Йогин Садгуру е духовен мислител и гуру, който има милиони последователи по целия свят, на които е оставил дълбока следа в начина им на мислене и възприятието както на самите тях, така и по отношение на света, който ни заобикаля.
В специално интервю за Life.dir.bg мистикът споделя можем ли да се издигаме духовно, докато се радваме на удобствата на физическия свят; има ли карма и как да се справяме със страховете си.
Садгуру, наричат Ви "любимият мистик на интернет". Как го тълкувате?
Кой съм аз не се определя от това, което някой казва. Дали някой казва, че съм велик, или че не ставам, това няма никакво значение за мен, защото това, което съм, е от друго естество. Аз не се определям от общественото мнение. Не съм в социалните мрежи, за да видя кой какво казва за мен. Там съм, защото ясно виждам, че мога да предложа нещо ценно.
Преди много години разговарях с един експерт по социални медии в САЩ и той ми каза, че седемдесет процента от съдържанието, достъпно в интернет, е порнография и че всяка година в интернет се продават милиони деца под петнадесетгодишна възраст. Когато чух това, реших, че трябва да променим ситуацията. Затова сега съм навсякъде в социалните мрежи, защото технологиите трябва да доставят на човечеството това, което е положително, а не отрицателно. Когато имаме силата да говорим на целия свят, трябва да говорим на правилния език, така че бъдещите поколения да възприемат най-доброто за тях.
На този свят са се появили много фантастични човешки същества, но това, което са могли да направят, е било минимално, защото когато са говорили, едва десет души са ги чували. Днес може да седите тук и да говорите на целия свят. Когато имаме такива способности, можем да преобразим света. Въпросът е само да сме отдадени на това да го осъществим.
Как открихте пътя, по който сте поели в този живот?
Като дете осъзнах едно нещо - че не знам изобщо нищо. Тъй като не знаех нищо, трябваше да обръщам огромно внимание на всичко. Ако видех едно листо, можех да седя и да го гледам с часове. Ако седях в леглото си, можех да се взирам в тъмнината цяла нощ. Това внимание доведе до съвсем различно ниво на ангажираност и взаимодействие с всичко около мен.
Много по-късно, в един конкретен ден, се изкачих на хълма Чамунди - хълм в родния ми град Майсор, в Южна Индия. Качих се с мотоциклета си, паркирах го, отидох до една определена скала и седнах там с отворени очи. Тогава се случи експлозия от преживяване и всичко в мен се промени. До този момент, подобно на повечето хора, винаги бях вярвал, че това тяло е "аз", а всичко останало е "някой или нещо друго".
Но там, за първи път, не различавах кое съм аз и кое не съм аз. Изведнъж онова, което бях аз, се оказа навсякъде. Скалата, на която седях, въздухът, който дишах, самата атмосфера около мен - аз просто бях експлоадирал във всичко.
Винаги съм бил спокоен и щастлив - това никога не е било проблем. Но сега всяка клетка в тялото ми се пръскаше от ново, неописуемо ниво на екстаз. Нямах думи за това, но в мен се случваше нещо феноменално.
Оттогава за мен няма поглеждане назад. Животът ми е усилие да предам това блаженство на хората, защото всяко човешко същество може да го познае. Усилията ми бяха да създам механизми, за да могат хората да изпитат това.
Трябва ли да преминем през катарзис, да изпитваме болка и страдание, за да се "преродим" и да се обърнем към един по-духовен аспект в живота?
За повечето хора духовността навлиза в живота им едва след като животът наистина им отхапе главата. Повечето хора нямат интелигентността да се вгледат дълбоко в живота, когато всичко е наред. Нещо трябва да се обърка в живота им. Тогава те започват да търсят. Но когато нещо се е объркало в живота ви, способността ви да гледате не е много добра. Това е все едно да искате да се научите да шофирате, след като сте катастрофирали с колата си. Може да не оцелеете след катастрофата - повечето хора не оцеляват. До момента, в който се случи една катастрофа в живота, те са развалина. След това няма възможност да гледате на живота. Милиони и милиони хора се превръщат в подобна развалина всеки ден по света.
Ако имате поне малко интелигентност, трябва да гледате на живота с най-голяма дълбочина, когато всичко е наред. Сигурно сте чували за историята на Гаутама Буда. Той е бил принц и всичко в живота му е било наред. Тогава просто видял един стар човек, един болен и един мъртвец и веднага прозрял, че това със сигурност ще се случи и на него един ден. Затова започнал да търси: "За какво е този живот?"
Но за повечето хора, дори ако около тях умрат милион души, това няма значение. Те продължават, без да поглеждат към нищо, сякаш са с вързани очи. Ако животът не ги пречупи един ден, смъртта ще го направи. Никой не успява да избяга от това. Така че преди да дойде, е по-добре да погледнем към същността на този живот и да се подготвим да се справим красиво с живота и смъртта си.
Вие сте един от онези хора, които казват, че човек може да се развива духовно, докато се радва на удобствата и предимствата на материалния свят. За мнозина обаче това са две несъвместими вселени. Трябва ли да се откажем от нещо или някого, за да се издигнем духовно?
Няма такова нещо като материален и духовен свят. Животът идва като едно цяло. Това разграничение на това, какво е материален живот и какво е духовен живот е дошло от определено ниво на невежество. Когато седите тук, можем ли да отделим това, което наричате дух във вас, от вашето тяло? Тялото ви е материалното; то е земята. Така че как можете да разделите материалното и духовното? Няма дух без материя и няма материя без дух.
Каквото и да е материално, с което боравим - нашите домове, връзки, пари - са външни договорености, които правим в живота си за наше външно удобство и комфорт. По същия начин, каквито и да са вътрешните приготовления, които правим за нашето вътрешно благополучие, са духовни. Можете ли да живеете, ако сте фантастично външно уредени, но вътрешно сте в безпорядък? Или ако вътрешно сте блажени, но нямате какво да ядете? И двете трябва да бъдат организирани. Но с колко баланс? Приоритетът, който давате на всяко от тях, е индивидуален избор. Човек трябва да го направи според индивидуалните си нужди.
Доколкото виждам, всеки се стреми към щастие, всеки се стреми да бъде свободен. Това означава, че всяко човешко същество търси духовност. Малцина се стремят съзнателно, повечето се стремят несъзнателно. Ако намерите несъзнателен израз на това, то бива етикетирано като материализъм. Ако намерите съзнателен израз на това, ние го наричаме духовен процес. Не е ли по-добре да се търси съзнателно с отворени, а не със затворени очи?
Съществуват много теории за това каква храна да ядем и какви ритуали да следваме, за да постигнем хармония и баланс. Как можем да "подхранваме" душата и тялото си най-ефективно? Бихте ли препоръчали определени практики, които да подобрят живота ни?
Днес много хора може да са здрави от медицинска гледна точка, но не изпитват чувство на вътрешно благополучие. За да изпитаме цялостност, тялото, умът и енергията на човека трябва да функционират на определено ниво на вътрешна интензивност. Това не се случва при повечето хора, защото те не се грижат за доброто състояние на енергийните си системи.
В йога, когато говорим за здраве, ние не разглеждаме тялото или ума, а енергията. Ако енергийното ви тяло е в правилно равновесие и пълен поток, физическото и умственото ви тяло ще бъдат в перфектно здраве. Ако изградите основополагаща йогийска практика, която установява и активира енергийната ви система, тялото и умът ви ще бъдат в естествено състояние на разкош. Разбира се, храната, която ядем, въздухът, който дишаме, водата, която пием, могат да ни повлияят по много начини. Но ако енергийното тяло е правилно култивирано, те няма да имат голям ефект.
В нашата програма "Вътрешно инженерство" предлагаме 21-минутен процес, наречен Шамбхави Махамудра Крия. Той е преобразил живота на милиони хора. Проведени са много изследвания за ползите от Вътрешно инженерство и Шамбави Махамудра от големи университети като Харвардския университет, Университета в Индиана и Университета във Флорида. Шамбхави Махамудра е начин да активирате енергиите си така, че основната химия в тялото ви да се промени в рамките на две до три седмици практика.
Контролираме ли съдбата си или тя ни е предопределена? Защото много често говорим за карма, за кармични уроци, с които сякаш оправдаваме нещастията си в живота. Това ли са големите "виновници" за живота, който живеем?
Нищо не е предопределено, дори смъртта. Всичко е създадено от вас. Проблемът при вас е, че повечето от тях създавате несъзнателно, така че си мислите, че ви се нахвърлят отнякъде другаде. Индия е единствената култура на планетата, която винаги е казвала, че животът ви е вашата карма. Това означава, че животът ви е ваше дело. Това е най-динамичният начин на съществуване.
Карма означава действие - вашето действие. Докато седите тук, вие предприемате различни действия. Физическите, умствените, емоционалните и енергийните действия се извършват двадесет и четири часа в денонощието. Независимо дали сте осъзнати, будни или заспали - вие извършвате четири измерения на кармата. От момента, в който сте се събудили сутринта, до този момент сте извършвали физическа карма, умствена карма, емоционална карма и енергийна карма. Каква част от действията ви според вас са съзнателни? За повечето хора то е доста под един процент! Деветдесет и девет и повече процента са несъзнателни действия. Когато извършвате деветдесет и девет процента несъзнателни действия, очевидно ви изглежда, че някой ви прави нещо.
Именно това означава да станете по-съзнателни. Вместо съзнателните ви действия да са по-малко от един процент, да кажем, че ставате съзнателни в два или пет процента. Изведнъж ще се почувствате овластени и хората около вас ще си мислят, че сте свръхчовек, просто защото сте станали по-осъзнати за това, което излиза от вас и което идва към вас.
Как ни помага медитацията и какво бихте казали на онези, които казват, че нямат време или нерви да я практикуват дори по няколко минути на ден?
Английската дума "медитация" не означава нищо, защото, ако седите със затворени очи, вие "медитирате". Но със затворени очи бихте могли да правите много неща - джапа, тапа, дхарана, дхяна, самадхи, шуня. Или пък може да сте овладели изкуството да спите във вертикални пози! В днешния контекст, когато повечето хора използват думата "медитация", те имат предвид дхяна.
Дхяна не е нещо, което можете да направите. Причината, поради която повечето хора, които са опитвали да медитират, са стигали до заключението, че това е много трудно или невъзможно, е, че те се опитват да го направят. Не можете да правите медитация, но можете да станете медитативни.
Медитацията е определено качество. Тя не е определено действие. Ако усъвършенствате тялото, ума, енергиите и емоциите си до определено ниво на зрялост, медитацията ще се случи по естествен начин. Точно както ако поддържате почвата плодородна, ако ѝ давате необходимия тор и вода и ако има правилния вид семена, те ще пораснат и ще се превърнат в цветя и плодове. Цветята и плодовете ще се появят от растението, не защото вие го искате, а просто защото сте създали необходимата, благоприятна атмосфера. По същия начин, ако създадете необходимата атмосфера в себе си, тогава медитацията естествено ще разцъфти във вас. Тя е определен аромат, на който човек може да се наслаждава в себе си.
Основният аспект на медитацията е, че точно сега умът ви е шефът, а вие сте робът. Когато станете по-медитативни, вие ставате шеф, а умът ви - роб. Щом станете медитативни, между вас и тялото и ума ви се появява ясно пространство. Щом има ясно разграничение, това е краят на страданието, защото има само два вида страдание, които сте познавали - физическо и умствено. Ще се осмелите да изследвате пълния потенциал на това да бъдете човек, само когато няма страх от страдание.
Какво мислите за квантовата физика и за все по-обсъжданата тема за Закона за привличането? Можем ли с помощта на нашите мисли, абсолютна увереност и позитивно мислене да постигнем всичко, за което мечтаем?
Законът за привличането е нещо, което се случва между противоположностите. Ако сте част от Вселената, какво има да се привлича? Най-важното нещо в живота на човек е да създава интензивност без намерение. Най-големият проблем в днешния свят е, че всички сме станали целеустремени. Искаме всичко бързо. Не съществува отдаденост на нищо. Да предположим, че някой трябва да стане учен, той трябва да учи с години. Такава постоянна съсредоточеност най-вече липсва в съвременния свят.
Искам да погледнете за какво можете да мечтаете. Всичките ви мечти са само преувеличения на това, което вече знаете. Те са преувеличение на миналото, защото не можете да си представите нещо, което никога не сте виждали. Не можете да си представите нещо, за което няма данни, защото умът ви по същество функционира въз основа на данните, които сте събрали, а това по същество е вашето минало. Ако имате един милион долара, ще си представите един милиард долара. Ако действате по този начин, си гарантирате, че никога няма да ви се случи нищо ново - какъв ужасен живот би бил това!
И така, в момента, в който започнете да си поставяте цел, вие се подготвяте за един посредствен живот. Важното е да издигнете живота си до най-високата възможна интензивност без намерение. Животът трябва да се разгърне, вашият гений трябва да се разгърне. След това в зависимост от времето ще направите това, което трябва да направите в света.
Какво според вас е щастлив живот и как да живеем щастливо?
За повечето хора щастието им зависи от външната ситуация. Когато сте зависими от външните ситуации, никога няма да познаете истинската радост в живота си, защото никога няма да имате абсолютен контрол над външната среда. Когато търсите щастието чрез действията си, винаги сте поробени от външното. Когато сте поробени, винаги ще сте в някакво ниво на страдание. Няма значение какво има човек, той все ще копнее да има нещо друго през цялото време. Докато човек не открие вътрешната основа на радостта, той винаги ще живее като просяк.
Всичко, което разбирате или изпитвате като щастие, любов или мир в живота си, има определена вътрешна основа. Нека вземем един пример. Да кажем, че днес сте загубили душевното си спокойствие. Тогава вашият лекар ще ви даде едно хапче. Тези химикали навлизат в организма ви и ви правят спокойни, може би само за малко. Или с други думи, това, което наричате спокойствие, е определен вид химия във вас. По същия начин това, което наричате радост, любов, страдание или страх - всяко човешко преживяване има химическа основа във вас.
Човешкото тяло е най-сложната химическа фабрика в света. Въпросът е само дали сте велик или лош изпълнителен директор на тази фабрика? Ако бяхте страхотен изпълнителен директор, щяхте да се поддържате блажен през цялото време с помощта на правилната химия. Ако сте мизерен изпълнителен директор, произвеждате лоша химия, но си мислите, че това се дължи на някой друг. Йога е, за да се превърнете в ефективен мениджър на собствената си химическа фабрика.
Кога егото ни помага и кога ни пречи? Трябва ли да го потискаме или да го използваме като инструмент?
Егото е като вашата сянка. В момента, в който имате физическо тяло, вие имате сянка. Самата сянка не е нито добра, нито лоша. Ако слънцето е нагоре в небето, вие имате малка сянка. Ако слънцето е долу, близо до хоризонта, имате миля дълга сянка. В каквато посока изисква външната ситуация, такава сянка имате. Това е и видът на егото, което трябва да имате.
За да се справяме с различните видове ситуации в живота си, се нуждаем от различни видове идентичности. Но точно сега проблемът е, че така се идентифицирате с една от тях, че започвате да вярвате, че сте това. Щом повярвате, че "аз съм сянката", какво ще направите? Естествено, ще пълзите по земята. Ако пълзите по земята, какъв ще е животът? Ако поставим килим на пода, ще пълзите в удобство, а не в радост. Да предположим, че се появят камъни, скали и тръни? Тогава ще плачете. Ето как протича животът ви в момента. Ако външната ситуация е покрита с килим, ще пълзите в комфорт. Ако дойдат малки тръни, ще плачете, защото пълзите по земята. Ако сте флуидни по отношение на самоличностите, които приемате, ако можете да преминавате от една в друга грациозно, тогава можете да изиграете ролята си докрай и пак да нямате проблем с нея.
Каква е мисията на децата, когато се появят на този свят? Мнозина твърдят, че те са нашите учители. Четох, че казвате, че би било благословия за планетата, ако по-малко жени раждат деца. Знаете, че подобно изявление ще разгневи много хора. Как бихте им отговорили?
Няма нищо лошо в това да имаш дете - всички ние сме родени по този начин. Само че ние не сме застрашен вид. Ако бяхте тигър, щях да кажа: нека имаме клиники за безплодие. Но ние сме хора и се възпроизвеждаме твърде добре. Когато виждам клиники за безплодие, сърцето ми се свива, защото това произтича от фанатизма, че само това, което излиза от тялото ти, може да бъде твое. Защо и другите да не могат да бъдат твои? Ето какво означава да бъдеш човек; ако желаеш, можеш да живееш тук без никакво чувство за граница. Границите не са фиксирани върху вас по природа. Вие несъзнателно, натрапчиво определяте граници за себе си. Това означава, че не сте изследвали измерението на това да бъдеш човек. Все още се опитвате да действате като всяко друго същество на планетата. Ако изследвате измерението на това какво означава да бъдеш човек, ще видите, че включването не означава биология - включването означава съзнание. Ако съзнанието се повиши, ще направите различен избор.
В социален план също, обществото ви е измамило. Дълго време в много общества се казваше: "Ако не раждаш дете, не си жена. Ти си безплодна, ти си лоша поличба." Именно тежестта на всичко това стои зад въпроса.
Днес една жена, която не ражда дете, прави нещо прекрасно за света, като се има предвид, че населението ни е 8 милиарда души, а половината от човечеството тъне в такива ужасни условия. Ако се опитате да осигурите добри условия за всички 8 милиарда души, планетата ще бъде свършена. Очакванията им са, че до 2050 г. на планетата ще живеят 9,6 милиарда души. Когато ситуацията е такава, повече жени, които не раждат деца, биха били благословия за планетата. Надявам се повече жени да направят този избор.
Означава ли това, че никой не трябва да има деца? Не в това е смисълът. Ако се роди дете, това е нормално и трябва да създадем благоприятна среда, за да може то да разцъфти. Но не е необходимо да се поддаваме на схващането, че животът на една жена е непълноценен, ако тя няма дете, защото това е много предубедена идея, създадена от обществото.
Все по-често хората изпадат в депресия, която, за съжаление, завършва фатално. Виждали сме много такива случаи, също и сред популярни личности, които отстрани изглеждат, че имат всичко, за което могат да мечтаят. Как този "тих убиец" се промъкна толкова забележимо в живота ни?
Ние сме поколението с най-големи удобства в историята на човечеството. Това просто не подлежи на съмнение. Но една голяма промяна, която се случи, е, че при предишните поколения елементарното оцеляване беше предизвикателство. Тъй като основното оцеляване беше такова предизвикателство, то държеше всички съсредоточени. Нямаше много борба в ума, защото когато набавянето на ежедневния хляб е борба, нямаш много време да се побъркваш. Но когато въпросът за оцеляването се реши, ще виждате все повече и повече борби на психологическо ниво. Можем да видим тази борба като психични заболявания и много други видове страдания, които за съжаление водят до много висок процент на самоубийства днес в света. Той е най-висок в най-богатите страни.
Човешките същества не са инвестирали достатъчно, за да поемат отговорност за своето тяло, ум, емоции и енергия. Външните ситуации винаги могат да преминат през катаклизми, но човешкото същество е способно да премине отвъд тях. Той е способен да води живота си блажено, независимо от външните промени или ситуации.
През последните пет години създадохме център, наречен Център на Садгуру за осъзната планета в Медицинското училище на Харвард. В него участват някои от най-добрите учени и това, което установиха, е, че когато някой премине през процеса на Вътрешно инженерство, се наблюдава 70% увеличение на ендоканабиноидите, което е с 23% повече от това, което се случва при сексуален оргазъм или по време на интензивни физически упражнения.
Просто седейки тук, можете да изпаднете в такива състояния на екстаз и блаженство. Не е нужно да тичате след бутилки с алкохол или хапчета, или мъже, или жени. Просто седейки, можете да изпаднете в блаженство. Щом сте блажени по собствена природа, животът ви е във вашите ръце. Можете да решавате какво да правите и какво да не правите, без да изпитвате принуда.
Страхът е осезаема част от живота на хората - страхът от материални загуби, от болести и, разбира се, от смъртта. Как да се справим с това чувство и тези емоции, които сякаш се проявяват като пречка за мнозина да живеят пълноценно?
Ако се вгледате внимателно, за какво ви е страх? Страхът ви никога не е свързан с това, което се е случило. Страхът ви винаги е свързан с това, което може да се случи. Страхът ви винаги е свързан с бъдещето. Бъдещето тепърва предстои да се случи. То все още не се е случило. Това означава, че то не съществува. Така че да се страхувате, означава, че страдате от това, което не съществува. Ако страдате от това, което не съществува, трябва ли да ви наречем здрави или луди? Единственото ви успокоение е, че "всички са като мен". С вас е мнозинството! Но това не го прави правилно, защото вие страдате от това, което не съществува.
Страхът не е продукт на живота. Страхът е продукт на халюциниращия ум. Вие страдате от това, което не съществува, защото сте вкоренени не в реалността, а в ума си, който постоянно се храни с миналото и екскретира в бъдещето. Всъщност вие не знаете нищо за бъдещето. Просто вземате парче от миналото, гримирате го и си мислите, че това е бъдещето.
Можете да планирате утрешния си ден, но не можете да живеете в него. Но точно сега хората живеят в утрешния ден и затова има страх. Единственото, което можете да направите по въпроса, е да се върнете към реалността. Ако просто реагирате на това, което е там в момента, а не си представяте нещо, което не съществува, няма място за страх. След като халюцинацията изчезне, къде е страхът?
Моля ви, погледнете и вижте, какво по дяволите може да се случи в крайна сметка? Най-много да умрете - нищо повече. Поне живейте, преди да умрете, защото така или иначе ще умрете. Не го желаем сами на себе си. Планираме да живеем дълги години, но и това може да се случи. В живота наистина няма сигурност. Въпросът е само колко грациозно и с каква свобода ще изживеете този живот. Ако сте живели, ще си е струвало да умрете. В противен случай животът ще бъде съжаление, смъртта ще бъде съжаление.
Какво се случва след смъртта?
Някои неща се знаят най-добре само от опит! Ако искате да знаете какво ще се случи след смъртта, първото нещо е да знаете какво се случва с вас в момента. На първо място, какво е това, което наричате "аз"? Да кажем, че в момента ме гледате. Ако затворите очите си, все още ли съществувате? Да. Значи не вашите очи ме виждат. Вие сте този, който гледа през прозореца на очите си. Независимо дали прозорецът е отворен или затворен, вие все още гледате. Така, изглежда, че някъде съществувате отвъд ограниченията на малкото си тяло. Съществуват начини и методи да опознаете природата на онова, което наричате "себе си" и което е отвъд физическото ви тяло. Точно сега опитът ви е ограничен до физическото тяло, ума и петте възприятия на сетивните органи. Ако успеете да преминете отвъд ограниченията им, това е много добро начало.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}