Британия след Втората световна война е парадоксална държава. От една страна, е победител и се радва на индустриален бум, от друга, все още не може да заличи белезите, оставени от бомбардировките.

Освен физическите щети Обединеното кралство се бори със заличаване и на по-фините, народопсихологически такива. Но това изисква време. А докато времето затвори раните на една нация, следвоенното поколение се храни със страданието, което дава предпоставки за революция. И нищо чудно, че точно оттам и точно по това време се ражда пънкът. Наред със Сид Вишъс.

Малцина обаче знаят, че истинското му име не звучи така атрактивно. Всъщност във Великобритания през 1957 г. на бял свят се появява Джон Саймън Ричи. Майка му служи в Кралската авиация, а баща му е страж в Бъкингамския дворец. Но не всичко е толкова великолепно, колкото изглежда и не може да се каже, че е попаднал на адекватни родители. Малко след раждането на Джон, баща му напуска семейството, а майка му развива зависимост към кокаин и хероин. Момчето се мести от училище в училище, а преди да навърши 15 вече е пробвал първите си наркотици. Това е и времето, когато решава да си направи по-брутален експеримент с външния си вид - патентна прическа, използвайки лак за коса, вазелин и пъхайки главата си в печката. Виждайки този процес, майка му заявява, че е луд. 

Съвсем в "реда на нещата" малкото момче започва да търси себеподни, а именно - деца на родители, които никога не са ги обичали и не са им показали нещо друго, различно от мизерия, наркотици и стрес. И ги открива в гимназията. Един от тях е Джон Лайдън или по-известен като Джони Ротън, син на ирландски емигранти. Двамата си стават другари и волно кръстосват Лондон, като се потапят в контракултурата на града. Слушат Дейвид Боуи, Алис Купър и всички некомерсиални артисти. Бунтуват се срещу всичко и отричат всеки, който иска да ги промени. Непокорните момчета, заедно с още двама приятели, дори обитават изоставена къща. Там спят, ядат, виждат се с момичета, купонясват сякаш няма да има утре, и естествено, експериментират с наркотици. Общо взето живеят живота на истинската пънк звезда и носят тениски на банди, които отпред с маркер са написали тотално некомформисткото "мразя".

Споменавайки музика Джони Саймън е луд фен на Сид Барет от Pink Floyd. По тази причина приятелят му Джон започва да се обръща към него с името Сид и това е една от началните стъпки към заформянето на най-противоречивото име в историята на музиката.

Пътищата им обаче за кратко се разделят, защото Сид прави първите си и несигурни стъпки в аматьорска пънк група, наречена The clash, където не е сигурно какво точно прави. 

А по това време пък Майкъл Макларън, Глен Матлок, Стив Джоунс и Пол Куук си търсят още един човек в The Swankers, която после се преименува на Sex Pistols. С вроденото си сценично поведение Джон, близкият другар на Сид от гимназията, решава да се пробва да иде на кастинг. Успява да впечатли останалите заради чувственото си изпълнение на песен на Алис Купър. Те го приемат, но за целта е нужно да смени името си с някое по-секси звучащо. Затова се преименува на Джони Ротън.

Влизането му в бандата съкрушава най-добрия му приятел Сид, който не може да свири на инструмент и единственото, което му остава е да е вокалист. През двете години разделени, докато Джони Ротън покорява антисцената, Сид се опитва да се добере до нея. Без да се е учил предварително да свири. Единственото, което може да предложи на този етап, е малко вроден музикален талант, капка комплекс за малоценност, малко зависимост към наркотиците и една фикс идея да стане артист, който създава бъдещето за новото поколение. Иска светът да е в краката му.

Но за всичко си има време.

Заедно с Кийт Левийн, момчето, с което членуват в The clash, си създават своя група. Причината за това е, че Левийн е изхвърлен от бандата и решава да я конфронтира, като прави нова, по-добра. Идея, добре дошла за Вишъс. И така двамата, заедно с още няколко изтормозени момчета, сформират The Flowers of Romance.

Тяхната група често пее редом със Sex pistols по фестивали и клубове и стават нещо като две на цената на едно, като групата на Сид винаги е на заден план. Но това няма особено значение, защото става известен с темперамента си. Няколко пъти е задържан за хулиганство. Веднъж пребива репортер. Друг път пък замеря вокала на друга група, докато е на сцената с чашата си, но прoпуска и стъклените парчета частично ослепяват момиче от публиката и вследствие на вандализма Сид влиза в ареста за няколко месеца. Но въпреки имиджа на лошо момче, коeто сее анархия, познатите му твърдят, че далеч не е толкова разюздан в личния живот.

Междувременно в Sex Pistols се заражда тежък конфликт между Джони Ротън и Глен Матлок. В резултат Матлок си тръгва, а на негово място е поканен Сид, който все още не може да свири, но обещава, че ще се научи в движение. Или иначе казано: "Вземаш един акорд, раздрънкваш го - и ето ти музика!" Поведението му всява смут и възмущение навсякъде, където се появи, а проблемът със свиренето разрешават като просто не му включват китарата на сцената.

Но късметът се усмихва на Сид. Намира си група, намира го любов...А щастливката е Нанси Спънджен, която Джони Ротън ненавижда и която първо се пробва с него, но той отрязва.

Снимка: Getty Images

Известна пънкарка и проститутка, която споделя същия ентусиазъм към хероина и алкохола. Тя пристига в Лондон с ясното намерение да забие някой от от Sex Pistols. След Ротън идва ред на Стив и накрая Сид. Той попада лесно в ръцете й и двамата стават буквално неразделни. Те са Ромео и Жулиета, Ана Каренина и Вронски, Бони и Клайд, но на пънка. Уви, бандата не харесва Нанси. За тях това момиче означава проблеми. И единствено с цел Сид да я зареже, останалата част от групата организира турне в Америка. Но наркотиците си казват думата и концертите звучат все по-зле, а споровете за това кой е по-по-най водят до скандали. В крайна сметка вокалистът си тръгва, а турнето приключва мълниеносно.

За Сид, който и без това тъгува по приятелката си, случващото се е добре дошло. Двамата с Нанси си уговарят среща в хотел в Ню Йорк, където отсядат за кратко. Скандалите обаче са дошли със Сид след турнето, защото с Нанси не минава и ден, в който да не се изпокарат за нещо или да не се надрусат с нещо. Двамата постоянно привличат вниманието към себе си и неведнъж имат проблеми с управата на хотела.

Мястото търпи хаоса до сутринта на 12-ти октомври 1978. Денят, в който любимата на Вишъс е намерена намушкана в корема и мъртва, а той без никакви спомени от изминалата вечер. Уплашен се признава за виновен и е арестуван. Гаранцията му е платена и през следващите няколко месеца започва да гради живота си наново. Въпреки това вече не е същият. Опитва да сложи край и на своя живот, като прерязва вените си, но е спасен навреме. Вследствие на този емоционален срив постъпва за две седмици в психиатрична клиника, а след излизането си уж започва да се изправя на крака, дори си намира нова приятелка, но връзката му с нея е доста кратка.

Що се отнася до Нанси - процесът за убийството й така и не се случва, защото ден, преди да му дойде редът, Сид Вишъс е намерен мъртъв, предозирал с хероин.

Оказва се, че майка му му дава доза, достатъчна за убиването на двама души. Тя е и тази, която открива тялото му на сутринта. Според някои му е направила тази услуга по негова молба.

И така завършва земният път на един от най-дивите пънкари на всички времена, една душа, която изгоря твърде бързо. Никога не се разбира дали смъртта му е случайна или умишлена. Мнозина обаче смятат, че просто е решил да последва любимата си и за него това по-скоро е освобождение.