Сигорни Уивър: Не искам някой да мисли, че съм стара и не мога да се справя
Тя е една от най-активните холивудски актриси на възраст над 70, а поредният й филм “Добрият градинар” доказа, че няма никакво намерения да намалява темпото.
Когато 75-годишната Сигорни Уивър започва да учи театър в Йейл, нейните преподаватели й казват, че не е достатъчно талантлива, за да се изявява като професионален актьор. Отхвърляне, което продължава на моменти да я жегва, въпреки петте й десетилетия успех във филмовата индустрия.
"Този бизнес бързо ще ви покаже дали можете да се справите или не, без вашите учители да ви обезсърчават. Отне ми много години, за да възстановя самочувствието си", заявява години по-късно актрисата, която родена в Манхатън. Малко след това отхвърляне, Уивър участва в кинохита "Пришълецът", с който си печели обожанието на критиката и публиката, което продължава повече от 40 години.
Оттогава тя не е спирала да работи. На възраст, когато според обичайните стандарти на Холивуд тя трябва да бъде невидима и телефонът й от мениджъри и агенти отдавна да е трайно замлъкнал, нейният работен график е пълен. През 2022 г. тя участва във филма "Добрият градинар" на сценариста и режисьора Пол Шрадър и в блокбастъра на Джеймс Камерън "Аватар: Природата на водата", в който е в ролята на... 14-годишна тийнейджърка.
Приблизително на тази възраст е Сюзън Александра Уивър, когато решава, че "Сюзън" е "твърде малко" име за някой, чиито родители са я завели на лекар от "страх, че тя няма да спре да расте". Четейки "Великият Гетсби", тя се натъква на г-жа Сигорни Хауърд, име, споменато само веднъж в романа, но което й подхожда много за човека, в който започва да се превръща.
Училището протестира, но не и родителите й. Самите те са известни с имена, различни от тези в свидетелствата им за раждане. Баща й, Силвестър "Пат" Уивър, е президент на NBC в средата на 50-те години и създава две легендарни предавания, които продължават да вървят успешно в мрежата, Today и The Tonight Show. Майка й Елизабет Инглис е британска актриса, работила с режисьора Алфред Хичкок. В случай, че Сигорни е само фаза, родителите й решават да я наричат Ес. Самата Уивър също смята, че новото й име ще е само временно, затова и за миг не си представя, че няколко десетилетия по-късно то вече няма да се отнася до героинята на Фицджералд, а само до нея.
Мислейки, че иска да бъде писател, а не актриса, тя се записва в Йейл, университетът с най-добрия театрален факултет. Там тя се запознава с обещаваща студентка Мерил Стрийп, с която са коренна противоположност: Стрийп е руса, лъчезарна, упорита и идеално интегрирана в средата, с която е обградена. Освен това бързо и лесно се вписва във всяка роля. Сигорни, от друга страна, е нетипична и странна. Тя живее в къща на дърво, облича се в елфийски дрехи и свири на флейта с приятеля си. "Бяха 70-те години, нали знаете - силата на цветята!" Тя харесва театъра, но емоциите й към киното са други. При височина от над 180 см., нейният ръст представлява смешен, но реален недостатък. "Продуцентите са ниски, аз съм висока - не съм средната сексуална фантазия на продуцента", казва тя пред The Guardian.
Ролята на Рипли във франчайза "Пришълецът" превърна Сигорни Уивър в световноизвестна актриса
Години по-късно, Уивър става звезда, дебютирайки в лентата на Уди Алън "Ани Хол". Публиката обаче я открива до голяма степен в "Пришълецът", макар това съвсем да не е лесен процес. Въпреки че ролята на Рипли променя живота й, тя първоначално отказва ролята. "Не исках да го правя. Беше научна фантастика, а аз бях пълен сноб - исках да правя Майк Никълс, Уди Алън, Шекспир и това е всичко." Ролята беше скъпоценен камък, рядък случай, в който сценарият не уточнява пола на героите, което кара продуцентите да обмислят жена за ролята на Рипли. Друго предимство: никой не би очаквал жена и неизвестно същество да оцелеят до края. След като вижда впечатляващите дизайни на пришълеца, приема ролята. За да се мотивира, тя си представя, че играе пиеса извън Бродуей. "Реших, че в този случай играя Хенри V на Марс."
И успява. Критиците и публиката са единодушни в мнението си, че филмът е успешен, чупи боксофис рекордите и дава началото на франчайз за милиони долари. Въпреки че са й платени само $30 000 за ролята, Уивър печели 11 милиона долара за участието си в четвъртата част, "Пришълецът: Завръщането", което се равнява на целия бюджет на първия филм. Фактът, че Рипли може да бъде изиграна от мъж или жена, не изглежда уместен за нея, просто логичен. "Винаги съм казвала на сценаристите, че тайната на измислянето на всеки женски герой е просто да измислиш героя. Мислете за нея като за мъж и след това не променяйте нито дума. Накарайте жена да я играе. Не правете никакви странни сцени, в които тя внезапно се срива в сълзи, защото "о, трябва да я направим съпричастна", каза тя пред The Hollywood Reporter.
Ако Уивър се поколебава преди да подпише за първия филм "Пришълецът", същата несигурност изпитва преди да се съгласи да участва в продължението. Целият екип се съмнява в срамежливия, млад канадски режисьор Джеймс Камерън. Тогава никой от тях все още не е гледал "Терминатор" а и работата му е много преди реализирането на кинокласиката "Титаник". Но "Пришълците" успява и в боксофиса, и с критиците, носейки на Уивър първата й номинация за Оскар, необичайно постижение за подобен жанров филм. Рипли се превръща в символ на смелите екшън героини с оръжия в ръка, а Уивър отваря вратата, през която по-късно влизат Лара Крофт, Катнис Евърдийн и Фюриоза.
Актрисата се завърна като тийнейджърка в "Аватар"
Снимка: IMDBИстинска наслада снимайки филм, изпитва докато е на снимачната площадка на "Годината на опасния живот" с Питър Уиър, истинска история, развиваща се по време на политическите вълнения в Индонезия през 60-те години. Уивър участва заедно с Линда Хънт и Мел Гибсън, с когото има гореща романтична връзка на екрана. Като почти всички актьори, Гибсън е по-нисък от нея, но "когато отидохме на откриването в Лос Анджелис, той ме насърчи да нося възможно най-високите токчета". Тя оценява този жест, защото е свикнала много мъже да сядат, когато влезе в стаята, така че да не стоят до нея.
1988 г. е най-важната година в кариерата на Уивър. Тогава тя получава две номинации за "Оскар". Едната е за главна женска роля в "Горили в мъглата", историята на приматолога Даян Фоси, която е убита от бракониери след интензивна битка за правата на горилите. Филмът позиционира Уивър като топ звезда. Опитът също така пробужда нейната екологична съвест; оттогава тя е почетен президент на фонда Dian Fossey Gorilla. През същата година получава втората номинация за Оскар за ролята на самонадеяната Катрин Паркър в класическата комедия "Работещо момиче". Комедията е теренът, на който Уивър се чувства най-комфортно. Впоследствие тя има възможността да демонстрира своите комедийни умения в няколко филма. В "Ловци на духове" героинята й Дейна Барет е идеалният контрапункт за анархичните герои, изиграни от Бил Мъри и Рик Моранис. Тя също показва комичния си талант в проекти с по-нисък профил като "Джефри", първата гей комедия за СПИН, в която играе безмилостен гуру за самопомощ; "Фатални жени", в който формира мечтано трио с Ан Банкрофт и Рей Лиота; и особено култовата класика "Галактическа мисия".
Tя получава две номинации за "Оскар", като едната е за главна женска роля в "Горили в мъглата", историята на приматолога Даян Фоси
Снимка: IMDBУниверсалността на Уивър като актриса се демонстрира от факта, че през същата година, когато снима "Галактическа мисия", участва и в опустошителния "Карта на света", историята на жена, чиято дъщеря на най-добрия приятел умира под нейните грижи. Тя казва, че повече от всеки друг филм й се иска повече хора да са гледали този. Работила е с Роман Полански в "Смъртта и момичето ", в който играе политическа затворница, която десетилетия по-късно среща мъжа, който я е измъчвал и изнасилвал по време на фашистка диктатура в неопределена южноамериканска страна. "Вероятно едва когато направих "Смъртта и момичето", се почувствах наистина уверена като актриса", казва тя. Уивър няма никакви притеснения да признае, че би работила отново с Полански. Тя не се присъединява към вълната от негативизъм, която засегна режисьори като него и Уди Алън. Въпреки че е наясно с холивудския сексизъм, тя е една от малкото актриси, които нямат ужасна #MeToo история. Както казва пред The Hollywood Reporter, "Направих "Пришълецът", което всъщност беше първият ми филм, и никой не се доближи до мен. Толкова се страхуваха, че ще извадя огнехвъргачка, и мисля, че вече бях твърде стара, за да се възползват от мен."
Личният й живот не представлява голям интерес за пресата. Тя е омъжена за сценариста и режисьора Джим Симпсън от 40 години и има една дъщеря. Противно на неписаното правило, че интересни герои спират да се пишат за жени след определена възраст, Сигорни никога не е имала проблеми с намирането на роли. Кариерата й никога не е прекъсвала; никога не е имало нужда да се връща, защото не е ходила никъде. Тя е около пет десетилетия в театъра, телевизията и киното, отчасти заради начина, по който подхожда към кариерата си. "Не искам да седя в кула от слонова кост, чакайки моят голям филм да излиза веднъж на всеки пет години. Това е толкова скучно... Искам да бъда там, да работя с различни поколения. Това винаги е било толкова забавно." Относно ролята си във франчайза "Аватар" - която изисква да прекара часове потопени в резервоари, за да се научи как да държи очите и устата си отворени под вода - тя обяснява: "Не исках някой да си помисли:" О, тя е стара, не може направи това.'"
Уивър показа комедийния си талант в "Ловци на духове"
Снимка: IMDBУивър знае, че герои над 70 години не са често срещани във филмите. "Може да съм най-старият човек на снимачната площадка", шегува се тя. Но няма проблем лицето й да издава годините й. "Харесва ми да остарявам - интересно е. Не мисля, че е привлекателно да имаш опънато лице с тяло на 65 години. Намирам това за плашещо. Майка ми беше голяма красавица и никога не се е поддавала на пластичните операции. Мислеше, че е най-добре да остарее грациозно. Чувствам се по същия начин. Променяме себе си, като гледаме назад и се опитваме да останем млади, вместо да вървим напред."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}