17-11-2017 20-11-2018

Дензъл Уошингтън не е чел "Макбет", нито е гледал постановка по пиесата

Актьорът подобри рекорда си за номинации за „Оскар“, този път като Шекспировия герой

10:34 | 6 март 2022 | Редактор : Боряна Колчагова 23 4714 Снимка: Getty Images

Дензъл Уошингтън е влязъл чист като сълза в образа на Макбет - той не е гледал постановка по пиесата, нито е чел Шекспировата творба и така не е имал никакви предразсъдъци по темата. Извадил е на бял свят своето усещане за трагичния, някога храбър шотландски пълководец. За ролята си в "Трагедията на Макбет" на Джоуел Коен, той е номиниран отново за "Оскар".

Актьорът отговаря на въпроси през Zoom на няколко от световни медии, включително BBC News в петък, във добро настроение.

Разговорът се отклонил от последното му номинирано за Оскар изпълнение в "Трагедията на Макбет" към това как се произнася името му правилно - с ударение на първата или на втората сричка.

"Можете да го произнесете както искате, за мен няма значение", отговаря той. Но пояснява защо има колебание. Кръстен е на баща си - също Дензъл. Когато майка му извиквала: "Дензъл!" и двамата се явявали в стаята. За да ги различава, тя произнасяла името на сина си с ударение на втората сричка. Но оригинално, то е на първата - ДЕнзъл.

Става ясно, че в театралните среди съществува суеверие относно "Макбет" - не го наричат със оригиналното заглавие, а "Шотландската пиеса" и произнасят репликите само когато играят: всичко това, за да "не се пържат в пъкъла".

Embed from Getty Images

На няма нищо шотландско в натрапчивия черно-бял разказ на тази история за убийство и магьосничество, разказана от Джоуел Коен, пишат кино критици. Той показва Макбет като смел генерал, човекът, който ще бъде крал, подучен за това от жена си Лейди Макбет в изпълнение на Франсис Макдорманд. И двамата говорят умишлено с американски акценти. Историята е и за това какво причинява властта върху чистата проба човек. "Можем да се върнем чак до Стария завет, за убийството, завистта, желанието да си по-зачетен от другия - Каин и Авел. Има го това. Един човек живее, за да прави добро, друго за зло, това са избори и това е светът, в който живеем сега. Но съм се спирал на конкретен човек, който да ми е прототип или вдъхновение.

Актьорът не е чужд на творчеството на Барда. След като прочел "Отело" за първи път в колежа, по-късно той изиграл Ричард III на сцената и участвал във филмовата версия на Кенет Брана от 1993 г. "Много шум за нищо", преди да се появи на Бродуей като Юлий Цезар.

Но признава, че не е бил запознат с Макбет, докато не е започнал предварителната работа по филма.

"Никога не бях чел "Макбет" и не съм гледал нито постановка, нито филм, което според мен беше скрита благословия", казва Уошингтон. "Пуснах един от филмите, изгледах около две минути от него и го изключих. Не исках да бъда повлиян от това, което виждам".

Той смята, че е "брилянтна идея" от страна на Коен да избере по-възрастни актьори като него и Макдорманд за главните роли, защото това допринася за "отчаянието" и "окончателността" на героите. "Това е последният ни шанс", отбелязва 67-годишният актьор.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от A24 (@a24)

В тези времена около 1600-та година, когато пиесата е публикувана за първи път, продължителността на живота може би е била около 40 или 50 години. Значи днешните 60, са като старите 40", отбелязва той.

Критиците до голяма степен са съгласни, че кастингът е добър, като рецензенти в "The Guardian", "The Telegraph" и "The Times" дадоха на филма пет звезди.

Трите вещици в стила на Голъм, изиграни от Катрин Хънтър, те аплодират като "кървави, смели и брилянтни".

"Това казвам сега на младите актьори - качете се на сцената. Филмите са режисьорска среда, театърът е актьорска среда. След като завесата се вдигне, тя принадлежи на актьорите. Ако гледате внимателно списъка с носители на награди - и аз съм благословен да бъда един от тях, почти всички от тях са имали богат театрален опит", казва Дензъл Уошингтън.

Шекспировият английски, подчертава Уошингтън, е "чужд език", който изисква от актьорите и режисьорите да "копаят дълбоко".

"Той е стандартът, така че мисля, че когато подходиш към него така, с подходящо смирение, решителност и упорита работа, тогава това се отблагодарява".

Без значение колко пъти играе герои на Шекспир, суперзвездата Уошингтън, който е обявен за най-великият актьор на 21-ия век в анкетата на "New York Times" от 2020 г., чувства, че "винаги има повече, което можеш да направиш" или "друг начин да погледнеш на нещата". "Ето защо се върнах за опит в Макбет", сподели той.

Дензъл Уошингтън, Майкъл Кийтън и Уил Смит на наградите на Гилдията преди седмица

Снимка: Getty Images

"Макбет имаше зли желания", казва актьорът. "Откъде се взеха, няма да се впускам в обяснения, не е само заради жена му, но за него това беше идеалният момент и възможност".

Уошингтън вече има два Оскара. Той спечели наградата за най-добра поддържаща мъжка роля за ролята си на бивш войник във филма "Слава" от 1989 г., а след това и за най-добър актьор за ролята на корумпирано ченге в "Тренировъчен ден", което го прави едва вторият тъмнокож актьор, спечелил тази награда, след Сидни Поатие.

По-късно този месец той ще се изправи срещу Бенедикт Къмбърбач и Уил Смит за отличието, а Смит го нарече свой "ментор". Филмът на Коен е номиниран за най-добра операторска работа и най-добър дизайн на продукцията.

"В такива вечери, просто се появявам. Бях благословен, че бях номиниран 10 пъти, включително за най-добър филм - "Fences". Той е режисьор, продуцент и играе в него.

На въпрос на журналистите какво мисли за това че британските награди все го подминават в номинациите, говорейки за БАФТА, той отвръща с кокни акцент: "Вие ми кажете? Нараних ли чувствата на някого? Нямам представа, човече, каквото и да е", свива рамене с усмивка. И добавя: "Животът е твърде кратък. Бог да ги благослови".

ИЗБРАНО