Ален Делон: Някои хора купуват коли, но аз предпочитам картини

За малко известните "пороци" на най-големия съблазнител на френския екран

Снимка: Getty Images

Ален Делон: Някои хора купуват коли, но аз предпочитам картини

За малко известните "пороци" на най-големия съблазнител на френския екран

18:01 | 20 август 2024 2 12139 Снимка: Getty Images

Ален Делон, който си отиде на 88-годишна възраст, e най-големият съблазнител на френския екран. За някои той е най-сексапилният мъж на миналия век, а за други - егоистичен шовинист, който често говори за себе си в трето лице и признава, че е зашлевил жена. Въпреки това милионите му фенове са готови да пренебрегнат недостатъците му.

Още по темата

През годините ангелското му лице се оказва неустоима комбинация и за дългата поредица от бляскави актриси, които се влюбват в него. Една от най-старите му приятелки, иконата на 60-те Бриджит Бардо, го нарича "орел с две глави... най-добрата и най-лошата"...

Легендата за Делон стартира през 1960 г., когато той изиграва ролите на красиви момчета убийци и мистериозни интриганти в "Под яркото слънце", по-късно преработен като "Талантливият мистър Рипли" и "Леопардът" на Лукино Висконти. След това създава шаблона на един от любимите холивудски тропи - мистериозния убиец в "Самурай" на Жан-Пиер Мелвил.

Не всичко обаче е такова, каквото го виждаме - блясък, красота и спокойствие. Всъщност Делон има проблемно детство, носещо му травми, които малко или много изиграват роля в живота му занапред.

Започваме отначало, когато майка му го настанява за определен период в детски дом. Като тийнейджър Ален се бори за запазване на френския Индокитай, след което е обвинен за кражба.

Но въпреки смесените емоции, които предизвиква, киноисторикът Жан-Мишел Фродон казва, че никой друг френски актьор през последния половин век "не е имал същото присъствие на екрана", а за Венсан Линдон, който печели наградата за най-добър актьор в Кан през 2015 г., Делон има "хипнотизиращ вид".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

И наистина погледът на Делон хипнотизира.

Той притежава неповторима харизма, която се съчетава с красотата му, опасна привидна пасивност и неподвижност на хищник, и именно това е причина да участва в някои от най-завладяващите криминални филми на епохата. Той е твърд мъж и не някакъв денди. Именно изящното му лице го прави толкова екзотична фигура в историите за работническата класа или в драмите за живота в низините.

Уви, така и не успява да премине изцяло в Холивуд. Той се снима в над 90 филма по време на легендарната си кариера, като най-забележителните са "Под яркото слънце", "Роко и неговите братя", "Гепардът", "Самураят", "Басейнът" и "Господин Клайн". Последният филм, дело на Джоузеф Лоузи, е изпреварен за главната награда в Кан от "Шофьор на такси" на Мартин Скорсезе, но след това печели "Сезари" или "френски Оскар" за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър актьор за Делон.

Ален е една от легендарните фигури на френското и световното кино. Той не просто играе, а "живее" ролите си. "Хората изпитват истинско удоволствие от това да ме докосват, да галят ръката ми, да целуват пръстите ми", са думите му приживе, като неведнъж споделя, че феновете го засипват с подаръци - от червени рози до статуетки.

"Някои хора купуват коли, но аз предпочитам картини."

Други биха се скрили от погледа на обществото и феновете, но Делон предпочита да редува премиерите на филмите си с аукционните зали и на състезателните писти. Бугати е една от страстите му, както и скулптурите на животни като цяло. Той е събрал несъмнено най-добрата колекция на един малко известен художник - Жорж-Люсиен Гийо (1885-1973).

"Има две неща, които считам за свое наследство: актьорската ми кариера и колекцията ми от произведения на изкуството. Гордея се и с двете. Купих първата си картина в Лондон, когато бях на 24 години, и оттогава насам придобивам творби. Хората ме питат дали има нишка, която ги свързва, а аз казвам: "C'est moi!", казва Делон. И това не са само думи. Голяма част от спечелените от него пари са вложени в изкуството, което той разбира и обожава.

През юли 1969 г. купува една от последните творби на Дюрер, които все още се предлагат на пазара. Това поставя началото на колекция, която започва с рисунки, последвана от фовисти и накрая от съвременни скулптури на животни. Като импулсивен купувач, Делон разпространява по-голямата част от колекцията си през 90-те години на ХХ век.

Междувременно през 1970 г. звездата купува жребец в Довил. Конюшнята на Делон се радва на известен успех, но тази история завършва в съда през 1978 г., когато избраният от него треньор Пиер-Дезире Алер е обвиняем в дело за измама със залози.

Делон промотира и боксови мачове, като организира двубоите за световната титла в средна категория. А приходите и от това му начинание са огромни. Колекцията на актьора, на която се възхищават от Хонконг до Ню Йорк и Париж, постига безпрецедентен успех и достига цена от 8 млн. евро, което е повече от два пъти над ниската й оценка.

Неговият вкус и око са признати по целия свят.

Актьор, секссимвол, пример за подражание, обект на милиони въздишки и женски желания, космополит, легенда.

Всички тези определения могат да бъдат представени само с едно име - Ален. И не е вярно, че по него въздишат само нашите баби и майки. Дори и на днешната възраст Делон притежава онази харизма, която го прави един от най-популярните, най-желаните и най-истинските мъже актьори. Ненапразно и днес в битовото ни пространство живее фразата: "Красив като Ален Делон".