17-11-2017 20-11-2018

Брендън Фрейзър, който знае какво е болка

Актьорът не обича да говори за т.нар. си завръщане, знаейки колко крехко и несигурно е всичко и как за един миг може отново да си отиде, без той да има какъвто и да било контрол над нещата

Снимка: АР/БТА

Брендън Фрейзър, който знае какво е болка

12:00 | 10 декември 2023 | Редактор : Ирена Късметска 11 6731 Снимка: АР/БТА

През изминалите няколко години Брендън Фрейзър посещава конвенции и се среща с фенове. Със сигурност звезда с различно ниво на суета не би говорила за този факт, защото може да се разглежда като смущаващо или смиряващо, но Фрейзър не е от този тип знаменитости. Появява се, ръкува се, раздава автографи, говори за миналото.

Роди се звезда

Признава, че е започнал да го прави, за да преодолее себе си и да се поставя в ситуации, в които може да бъде уязвим, нещо, което през изминалото близо десетилетие не е бил готов да поеме като риск. Първата му такава изява е на фестивала "Comic Con" в Лондон, през 2019 г. Освен че получава заплащане за да присъства, го прави и за да се социализира отново. "Исках да видя хората", признава той.

Дори сега, в година, в която Фрейзър, съвсем невероятно, стана фаворит и спечели "Оскар" за ролята си в "Китът" на Дарън Аронофски - изпълнение, което напомни на публиката колко велик е бил някога и колко велик е трябвало да бъде - той продължава да се появява на подобни конгреси. И това, което открива, е, че хората продължават да се редят на опашка, за да го видят. Някои от тях питат за "Мумията", други искат да обсъдят неясни сюжетни моменти от "Doom Patrol", телевизионния сериал за супергерои, в който Фрейзър играе за HBO Max. Трети идват, защото виждат във Фрейзър една неизразима връзка с тяхната младост.

А в част от феновете Фрейзър се е научил да разпознава по-специфичен вид емоция: "Мога да забележа някой от отсрещната страна на стаята, за когото знам, че има какво да каже, нещо да сподели, на когото се е случило нещо... някой го е наранил." Те идват при него и разкриват тайните си в това, което Фрейзър нарича "момент на славна честност". И това, което прави, е, че държи ръката на този човек и да го окуражава да поиска помощ. "Искам да знаят, че ако ми се възхищават или ме уважават по някаква специална причина, че ако такова нещо се е случило на мен, то може да се случи и на всеки. И всички сме просто... всички сме просто хора", откровен е актьорът.

Брендън стана суперзвезда с трилогията “Мумията“

Снимка: Getty Images

Мнозина свързват миналото на Фрейзър със забавните образи, които той играеше на екрана, но не са много тези, които са наясно с болката, която го съпътства извън привидния му звезден блясък и за която той, след години мълчание, разказа публично. Преди време разкри как тялото му се е предало след години на правене на опасни каскади, довели до сериозни контузии. За раздялата с бившата му съпруга и майка на тримата му сина, която е разбила сърцето му. И за най-неочакваното и скандалното: как някога могъщ човек на име Филип Бърк, бивш президент и член на "Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд", организацията, която прави "Златните глобуси", го е опипал и нападнал по време на обяд през 2003 г. в хотел Бевърли Хилс. Твърдение, което Бърк, разбира се, отрича. Всичко това Фрейзър споделя, че "ме накара да се оттегля", защото се е чувствал така, сякаш "нещо ми беше отнето". Инцидентът, оказва се, сериозно е повлиял на живота му в следващото десетилетие.

Статията, в която той разкрива всичко това, е публикувана в броя на списание "GQ" през март 2018 г., а онлайн историята бързо се превръща в най-четената в историята на изданието и продължава да се разпространява години по-късно. Шумът, който предизвиква с признанието си, не е очаквано и от самия Фрейзър, който не спира да получава съобщения в социалните мрежи. Не крие, че повечето са били положителни, но го поставят в сложна ситуация, защото беше признал нещо много лично и то по много публичен начин. "Мисля, че усещането, което имах, беше трудно за описване и без да бъда вулгарен, но е като: "Виждал съм те гол". Сякаш хората знаят как изглеждаш, знаят историята за теб", казва Брендън, но споделя, че разказването на историята му е подействала "освобождаващо" и е премахнал тежест от плещите си.

Актьорът с половинката си Джанин и синовете си Лиланд и Холанд

Снимка: Getty Images

Във филма "Китът", заради който спечели "Оскар", Фрейзър играе близо 300-килограмов учител по писане на име Чарли, който наближава края на живота си и който отчаяно иска да се свърже с дъщеря си, преди да умре. Актьорът вижда малко от себе си в екранния си образ, а това, което най-силно ги обединява е стремежът към автентичност и искреност.

Фрейзър вече получи поздравленията и похвалите за играта си във филма. И на свой ред тази похвала започна да се изгражда в разказ, който Холивуд обича: този за завръщане. Тук имаме човек, който беше сред водещите актьори, който беше обичан; който след това сякаш изчезна и който днес, след години попадащ в периферията на филмите, отново е в центъра, където му е мястото. "Харесвам факта, че хората се чувстват така, сякаш ме опознават отново. Защото всички заедно остаряхме малко", споделя той.

Фрейзър е част от едно светло, младо поколение, което израства в обикновени семейства, но става един от водещите актьори почти веднага след пристигането си в Холивуд. Сега може и да е по-познат с големите си и касови роли, но тогава той беше част от една талантлива генерация, в която бяха колегите му от "Училищни връзки" Мат Деймън, Бен Афлек и Крис О"Донъл - борещи се за страхотни роли, с Фрейзър начело на глутницата. През 90-те и началото на 2000-те Фрейзър изигра много драматични роли, в "Богове и чудовища" с Иън Маккелън и "Тихият американец" с Майкъл Кейн. Но, показва, че има умение за каскади и да разсмива и в крайна сметка това бяха повечето от нещата, които правеше.

Режисьорът Дарън Аронофски, който го върна на върха с филма “Китът“

Снимка: Getty Images

Завръщането в главна роля на актьор отдалечил се от Холивуд явно е запазена марка за режисьора Дарън Аронофски, който през 2008 г. върна славата на Мики Рурк, ангажирайки го за лентата "Кечистът". Сюжетът на "Китът"е прост и се развива повече или по-малко в една стая в продължение на една седмица. За да изиграе ролята на Чарли, Фрейзър носи стотици килограми протези. "Най-странното нещо беше да ги съблека", казва актьорът и признава, че му се е случвало да получи световъртеж, когато го е махал от тялото си. Филмът е клаустрофобичен и напрегнат и разказва за човек в много ужасно положение. Но работи благодарение на Фрейзър, който отново е в центъра на голям филм за първи път от години. Чарли, въпреки жалките си обстоятелства, притежава доброта, благоприличие и невероятен оптимизъм, които ще бъдат познати на всеки, който е срещал Фрейзър. "Не знам дали това ще ми даде някакво голямо изкупление в собствения ми живот. Знам, че се гордея с работата, която свърших, и това е достатъчно. Ще живее дълго след мен. И това е добре", казва Брендън.

Въпреки че се гордее с ролите си в "Мумията" или "Джордж от джунглата" и да се превърнаха в хитови и любими на зрителите, те по някакъв начин го вкараха в капан да не получава друг тип предложения. Годините минаваха, той остаря, а с това и Холивуд малко по малко забрави за него. Затова и днес не обича да говори за завръщането си, знаейки колко крехко и несигурно е всичко и как за един миг може отново да си отиде, без той да има какъвто и да било контрол над нещата.

Снимка: Getty Images

Или над живота. Доказват го годините на пандемия, които са били трудни и за него, както за всички хора по света. В зората на ковид той загуби приятел, мениджър в местния магазин за техника. "Грифин (б.а. най-големият му син) го обичаше. Всеки път, когато влизаше в магазина, Грифин отиваше и прегръщаше този човек. И той му казваше: "Винаги има време за любов. Винаги е време за прегръдка", спомня си актьорът. Точно по същото време, менторът на Фрейзър, Хал Райдър, умира в Сиатъл. Конят на Фрейзър също си отива от този свят. Започват разговорите му с Аронофски за "Китът", но пандемията спира тези разговори и той повече от половин година не знае ще бъде ли избран за ролята или не.

След месеци дерзания най-накрая получава текста от Аронофски, в който се казва, че ще играе във филма, но тогава самият той се разболява ковид. "Мислех, че ще загубя работата си. Мислех, че и аз ще умра, по дяволите, но си помислих, знам как стават тези неща. Свързващата компания в крайна сметка ще се откаже. Или няма да мина застрахователна проверка", спомня си Брендън. Но за негова изненада най-лошото не се случва... а останалото е история - червени килими, награди, аплодисменти, един завърнал се кино любимец и нов смисъл да живее.

ИЗБРАНО