Когато Джими Хендрикс подпалва своя "Fender Stratocaster" в края на историческото си изпълнение на поп фестивала в Монтерей през 1967 г., това е върховният умопомрачителен рокендрол спектакъл, брилянтен пърформанс от ненадминат психеделичен шоумен, добре обучен в спиращите дъха шоу фокуси в стила на страхотни ритъм и блус изпълнители като Ти-Боун Уокър и Литъл Ричард. Това също е дълбок жест на обич и благодарност, отбелязва "Ролинг Стоун" през 1992 година.
"Мога да седя тук цяла нощ и да ви казвам: "Благодаря, благодаря, благодаря. Просто искам да ви грабна", провикна се Хендрикс към обожаващата го тълпа.
"Но, просто не мога да направя това. Това, което искам да направя е да пожертвам нещо тук, което наистина обичам. Не мислете, че съм глупав, щом правя това, защото надали си губя ума! В този момент съм убеден, че това е правилното нещо. Не мога да направя нищо повече от това", обръща се той към публиката.
Надава вик с китарата като Тарзан и повежда своите "британски помощници", басиста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл, в едно наистина възпламеняващо преоткриване на "Wild Thing" на Troggs. Коленичи и пали музикалния инструмент - това е считан за един от най-култовите моменти в историята на рока. "Бях я нарисувал в този ден, носех си керосин и запалката, подарена ми от Чаз, в торбичка на сцената", ще разкаже по-късно той.
25 години по-късно, и повече от две десетилетия след смъртта му - Джими Хендрикс най-накрая получи официално признание за своите постижения като изпълнител, китарист и музикален визионер. На 15 януари 1992 г. той беше въведен в Залата на славата на рокендрола заедно с Боби "Блу" Бланд, "Букър Т. и MGs", Джони Кеш, Сам и Дейв, "Yardbirds" и, по ирония на съдбата, бившите му работодатели "Isley Brothers".
Геният, символът, явлението, олицетворение на свободата - Джими Хендрикс повече го е нямало, отколкото да го е имало де юре на този свят, но всъщност никога не си е отивал, де факто.
Хендрикс напуска сцената на този свят през 1970 г. Така той "влиза" в Клуб 27, на звездите починали на тази възраст. Ако беше жив, днес щеше да навърши 80 години.
През 1969 година той дава интервю за "Ролинг Стоун", две години след като списанието е започнало да излиза. Авторът Шийла Уелър пише: "Натъпкваме се в сребърния Скат на Джими (марка на "Шевролет"). Той споделя: "Искам да го боядисам - може би черен. Искам да пиша песни за спокойствие, за красиви неща".
Вече в къщата му, той обикаля, чисти пепелници, подрежда вещи. "Аз съм като кудкудяща стара баба", усмихва се.
Приятелите му казват, че почти всички гледат да извлекат полза от него. Дори патрулът на магистралата го експлоатира. Те познават колата му: спират го на пътя между Ню Йорк и Уудсток и го тормозят. Тогава те имат за какво да злорадстват през останалата част от деня. "Веднъж едно ченге ме спря на магистралата и започна да се хвали: "Хей, днес спрях Джими Хендрикс за втори път", разказва колегата му Джума.
Шийла Уелър продължава да разказва за близката си среща с виртуоза.
"Слушаме записа на джема от предишната вечер: Джими на електрическа китара, авангардният пианист Майкъл Ефрон на клавирите, Джума на конги и флейта. Красиво сливане на различни елементи, ту разделени, ту обединени, чудна феерия. "Космическа музика", наричат я. Музика без его. Не са тези неща, от които восъчните господари печелят много пари. Не е звукът, който гарантира, че ще увеличи популярността на една рок суперзвезда".
"Не искам повече да съм клоун. Не искам да бъда "рокендрол звезда", казва ѝ категорично Джими.
Да продължаваш да се развиваш като артист, когато една бизнес империя те е притиснала към лоното си, изисква твърдост, проницателност. Не става дума за продаване, а за умиране, артистично и духовно. Отказвайки да умрат, но неподготвени да се бият мръсно, много чувствителни, некомерсиални творци, се оттеглиха, отбелязва авторката=
Когато Хендрикс се качва на сцената, той свири на китарата с всяка фибра от своето същество.
Още като дете Джими е луд по свиренето на китара. От беден произход, той никога не е мислил да отиде в колеж и вместо това се присъединява към армията през 1961 г., начин за младите чернокожи мъже да изкарват приличен живот. Изграждането му като музикант е повлияно от блус-китаристите Би Би Кинг, Албърт Кинг, Мъди Уотърс, Ти-Боун Уокърс. Той също е завършен композитор, чиито песни са изпълнени от стотици музиканти. Освен това, имиджът му на рок-звезда го поставя редом до Литъл Ричард, Чък Бери, Елвис Пресли и Бийтълс.
Джими Хендрикс е един от най-ярките символи на хипи движението през 60-те години на миналия век.
След смъртта на майката на Джими - Люсил, Ал подарява на сина си едно укулеле и по-късно му купува акустична китара за 5 долара. По ирония на съдбата през същата година единствената му двойка в училище е по музика. След това свири със Фендер Стратокастър, или накратко просто Страт. Купува първия си около 1965 г. и използва приоритетно тази марка китари.
Хендрикс винаги е твърдял, че баща му е бил доста строг с него през детството му. Бъдещият китарист е научен никога да не говори, освен ако не му се говори, и да уважава по-възрастните. Хендрикс свири с лявата ръка, за ужас на баща му, който смятал, че свиренето с лявата ръка е знак на Сатана. Пред него свири с дясна, и щом баща не е наоколо, използва лявата. Той е гениален и с двете ръце с китарата, която кара да проговори с човешка реч и да гори в човешки чувства.
Говори се, че слагал LSD лакмус под бандана си, докато свири на сцената. Имал страх от игли. Бил такъв чаровник, че приятелите му се колебаели да ли да му представят гаджетата си. Двете му страсти били музика и жени. Също така бил срамежлив и с чувство за хумор.
Той е голям фен на Боб Дилън, често за раздразнение на приятелите и приятелките си, тъй като пускал записи на Дилън отново и отново. Мнозина казват, че могат да чуят влиянието на Дилън в текстовете на Хендрикс. Хендрикс често свири "Like a Rolling Stone" на концерти, но една от най-известните песни на легендарния китарист е неговият кавър на "All Along the Watchtower" на Дилън (днес Дилън изпълнява песента като трибют на Хендрикс).
Джими Хендрикс беше избран за 6-ия най-велик рокендрол изпълнител на всички времена от "Ролинг Стоун". Той също беше избран за най-великия китарист на всички времена в анкета от 2003 г. на списанието, твърдение, което малцина биха оспорили.
Хендрикс посочва фронтмена на ZZ Top Били Гибънс като по-добрия китарист.
Счита се, че мениджърът му Майк Джефри - сенчеста фигура от шоубизнеса, е откраднал огромни приходи от Джими Хендрикс и депозирал парите в швейцарски банкови сметки.
През 1966 г. Хендрикс се мести от САЩ в Лондон, където музикалният продуцент Чаз Чандлър е в разгара на събирането на група, съсредоточена около изключително талантливия изпълнител - "The Jimi Hendrix Experience" с бас китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.
Докато живее в Лондон през 1966 г., той има шанса да свири с "Cream" - отдавнашна негова мечта да се срещне на сцената с Ерик Клептън. Точно преди Хендрикс да почине, Клептън току-що му бил купил ляв "Fender Stratocaster".
Малкият апартамент на Джими Хендрикс в квартала "Мейфеър" в центъра на Лондон беше отворен за посетители през 2016 година. На третия етаж на улица "Брук" 23 гениалният китарист е живял с тогавашната си приятелка Кати Ечингам от лятото на 1968-ма до края на 1969-а.
Кати
Снимка: Getty ImagesСъседи твърдят, че от този момент нататък наоколо доста осезаемо се усещал ароматът на билки - по-вероятно на марихуана. Кати е на 20, когато се запознава с Джими в нощен клуб, когато той пристига в Лондон на 24 септември 1966-та. Фактически стават двойка по времето, когато славата най-после спохожда китариста. Младата дама вдъхновява много от неговите композиции - The Wind Cries Mary, Foxy Lady, Send My Love to Linda.
Някогашната госпожица Ечингам, която днес е на 76, е помогнала обстановката да бъде възстановена такава, каквато е била преди 48 години. Реставрацията струва 2, 4 милиона лири. "Това е като пътуване назад във времето", казва бившата приятелка на Джими Хендрикс, докато седи върху неговото легло и съзерцава декорираната наново стая, която двамата са поделяли в Лондон през 60-те години на миналия век. Именно тук великият левичар е композирал редица китарни рифове, които бяха революция в музиката. Пак тук той става почитател на чая и на Хендел.
"Този апартамент беше първият, в който живеехме сами, без други хора. Не се налагаше непременно да се обличаме, когато излизахме от спалнята. В него се чувствахме като бежанци от света, уютно уединили се. Когато не беше "героят с китарата", Джими най-много обичаше да си пие чая у дома и да гледа сапунки по телевизията. Беше шокиран, че наоколо липсваха ресторанти и хранителни магазини - все пак бяха минала само 20 години от края на Втората световна война и Лондон не бе възстановен напълно. Преди да дойде тук, той не пиеше чай. Аз го научих - малко чай или мляко с две цигари", връща лентата Кати. Благодарение на нейните спомени и снимки от онова време, спалнята на двойката е възстановена в първоначалния й вид. Албумите, които са слушали, са поставени до грамофона. Една от тавите е със записи на Боб Дилън. Там е изложена акустичната китара на Джими, с която е работил по аранжимента на кавъра си на "All Along the Watchtower" от Дилън.
Хендрикс е казвал, че лондонският апартамент, за който плаща 30 лири седмично е първият му собствен дом. Намира го Кати по вестникарска реклама. На пода, украсен с персийски килими, има чаен сервиз, два телефона и телевизор. Игра "Монополи" е поставена върху един от двата високоговорителя, а камината е с украса от пера. Цари атмосфера, характерна за хипитата. "Но като бивш войник от американската армия, Джими беше доста подреден. Винаги си оправяше леглото", твърди Кати. В помещението има още огледало и ниска стилна маса. Върху нощното шкафче са поставени текст на песен, написан на ръка, и касетофон.
"Всичко е подредено така, както бе на времето", уверява Ечингам, станала първата жена диджей в британската столица през 60-те години на предишното столетие. Тогава тя се движи в средите на музикантите от групите "The Animals", "The Who", "The Kinks", и "Moody Blues".
Апартаментът е включвал също второ помещение, кухня и баня, които обаче не са отворени за посещения. Любопитното е, че той се намира в сграда в съседство с онази, която е обитавал Хендел през 18-и век.
Навремето Хендрикс бил посещаван от много студенти по музика, които са почитатели на Хендел, но и добре знаели кой е домакинът им. "Вместо да обсъжда някои теми с тях, Джими реши, че ще е по-добре да се поинтересува от творчеството на Хендел. Сядаха с часове, пиеха чай и си говореха за музика", разказва Ечингам. Така Хендрикс купил ораторията "Месия", композирана 227 години по-рано от другата страна на стената на неговия лондонски апартамент. Хендел е живял 36 години в съседната къща и там е написал много от великите си творби. Там той умира през 1759 година.
Сутринта на 18 септември 1970 г. Хендрикс е намерен мъртъв - свръхдоза плюс алкохол - в апартамент на лондонския хотел "Самарканд", където прекарва нощта с друга приятелка, германката Моника Данеман. Самата Данеман се самоубива през 1996-та по време на ново разследване, след като е обвинена от Кати Ечингам за смъртта на Джими. Други смятат, че Майк Джери има пръст в кончината му.
Моника
Снимка: Getty Images
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}