчевски, за когото се оказа, че много малко хора знаят кой е. А този човек е изключителен, защото благодарение на него ние честваме Деня на будителите. Благодарение на него в България са построени 1115 училища, има го Богословския факултет, Художествената и Музикалната академия... и се оказва, че 90% от хората не го познават.
За актрисата представлението "На живо" е вид терапия, но тя е щастлива, че то помага и на много други хора да преосмислят живота си
Снимки: Личен архивЗатова трябва да се говори. Има знакови личности в българската история, които не можеш да ги опишеш с едно изречение в учебника по история. Смятам, че "Аз обичам България" ще помогне на децата, които гледат, и в училище.
Понеже е нов сезон, с нови капитани, има и нови игри. Има една, която е изключително респектираща за мен - "Великите говорят". При нея, благодарение на изкуствения интелект и съвременните технологии, пред очите на всички, във всеки епизод оживяват знакови исторически личности, митични герои, за които само сме чували в нашата история или сме виждали на ням портрет или снимка. Но, когато снимката оживее пред теб и ти зададе въпрос, наистина е респектиращо. Това някакси скъсява дистанцията на времето. И може да те провокира да се поровиш и да прочетеш за Вазов, за Левски, за Ботев.
На мен в училище математиката не ми беше най-силният предмет, историята и географията ми бяха по-любопитни и смея да твърдя, че там съм чела доста. И до ден днешен чета и се интересувам, най-малкото, защото професията ми е свързана с това. Но и аз научавам много интересни неща, за които не съм знаела.
Този формат е донякъде и съдбовен за теб, защото преди години твоят любим Иван беше капитан. Той имаше знания не само в много области свързани с предаването, но и познание за живота. Кой е най-големият урок, който си научила от него?
Уроците, които съм научила от него, са много, но най-големият дойде, когато той си тръгна - че трябва да се науча да се справям сама. Аз съм изпадала в живота в ситуации, в които съм се справяла сама, когато майка ми си отиде, а аз бях на 22 г. и останах абсолютно сама на този свят. Но аз 13 години бях носена на ръце от него. Бях изключително обичана, обгрижвана, желана. Иван за мен беше абсолютно всичко - и мъж, и брат, и баща, и приятел. Изключително романтичен човек, грижовен и любящ.
Ако се върнем към паметта, ти всяка година не пропускаш да споменеш любимите ти Пепа и Иван. С какво искаш хората да ги помнят?
С делата им. Това са изключителни хора, и двамата бяха неудобни, защото винаги казваха това, което мислят. А хората, които казват истината, директно, са малко неудобни. Можещите, мислещите, знаещите хора са неудобни, защото са неконтролируеми. Интелигентният и мислещ човек много трудно можеш да го управляваш. Това са много големи български артисти, които завинаги ще останат в историята на българската култура. Но не само Пепа и Иван. Много големи имена си отидоха последните години, за които трябва да се говори. За Стоянка Мутафова, за Филип Трифонов... не мога да изброя всички, защото те са изключителни. И пак ще кажа, хубаво е признанието да дойде, докато са още на този свят, а не след това.
Играеш едно много лично представление "На живо", което вече има и продължение. Казваш, че едно представление може да промени живота на един човек, да го накара да тръгне по нов път. С какво то промени теб и твоя път?
Това представление за мен е терапия, но се оказа, че е терапия и за страшно много хора. Когато тръгнах да го правя, се чудех кой ще дойде да го гледа. Мислих, че едни ще дойдат от жълто любопитство, други, че ще си кажат: "тази пък какво толкова има да ни каже, голямата работа, само на нея са се случили някакви неща в живота", което е така, на много хора се случват много по-страшни неща. Никога не съм си представяла, че толкова млади хора ще дойдат да гледат представленията, никога. Не съм си представяла, че ще получавам писма, че ще мога да накарам някой да прости на някого и да продължи по нов, по-добър, път в живота си. Никога не съм си представяла, че мога да събера разделени семейства. Хората ми казват, че изживяват катарзис, докато го гледат и после им трябват дни, за да минат през всички емоции. Всеки намира своята история вътре.
Много съм благодарна, защото винаги съм вярвала, че театърът лекува душите на хората. Но не съм си представяла, че мога да излекувам толкова души и да помогна на хората да поемат по нов и красив път в живота си. Всичките ми страхове и неспане продължават преди всяко представление, защото отговорността ми е по-голяма, тъй като това съм аз, такава, каквато съм, каквато хората няма как да знаят, когато съм водеща на "Аз обичам България". Това съм аз и нямам зад какво да се скрия. Продължава да го има този страх, защото знам, че всяка вечер ме гледат различни очи и се притеснявам дали ще достигна до душите на хората. Радвам се, че до този момент, вече толкова време, това нещо продължава.
Благодарна съм на София, че се съгласи да се включи в представление, защото не е длъжна да го прави. Оказа се, че въздейства върху публиката по много интересен начин. Тя присъства с едни нейни видеа, със свои разсъждения върху живота, любовта, приятелството... Те не са свързани с нещата, които аз разказвам, а е гледната точка на едно дете, вече тийнейджър, което казва какво е животът за нея. Казва много интересни и много мъдри неща, които видях директно пред публика, за да не съм подготвена. Разбира се, има нейни думи, които са шамар към мен и моята липса от вкъщи, но след това хората ми казват, че тя е като надеждата, която се появява в живота ти. Аз винаги ще съм й благодарна за това, че, макар че е още малка и не си дава сметка, тя помага на хора.
София вече има опит в актьорството и макар че знам, че ти предпочиташ тя да стане финансист или шеф на банка, е ясно, че ако реши, ще тръгне по пътя на актьорството. Какво би й дала като съвет за тази професия, в която поне в началото неминуемо ще бъде гледана като дъщерята на..., внучката на...?
Това, което казваше майка ми на мен - "Аз може да съм Пепа Николва, но ти си никоя. Извоювай името си сама." Това ще й кажа. Децата живеят в доста по-различни времена от нас. Чак в нашите тийнейджърски години се появи жълтата преса. Тогава си спомням, че много страдах, защото пишеха глупости за майка ми, а аз не разбирах защо пишат тези неща.
Децата сега вече живеят в тотално различни времена и са много по-готови за този свят от нас. Говоря й за жълтата преса, мисля, че тя не им обръща внимание, или поне така ми показва.
Но знаем, че децата са много по-жестоки и в живота й могат да се появят такива, които да са жестоки. Тази борба, за съжаление, ще си е нейна.
Всеки човек идва на този свят със своя кръст. София носи една болка, за която, за съжаление, каквото и да направя, света да обърна, няма как да заместя баща й. Тази липса винаги ще бъде в нейната душа. Надявам се да е мъдра, страхувам се от тези тийнейджърски години, в които тя започва да навлиза. Говоря, тя ми споделя на този етап всичко и се надявам така да продължи.
Казваш, че въпреки всичко, си благодарна...
Благодарна съм, да. Първо за моята майка, която е велик човек и аз наистина смятах, че всички хора имат такива взаимоотношения родител-дете, каквито имах аз с нея. А се оказа, че изобщо не е така, хората се карат за тухли, имоти и коли, цели семейства се разпадат. Как да не съм благодарна, отгледана съм от велика жена.
Оказа се, че съм имала любов, която хора през целия си живот не могат да преживеят. И от тази любов получих най-големия си подарък наречен София. Това, което аз съм имала с Иван, не знам защо хората могат да го имат, но го нямат. Има някакъв фалш. Казвала съм, че човек с човек живее, не с вещи. Няма да те целуне скъпата ти кола, няма да те погали жестоко важния ти часовник и дрешката ти на някаква марка. Не го разбирам как може да има меркантилност в едни отношения. Не разбирам как можеш да лъжеш някого, че го обичаш, но не го обичаш и само се възползваш от него. Ти лъжеше и себе си и него, защо? Не разбирам как хората имат семейства, но имат и паралелни връзки. Как се прибираш вечер като преди малко си целунал някой друг? Не го разбирам, защото смятам, че човек тръгва встрани, когато нещо му липсва във взаимоотношенията с неговия партньор. А е по-честно да му кажеш. Живеем в едни меркантилни времена, в които забравихме да се вглеждаме един в друг. Да потънеш в очите на човека срещу теб, а не в екрана на телефона ти. Когато говорим, нещата стават много по-лесно.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}