Антъни Бурдейн – визионерът, който мразеше славата
Изтъкнатият кулинар си отиде през юни 2018 г., след като сам отне живота си
Антъни Бурдейн се е борил с ненавистта си към славата и разбитото си сърце в дните преди шокиращото му самоубийство. В неоторизирана биография, озаглавена Down and Out in Paradise: The Life of Anthony Bourdain, журналистът Чарлз Леерсен разкрива пред читателите текстови съобщения, изпратени от покойния знаменит кулинар, които дават повече яснота за мислите, които са го съпътствали в този драматичен период, довел до фаталния му край.
Още по темата
"Мразя феновете си. Мразя да съм известен. Мразя работата си. Самотен съм и живея в постоянна несигурност", пише Бурдейн на бившата си съпруга Отавия Бусия-Бурдейн, която, въпреки раздялата им, до последно е един от най-близките му довереници.
Наред с борбата с депресията и невъзможността да намери изход от дупката, в която е попаднал, Леерсен отбелязва още в книгата си, че Бурдейн и тогавашната му приятелка, актрисата Азия Ардженто, често изпадали в пристъпи на ревност. Пет дни преди да посегне на живота си през фаталния месец юни 2018 г., кулинарният спец вижда снимки на 47-годишната тогава Ардженто, танцуваща с френския репортер Уго Клеман в италиански ресторант, който двойката често посещавала заедно. Според автора на книгата Бурдейн бил "бесен" от кадрите, което довежда до грандиозни спорове по телефона и чрез текстови съобщения.
"Аз съм добре. Не съм злопаметен. Не те ревнувам, че си била с друг мъж. Аз не те притежавам. Ти си свободна. Както ти бях казал. Както ти обещах. Както го мислих. Но на теб изобщо не ти пука. Отнесе се лошо със сърцето ми. С живота ми", са sms-ите, които Ардженто получава от вече покойния си любим ден преди смъртта му.
В драматичния разговор Бурдейн отбелязва още, че е бил най-наранен от факта, че предполагаемата среща на италианската актриса се е състояла в хотел в Рим, който двамата обичат и често посещават.
Според разкритията в книгата Азия Ардженто му отговаря, че не приема критиките от страна на любимия си и че иска той да спре да я нервира и да се държи обсебващо. Отговорът на кулинарят е кратък и ясен: "Ок", след което поставя въжето около врата си и слага край на живота си. И до днес почитателите на кулинарят винят именно актрисата за смъртта му, посочвайки, че изневярата й е допринесла до това той да вземе крайното решение да приключи със земния си път. Вина, която тя категорично отрича да носи.
"Хората казват, че аз съм го убила. Разбирам, че светът трябва да намери причина. И аз бих искала да намеря причина", каза тя пред DailyMailTV през септември 2018 г. "Хората имат нужда да мислят, че той се е самоубил заради нещо подобно. Но той също ми е изневерявал. Това никога не е било проблем за нас. Той беше човек, който пътуваше 265 дни в годината. Когато се виждахме, изпитахме истинско удоволствие да бъдем в компанията си. Но ние не сме деца. Ние сме възрастни хора."
Приятелят на Бурдейн - Ерик Рипърт, е човекът, с когото той поема към последното си кулинарно пътешествие и именно той намира безжизненото му тяло. Признава, че в дните преди самоубийството си Антъни е бил на "много тъмно място". "Даваше всичко от себе си на снимките, след което се изолираше в стаята", спомня си Ерик.
Двамата се срещат за първи път пред тв камерите, които неотлъчно следват Антъни навсякъде, където ходи. Запознават се през 2000 г., когато пробивът на мемоарите на Бурдейн "Поверително от кухнята" разтърсва кулинарния свят и не само него. Неговите брутално откровени рецензии за ресторантьорската сцена в Ню Йорк подминават елитния френски морски ресторант Le Bernardin на Рипърт, който е от малкото, които получават похвали от известния си колега. Поласкан, шефът кани Бурдейн на обяд в ресторанта си. "Антъни прие поканата ми и за моя изненада се появи с телевизионен екип зад него", спомня си Ерик.
Небрежно Бурдейн обяснява, че снимачният екип го следва за британски документален филм и ще остане с тях само за 10-15 минути. След като двамата кулинари провеждат кратък професионален диалог за пред публиката, снимачният екип си тръгва и Бурдейн и Рипърт успяват да се насладят на дълъг, фантастичен обяд.
"Беше забавен и остроумен и в същото време познаваше храната. Мил и не спестяваше комплиментите си за това, което правехме. Бях много изненадан, защото той не беше това лошо момче, което си представях от книгата", разказва Рипърт в интервю за Esquire. "И след като се нахранихме, решихме да се видим на по питие."
Тази напитка се случи седмица по-късно, когато Бурдейн води Ерик, готвач награден със звезда "Мишлен", в затънтен бар в центъра на града, наречен Siberia. "Намираше се в метрото и беше място, което никога не бях виждал в живота си. Бях много изненадан от типа среда, която той харесваше. Това даде началото на едно дълго приятелство", спомня си Риперт.
Приятелството им се превръща в емблематично кулинарно дуо, любимо за тв зрителите. То продължава цели 18 години, като през този период Рипърт прави почти дузина участия във всяко шоу, снимано от Бурдейн. Двамата снимат заедно пореден кулинарен епизод, когато Рипърт намира приятеля си мъртъв във френска хотелска стая.
"Той беше скъп приятел, а в живота нямаме много добри приятели. Липсва ми страшно много", казва Ерик. "Той беше огромно вдъхновение в живота ми." По думите му Антъни "искаше хората да бъдат любопитни, приключенски настроени и в крайна сметка образовани". Той постига това за повече от 15 години в телевизията, през които пътува до повече от 80 страни. Посещава активни военни зони, участва в местни ритуали, прави си пиянски татуировки от членове на племето ибан, яде е в най-добрите, ексклузивни ресторанти в света и пие прясна кръв от мъртва коза в пасищата на Кения.
В един от най-емблематичните си моменти в легендарната си кариера той сяда с Барак Обама да ядат юфка във Виетнам по време на историческото посещение на президента за премахване на оръжейното ембарго върху страната. "Това беше първият път, когато го видях нервен", спомня си Сандра Цвайг, дългогодишният изпълнителен продуцент на Бурдейн. "Отне месеци и месеци, и месеци работа, за да разберем какво ще бъде местоположението, защото графикът на Обама се променяше и бяхме обмислили няколко различни места. Но тогава просто се оказа, че той ще бъде във Виетнам в този период от време, който бяхме отделили за снимане с него, а Виетнам се оказа едно от любимите места на Тони в света."
Когато Цвайг казва на Бурдейн, че ще седне с президента, "видях поглед, който беше различен, разбирате ли? Това беше първият път, когато го видях нервен и искащ да разполага с цялата необходима информация, за да проведе наистина добър разговор."
През цялото време, когато не сърба юфка с президента, Бурдейн изглежда като най-уверения човек в телевизията. И в това е същината на чара на Бурдейн. Казва каквото иска, задава въпросите, които другите хора не смеят да задават, пътува до места, които всеки друг телевизионен водещ би избягвал.
"Тони знаеше кой е. Знаеше какво е правилно за него, какво му се струва правилно, какво му подхожда", спомня си Цвайг. "Той беше невероятно умен. Трябва да кажа, че беше трудно да спечеля словестна битка с него, защото той не само беше умел с думите, но също така имаше тази дълбочина на познанията в различни области. Рядко можеше да се открие тема, за която той не знаеше повече от теб."
Но зад тази закоравяла външност на Ню Йорк се крие внимателен, чувствителен и дори романтичен мъж. "Подготовката за сегментите беше забавна, защото, за да разчупи леда, той правеше шеги, а аз и техниците не можехме да спрем да се смеем. Тези моменти винаги бяха толкова специални", спомня си Риперт. "Той включваше микрофона, затаваше пред камерата и това е. Той не се промени. Не беше по-внимателен. Беше себе си."
Тази автентичност е това, с което се свързва публиката - особено истинската връзка между Рипърт и Бурдейн. През годините епизодите им стават известни с практичните шеги на Бурдейн с неговия изискан спътник. Това варира от Бурдейн да подмами Рипърт да яде безумно пикантна храна до Бурдейн да убеди приятеля си, че в Китай е обичай да се пие алкохол, докато някой буквално не падне от стола.
След почти две десетилетия по телевизията животът на Бурдейн се променя фундаментално и той става световноизвестна знаменитост. В последния заснет от него епизод, Антъни отива до Долен Ийст Сайд в Манхатън, където често ходел, за да си набавя дрога. Епизодът се фокусира върху изкуството, музиката, наркотиците и пънкарите, които са вдъхновили годините му на формиране в Ню Йорк - вдъхновения, които остават с него през цялата му работа.
Така омразната от него слава го превръща в човек, който по същество вече не може небрежно да влезе в местна закусвалня. Тя отнема така жадуваната от него анонимност. "През последните години той не можеше да ходи никъде и на което и да е място, без да бъде спрян на всеки ъгъл или на всяка врата, която отваряше, някой щеше да го викне и да иска снимка с него", казва Рипърт. "Никога не отказваше на никого. Освен ако беше с дъщеря си и това беше много интимен момент за него."
Антъни беше повече от готвач, повече от кулинарна личност, повече от водещ на предаване за пътуване. Но може би най-важното е, че той даде глас на хора по света, чиито истории може би никога нямаше да бъдат разказани.
"Той промени начина, по който виждаме света. Промени начина, по който телевизията отразява туристически предавания и предавания за храна", спомня си Рипърт. "Кой би разбрал какво се е случило в Конго или в Либия, освен през неговите очи? Той даваше глас на хората. Неговото шоу не беше предаване за храна. Не беше шоу за пътувания. Беше много по-голямо от това. Мисля, че това е нещо, което никога няма да бъде забравено."