Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън - една необратима и невъзможна любов
Актьорите сключват брак два пъти, но така и не успяват да ги съхранят
Това беше любовна история, която съществуваше само в книгите. Тя беше величествена холивудска звезда, той най-великият актьор на Шекспир на своето поколение. Хипнотизиращи поотделно, неустоими заедно - това са Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън.
Аферата им беше обяснена чрез неговите забележителни, ярки писма и бижута, които й е подарявал - сред тях са крушовидното чудо с 69,42 карата, известно като диаманта Тейлър-Бъртън. Първо подарен от индийския император, който строи Тадж Махал на младата му булка, и гравиран с посланието "Вечна любов до смъртта", Ричард Бъртън изпреварва Аристотел Онасис и купува най-големия и най-скъп тогава диамант в света - осезаемо доказателство на любовта си.
Забележителната им афера с Елизабет Тейлър е толкова всепоглъщаща, че се отразява и на двамата, финансово и физически. Дългите години на любов, скандали, пиене и купони доказаха без съмнение, че въпреки интензивността на чувствата, това е любов, която никога не би сработила като брак, въпреки че те направиха два опита да са семейство.
Бъртън никога не е бил нечленоразделен в изразяването на своята любов към жената, която той описва след първата им среща, като "толкова необикновено красива, че почти се изсмях на глас. Тя... беше глад, огън, унищожение и чума".
Той й пише непрекъснато през годините им заедно - понякога дори когато тя спи в съседната стая. "В моята бедна и измъчена младост винаги съм мечтал за тази жена. И сега, когато този сън от време на време се връща, протягам ръката си и тя е тук ... до мен. Ако не сте я срещали или познавали, сте загубили много в живота си", пише той.
Като Клеопатра и Марк Антоний
Ричард Бъртън е 12-о дете на родителите си, като след смъртта на майка си до голяма степен е отгледан от сестра си и нейния съпруг. Едва навършил 12-годишна възраст Ричард вече пуши и пие. Въпреки че е умен и способен в училище, той напуска на 16 години, нуждаейки се от работа на пълен работен ден. Присъединява се към въздушния корпус като кадет. Там среща бивш учител, Филип Бъртън, който го взима под крилото си, защото разпознава таланта му и копнее за протеже, което да изпълни актьорските амбиции, които никога не успява да реализира. Възпитава в него любов към литературата и драмата, а и го учи на изтънченост, която тогава липсва на Ричард, въпреки свирепия му талант.
Контрастът между него и Тейлър е огромен. Тя има разглезено детство, включващо яздене на диви понита в имението на кръстника й в Кент. Мести се в Холивуд с баща търговец на произведения на изкуството, и майка бивша актриса. Но те имат повече общи неща, отколкото изглежда на пръв поглед. И двамата са силно притискани от възрастните около тях (за Елизабет това е майка й, която планира големи неща за дъщеря си от много рано). И двамата постигат финансова независимост много рано - Елизабет е основният източник на доходи в семейството от ранните си тийнейджърски години.
Фаталната среща - на снимачната площадка на филма "Клеопатра" - всъщност е втората им среща. Първата, на парти, се характеризира с това, че Тейлър "напълно игнорира" Бъртън, както се оказва умишлено.
"Той беше обсебен от себе си. Спомням си, че не спираше да говори и аз просто му обърнах гръб", спомня си тя. Още тогава Ричард е определян като най-добрия актьор на своето поколение. Неговият забележителен външен вид, вокален диапазон и способност да влива душата си в ролите, бяха признати, така че пристига в Холивуд като звезда, макар и не от калибъра на Елизабет.
Една странност на съдбата ги събира - Бъртън заменя Стивън Бойд като Марк Антоний - и неговият легендарен уелски чар почти моментално пленява Елизабет, въпреки че тя си е обещала, че няма да се влюби в него.
"Някой казвал ли ти е, че си много красиво момиче?, пита я той с пресметлива дързост. На което тя отговаря: "Казах си: "О, Боже, ето го великият любовник, великият остроумник, великият интелектуалец на Уелс, и той излиза с такава реплика." Това е първият снимачен ден на Бъртън и той има ужасен махмурлук. Поръчва си чаша кафе, но не може да го изпие, защото ръцете му треперят. И така Елизабет се намесва. "Трябваше да го поднеса към устата му и ми хареса. Помислих си, добре, той наистина е човек... толкова уязвим, сладък, треперещ и ужасно кикотлив."
Актьорите сключват брак два пъти
Снимка: Getty ImagesХимията се случва светкавично - първата им екранна целувка продължава по-дълго, отколкото камерите показва и скоро те започват да правят любов навсякъде, където могат. Сексуалният заряд помежду им е толкова силен, че на практика се вижда от всички. За Елизабет той завинаги остава "великолепен във всеки смисъл на думата... и във всичко, което правеше. Беше великолепен на сцената, беше великолепен във филма, беше великолепен в правенето на любов... поне с мен"; докато той я смята за "истинско чудо на конструкцията и дело на гениален инженер", особено тези необикновени "апокалиптични" гърди, както ги нарича.
Връзката им започва, когато Бъртън все още е женен за съпругата си Сибил, от която има три дъщери, на която непрекъснато изневерява. Елизабет пък е с четвъртия си съпруг Еди Фишър. Кражбата на Еди от първата му съпруга Деби Рейнолдс вече е опетнило имиджа на Елизабет, а аферата й с Бъртън отново й носи негативи.
Общественият интерес на публиката към аферата на Тейлър и Бъртън е огромен. Каквато и привлекателност да имаха поотделно, тя се увеличи от комбинацията им. Те бяха добри един за друг по много начини - покрай него тя се влюбва в поезията и литературата, докато той твърди, че тя го е научила на всичко, което знае за филмовата актьорска игра.
Но също така те са експлозивни и често разрушителни заедно, отдавайки се на лудо харчене на пари, дълги пиянски гуляи и епични скандали, последвани от шумни публични измислени истории.
Първата им сватба е в Монреал през 1964 г. Прекарват десетилетие заедно в нещо като пътуващо шоу, транспортирайки свита от деца (имат седем между тях и едно, Мария, което осиновяват заедно).
Имат цял гараж с автомобили Ролс Ройс, картини на Пикасо, Моне, Ван Гог и Рембранд, ферма за коне в Уиклоу, имение на Канарските острови, вила в Мексико и къщи в Гщаад, Хемпшир и Селини. Купуват си 130-футова яхта със седем спални, но обикновено избират да останат в хотелски апартаменти, резервирайки цели етажи.
Наред с това те са щедри към всякакви каузи, които им харесват - дават големи суми на благотворителни организации. Двамата правят още няколко филма заедно, повечето много забравими, но две класики. "Кой се страхува от Вирджиния Улф?, за който Тейлър печели втория си Оскар, най-накрая овладява експлозивната енергия между тях, докато "Укротяването на опърничавата" отново предоставя магическата формула за използване на тяхната химия.
Но пиенето и женкарството на Бъртън, обхващащо почти всяка жена, която среща, включително съпругите на приятели, колеги и дори много млади момичета, е безмилостен източник на конфликти помежду им. Елизабет също пие и често се хвали, че може да изпие повече от съпруга си, но тези признания никога не я засягат толкова зле, колкото него, нито пък я притеснява обратната страна на славата: контрола, заглавията, продажбите от истории. Бъртън е все по-огорчен от филмовите роли, които се чувства принуден да поеме и често невпечатляващите изпълнения, които показва. Несигурността го прави уязвим за ласкателства и отчаян да докаже своята привлекателност с безкрайни завоевания, много от които той почти не си прави труда да прикрива, макар че неизменно се разкайва, когато го хващат.
"Знам, че понякога съм ужасен лъжец, но моля те, повярвай, че никога не съм те предал нито с думи, нито с дела, нито физически, нито психически. Просто те обичам твърде много. Това е заради алкохола. Държах се като идиот... Заслужавам цялата болка, което можеш да ми нанесеш, и ще го понеса, докато останеш с мен - съпруг (надявам се)", пише той след поредното си предателство.
Свадите, започнали едва ли не на шега, като любовна игра, зачестяват и се ожесточават. Закачливите имена, които имат един за друг - "моята малка еврейска ку*ка" и "мръсница" за нея, "стара издънка" за него - започват да бъдат изричани по-сериозно,
"Имаме твърде много различия. Опитах всичко", тъжно казва Тейлър пред швейцарския съд през 1974 г., докато подава молба за развод. Бъртън продължава да й пише дълги, понякога ежедневни писма, изливайки сърцето си, заричайки се в любов завинаги, молейки я да се върне, докато в същото време започва афери с няколко други жени.
Едва година по-късно те се срещат отново, уж за да обсъдят споразумението за развода, и, разплакани до сълзи от срещата, отново падат в прегръдките си. Вторият брак идва след дълга нощ на агония, докато Елизабет чака резултатите от рентгенова снимка, която изглежда показа, че има рак на белия дроб. Когато сутринта чува добри новини, Бъртън пада на едно коляно и й предлага брак. Двамата позволяват на оптимизма да възтържествува над опита и се женят отново, след което Елизабет пише: "Залепнали сме като пилешки пера в катран - завинаги. Осъзнаваш ли, че ще остареем заедно и знам, че най-доброто тепърва предстои! Искрено твоя, съпруга."
Но, разбира се, не се случва така. Всъщност нищо не се е променило. Любовта я има, но остават другите проблеми. Бъртън продължава да пие, докато Елизабет все повече страда от болки в гърба и врата, както и от пристрастяване към болкоуспокояващите, които доминират в останалата част от живота й. Кариерата й се проваля и нуждата й от Ричард става потискаща.
Само няколко месеца след втория брак той се запознава със Сузи Хънт. Висока, руса и в спортна форма, тя е пълна противоположност на Елизабет и в нея Бъртън вижда нови възможности, ново начало, далеч от разрушителния цикъл на връзката му с Лиз, в която пиенето подклажда спорове, които на свой ред подхранват повече пиене, всичко това става все по-горчиво и безсмислено.
Вторият им брак не издържа и година. В рамките на три седмици след развода Бъртън се жени за Сузи, докато Лиз по-късно се омъжва за републиканския сенатор Джон Уорнър. И двамата се женят още веднъж след това, Ричард за Сали Хей, Елизабет за строителния работник Лари Фортенски, но старата магия между тях остава, както и старият антагонизъм. Всеки път, когато се срещат, искрата бързо пламва, често видимо засягайки хората около тях. Бъртън почти се отказа от пиенето, но през 1984 г. получава мозъчен кръвоизлив. Умира два дни по-късно, на 58 години.
Тейлър не присъства на погребението - тя твърди, че е защото не иска да го превърне в медиен цирк. Но се появява на гроба сама, няколко дни по-късно , за да се сбогува с мъжа, за когото тя по-късно каза: "В сърцето си винаги ще вярвам, че щяхме да се оженим за трети и последен път... от тези първи моменти в Рим винаги сме били лудо и силно влюбени."
Дали Бъртън наистина й е написал последно писмо, казвайки, че е най-щастлив, когато е с нея, и че иска да се "върне у дома", както тя твърди по-късно - писмо, което очевидно е заровено с нея - не може да се знае. Това, че тяхната любов е била голяма и славна, колкото необратима, толкова и невъзможна, е извън съмнение.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}