Едно "неочаквано" изнасилване повежда Мария Шнайдер към бездната
Скандалната сцена в кинокласиката “Последно танго в Париж“ преобръща живота на актрисата
Френската актриса Мария Шнайдер е тийнейджърка, когато бива принудена да изиграе брутална и липсваща в официалния сценарий сцена на изнасилване от мъж, който е почти три десетилетия по-възрастен от нея. Въпреки че случващото се на екрана е шокиращо за не малка част от зрителите, за тях това все пак си остава един измислен и изигран от актьорите драматичен момент. Още повече, че в ролята на насилника е не друг, а любимият на публиката Марлон Брандо, за когото образът на лошо и непокорно момче, на когото всичко е позволено, някакси е възприето за нормално не само за екранния, но и за реалния му образ.
Въпреки че филмът на Бернардо Бертолучи и до днес да е определян като една от вечните кинокласики, той се оказва пагубен за младата актриса Мария Шнайдер, която по време на снимките е едва 19-годишна. Тогава тя става жертва не само на нагона на героя на 48-годишния тогава Брандо. Сцената, в която той я насилва сексуално, преобръща живота й и я тласка по мрачния път към бездната, осеян с употреба на купища лекарства за "справяне" с травмата, която преживява.
Еротичната драма от 1972 г. "Последно танго в Париж" се фокусира около млада парижанка, която среща американски бизнесмен на средна възраст, който изисква от нея тайната им връзка да се основава само на секс. Но филмът, който печели зашеметяващите 96 милиона долара в боксофиса, дълго време пази една мрачна тайна, която години по-късно бива публично разкрита - сцената, в която Шнайдер е подложена на насилствена сексуална атака, не е била по сценарий и най-вече, не е била със съгласието на актрисата.
Фурорът, който този драматичен момент предизвиква, поставя началото на нейната бурна зрялост, свързана с наркотици, престой в психиатрия и битка с рака, който в крайна сметка отне живота й само на 58 години.
С Марлон Брандо в "Последно танго в Париж"
Сега биографичен филм за измъчената съдба на Мария Шнайдер, който задълбочено разказва за шокиращото й преживяване на снимачната площадка на "Последно танго в Париж", "Да бъдеш Мария", имаше своята премиера в Кан. Лентата за пореден път разпали спора за движението #MeToo и за това колко много жени в индустрията са били жертва на властни мъже.
На 15 октомври 1972 г. Шнайдер се изстрелва към славата буквално за една нощ, превръщайки се в най-обсъжданата жена в Америка. След като изиграва главна роля в "Последно танго в Париж" филмът моментално се превръща в хит.
Еротичната драма става седмият най-касов филм за 1973 г., но въпреки че получава първоначален положителен прием от критиците, противоречивият филм е посрещнат със сериозно обществено възмущение. На лентата се налага забрана да бъде излъчвана по кината в редица държави, режисьорът Бернардо Бертолучи и екипът са осъдени от италианския съд за непристойност, а грубостта, с която е представена сцената на изнасилване, довеждат до всеобщ смут. Всичко това се отразява на живота на младата актриса Мария Шнайдер и я следва буквално до трагичния й край.
Брюнетката започва да работи като актриса на 19 години и след като изиграва поредица от малки роли, е забелязана от Бертолучи, който вижда в нейно лице звездата в новия си провокативен филмов проект. За никого в индустрията не е тайна, че режисьорът замисля лентата като начин, по който може да разгърне собствените си сексуални фантазии, но под шапката на изкуство. Самият той откровено споделя, че мечтае "да види красива безименна жена на улицата и да прави секс с нея, без изобщо да я познава".
За начинаеща актриса като Шнайдер е немислимо да пропусне такава голяма възможност. Тя обаче не предполага, че големият й пробив ще се окаже и началото на кошмара, който ще преживее занапред.
В "Последно танго в Париж" Шнайдер с охота се превъплъщава в ролята на красивата, млада и обвързана парижанка Жана. Нейната героиня се впуска в еротично приключение с Пол, изигран от Марлон Брандо, който настоява връзката им да остане чисто сексуална и анонимна. Във филма екранната двойка преминава през множество емоционални моменти, но въпреки че основната тема е за страст и романтика, това със сигурност не е типичната любовна история. Най-вече в ужасяващата сцена, в която героинята на Шнайдер е анално изнасилена от героя на Брандо на етажа на апартамент в Париж, където той използва масло като лубрикант. Години по-късно медиите разкриха, че сцената не само че не е била по сценарий, но и е снимана без съгласието и най-вече, без знанието, на Шнайдер. "Не исках Мария да играе... Исках Мария да почувства яростта и унижението", казва през 2013 г. в интервю Бертолучи, запитан за прословутата сцена. Именно в това интервю той признава, че двамата с Брандо заедно са стигнали до идеята за бруталната сцена, която да включва масло.
"Присъствието на маслото е идея, която ни дойде на двамата с Марлон сутринта, преди да снимаме", казва Бертолучи, признавайки, че е постъпил отвратително като не е споделил плановете си с Шнайдер, за да може да улови нережисираните й емоции, но в никакъв случай не "съжалява" за решението си. "Исках реакцията й като момиче, а не като актриса", добавя той. "И мисля, че тя ме мразеше, а също и Марлон, защото не й казахме."
С Марлон Брандо в "Последно танго в Париж"
Снимка: Getty ImagesСамата Шнайдер споделя в интервю през 2007 г, четири години преди смъртта си, че се чувства "малко изнасилена" от Брандо и Бертолучи. "Трябваше да се обадя на агента си или да накарам адвоката си да дойде на снимачната площадка, защото не можеш да принудиш някого да направи нещо, което не е в сценария", споделя тя. "Марлон ми каза: "Мария, не се притеснявай, това е само филм", но по време на сцената, въпреки че това, което правеше Марлон, не беше истинско, аз плаках с истински сълзи." И тя не предприема нищо, още повече, че определя Брандо като бащина фигура, на когото вярва. Въпреки това травматизираната актриса до края на живота си продължава да нарича Бертолучи "дебел, потен и много манипулативен" и разкрива, че е имала "лошо предчувствие", преди да приеме ролята.
След като филмът излиза на големия екран, Шнайдер казва, че веднага се е почувствала така, сякаш се е превърнала в секссимвол, признавайки, че това "малко ме подлуди". "Не ми хареса... образът, палав и пълен с намеци, който хората имаха за мен след това", каза тя. "Хората, които идват да ти кажат неприятни неща в самолетите. Преследваха ме."
И въпреки че Шнайдер никога повече не снима гола сцена през цялата си кариера, започва да се "справя" с новооткритата си слава, като през 70-те години започва приема последователно "трева, след това кокаин, LSD и хероин".
След излизането на филма, прокурорът на Болоня Джино Паоли Латин повдига частно обвинение срещу всички главни замесени лица в проекта, на основание "нецензурно съдържание, обидно за общественото благоприличие" и "описания и прояви на мастурбация, либидни действия и непристойна голота".
През септември 1973 г. апелативният съд в Болоня осъжда Бертолучи, Брандо и Шнайдер на два месеца затвор и глоба - което през декември същата година е отменено. Но въпреки че актрисата не влиза зад решетките, реакцията, обидата и противоречията, предизвикани от филма в родния дом на Бертолучи, подлагат Шнайдер на огромен стрес.
Актьорите получават напътствия от режисьора Бернардо Бертолучи
По-късно тя разкрива в интервю, че спорът "ме накара да полудея. Взимах наркотици - трева, след това кокаин, LSD и хероин - беше като бягство от реалността". Звездата разкрива още, че изобщо не й е харесвало да бъде известна, заради което няколко пъти е била на прага на смъртта и "оцелях, защото Бог реши, че не е време да си ходя".
"Предполагам, че беше като опит за самоубийство, когато предозирах два или три пъти с наркотици, но всеки път се събуждах, когато пристигнеше линейката", разказва тя.
Шнайдер, която открито признава, че е бисексуална, години наред се бори да си възвърне "невинната" самоличност, която й е отнета от начина, по който са представени тя и нейната сексуалност в "Последно танго в Париж", въпреки че категорично отхвърля всякакви роли, изискващи голота.
През 1975 г. се появява в трилъра на Микеланджело Антониони "Пътникът" с Джак Никълсън, но въпреки това, бягството от тъмната сянка на "тангото" е предизвикателство, което я следва през остатъка от живота и кариерата й. Актрисата се снима в още 50 филма, но остава преследвана от сцената на изнасилване и в резултат на това е възприемана повече като секссимвол, а не толкова като сериозна актриса.
Три години след премиерата на "Последно танго в Париж", Шнайдер доброволно постъпва в психиатрична клиника в Рим, за да може да прекарва време с любовницата си, фотографката Джоан Таунсенд, която е вкарана в медицинското заведение, защото страда от шизофрения. "Те я заключиха, така че трябваше да го направя от лоялност", казва тя пред американския филмов критик Роджър Ебърт в интервю същата година.
Към края на живота си, след дълъг престой в Лос Анджелис, актриса намира утеха, връщайки се в любимия Париж. През юли 2010 г. Шнайдер е удостоен с орден за това, че е "уникалният образ на днешната жена". Въпреки това тя продължава да говори за мъчителното си изпитание.
"Имам какво да изразя чрез играта и лицето си, което е много богато и трогателно за по-младите хора днес", казва тя. "Знаете ли, 47 не е голяма възраст за жена - можем да живеем до 90!" Тя се превръща в защитник на актриси, попаднали в ситуации, подобни на тази, в която се е намирала тя през 70-те години - новодошла, експлоатирана от силни мъжки фигури.
Филмът "Да бъдеш Мария" беше представен на фестивала в Кан
Снимка: Getty imagesПо-късно в живота си Шнайдер се появява на филмов фестивал, на който присъства и Бертолучи. Организаторите се опитват да ги съберат отново, но тя отказва. "Не познавам този човек", отсича тя. Шнайдер умира в Париж на 3 февруари 2011 г., на 58-годишна възраст, след дълга битка с рака на гърдата. На погребението й присъстват някои от най-големите имена на френското кино, като надгробното слово пише близката й приятелка Бриджит Бардо и е прочетено от Ален Делон.
Въпреки че Бертолучи и неговото танго провалят живота на Мария Шнайдер, според мнозина той все пак успява поне малко да й "се реваншира" като я обезсмъртява именно чрез филма си. Тази година, на 77-ия филмов фестивал в Кан, беше представен биографичен филм за актрисата, представящ ужасяващото изпитание на Шнайдер по време на снимачната площадка на "Последно танго в Париж".
Режисиран от Джесика Палуд, която адаптира сценария по книга на Ванеса Шнайдер - по-малката братовчедка на Мария - "Да бъдеш Мария" е емоционален и трогателен филм, който описва как Шнайдер никога не се е възстановила истински от мъчителното преживяване през 1972 г. и представя бурния живот, който е водила след смущаваща сцена на изнасилване.
Анамария Вартоломей, френско-румънска актриса, играе Шнайдер, а Мат Дилън смело поема ролята на Марлон Брандо. Говорейки пред Variety след премиерата, Вартоломей казва, че иска да почете жаждата на Шнайдер за живот, а не само да се фокусира върху тъмнината, която я е съпътствала. "Мария беше много положителна фигура", споделя актрисата, добавяйки, че "тя беше огън, пакост, свобода - наелектризиращо присъствие".
"Изпитвам голямо възхищение от нея и нейната кариера, защото тя успя да черпи от силата, от която се нуждаеше, за да бъде чута", заявява Анамария. "Тя искаше да повдигне завесата и да наруши мълчанието по табу въпросите, свързани с насилието и сексизма в индустрията. Искаше да защити бъдещите поколения и това, за съжаление, резонира с настоящите събития. Мария никога не трепна, никога не направи компромис, никога не се принизи до ниския статус, който й бе даден. Тя носеше глас, който отеква и днес".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}