"Ездачът на бурята" Джим Морисън - демоничното видение с душа на клоун
"Първият секссимвол", си отиде едва на 27-годишна възраст, но остави безсмъртна легендата
Джим Морисън е поет и в преносен, и в буквален смисъл. Докато учи "Кино" в Калифорнийския университет, се запознава с членовете на бъдещата си група The Doors, която години след това се превръща в емблематична с хитовете си "Light My Fire", "Hello, I Love You", "Touch Me" и "Riders on the Storm". На по-късен етап, освен с таланта и харизмата, които носи в себе си, става известен и с любовта към алкохола, употребата на наркотици и скандалното си сценично поведение, но това е друга тема.
Ретроспекция:
Джим е роден като Джеймс Дъглас Морисън и към днешна дата щеше да е на 80 години. Израства в не чак толкова скромно семейство, тъй като баща му Джордж е военноморски пилот, достигнал до ранг "контраадмирал". Той е командир на военноморските сили. Адмирал Морисън е и опитен пианист, който обича да свири за приятели на партита. По-малкият му син - Анди, си спомня: "Винаги имаше голяма тълпа около пианото, а баща ми свиреше популярни песни, които можеше да подбере по слух."
Що се отнася до младия Джим - през ранните си години е послушно и изключително интелигентно дете, отличник в училище и проявява особен интерес към четенето, писането и рисуването. На около петгодишна възраст изживява травматично, но формиращо преживяване, когато пътува със семейството си през пустинята на Ню Мексико.
Точно то му служи за вдъхновение на песента "Peace Frog": "Индианците, разпръснати по магистралата на зората, кървят/ Призраци претъпкват крехкото съзнание на малкото дете". Скандалната гледка, на която се натъква като малък, е следната - камион, натоварен с индиански работници, катастрофира, а мъртвите и обезобразени тела на жертвите са разпръснати по магистралата. За инцидента той си спомня: "Всичко, което видях, бе смешна червена боя и хора, които лежаха наоколо, но знаех, че нещо се случва, защото усещах вибрациите на тези около мен. Това бе първият път, когато усетих вкуса на страха."
Можем да кажем още, че като дете Морисън често се мести заради военноморската служба на баща си - първо от Флорида в Калифорния, а след това във Вирджиния, където посещава гимназия. Като тийнейджър се бунтува срещу строгата дисциплина на адмирала, като открива алкохола и жените и се възмущава от различни форми на власт. "Веднъж каза на учителя, че му е отстранен мозъчен тумор, и излезе от час", спомня си сестра му Ан. Въпреки това детето-поезия остава страстен читател и приличен ученик. Когато завършва гимназия през 1961 г., иска от родителите си пълните съчинения на Ницше като подарък - свидетелство за неговата книжовност и бунтарство.
Приключвайки със средното си образование, Морисън се връща в родното си място, за да учи в университета във Флорида. Уви, в първи курс решава да се прехвърли в Калифорнийския, за да учи "Кино". Тъй като специалността е сравнително нова академична дисциплина, няма утвърдени авторитети, което много допада на свободолюбивия Морисън. "Няма експерти, така че теоретично всеки студент знае почти толкова, колкото и всеки професор", обяснява той. Твърди даже, че би напуснал училище, ако не бе страхът му да не бъде призован във войната във Виетнам. Въпреки това завършва успешно, а причината да стигне до края е, че "не исках да отида в армията и не исках да работя - и това е проклетата истина".
Сформирането на The Dооrs:
През 1965 г. Джим се присъединява към класическия пианист Рей Манзарек, китариста Роби Кригър и барабаниста Джон Дензмор, с които създават групата The Doors. С Морисън като вокалист "Elektra Records" подписва договор с тях през следващата година и така групата издава своя дебютен албум. Първият им сингъл е "Break on Through (To the Other Side)", който постига скромен успех. С втория "Light My Fire" успяват да се изстрелят на преден план в света на рокендрола, достигайки номер 1 в поп класацията на "Billboard". The Doors, и особено Морисън, стават печално известни по-късно същата година, когато изпълняват песента на живо в шоуто на Ед Съливан. Заради очевидната препратка към наркотиците Джим се съгласява да не пее в ефир текста "Girl, we couldn't get much higher", но когато камерите се завъртат, той все пак го изпява, затвърждавайки статута си на новия бунтарски герой на рока. Може би и заради това "Light My Fire" си остава най-популярната им песен, която заема видно място в основните списъци на най-великите рок парчета, записвани някога.
По време на краткия престой на групата на върха на музикалния свят личният живот и публичната личност на Морисън бързо излизат извън контрол. Алкохолизмът и пристрастеността му към наркотиците се задълбочават, което води до бурни и нецензурни изблици по време на концерти, предизвикващи гнева на полицаи и собственици на клубове в цялата страна. По онова време от публиката идват най-шантавите истории за него.
The Doors в клуб "Ondine" в Ню Йорк, ноември 1966 г.
Снимка: Getty ImagesНякои разказват, че на концертите си бил редовно пиян и/или напушен. Всяка седмица нови истории се появяват - всяка по-дива от предишната - и в продължение на две години Джим Морисън започва да представя като идеалната суперзвезда. С поведението и на останалите групата "си създава съвсем нова аудитория", казва Боб Гелмс, музикален директор на "WXRT" в Чикаго, чиято станция заедно с много други рок канали, пуска песните на The Doors с честотата на много от сегашните популярни групи.
Групата на летището в Лондон през 1968 г.
Снимка: Getty ImagesТрудните му времена и преждевременна смърт:
Морисън прекарва почти целия си живот с Памела Курсън и въпреки че през 1970 г. се жени за журналистката Патриша Кенеали, в завещанието си оставя всичко на Пам. Макар и обвързан той си остава скандален женкар.
В опит да сложи ред в живота си, през пролетта на '71-ва си взема отпуск от групата и се премества в Париж заедно с единствената любов в живота си - Курсон. Въпреки това той продължава да бъде измъчван от наркотици и депресия. На 3 юли същата година Курсън намира своето момче мъртво във ваната на апартамента им. Тъй като френските власти не откриват доказателства за нечиста игра, не е извършена аутопсия, което от своя страна води до безкрайни спекулации и конспиративни теории за смъртта му. През 2007 г. собственик на парижки клуб на име Сам Бернет публикува книга, в която твърди, че Морисън е починал от свръхдоза хероин в нощния му клуб, а по-късно е бил пренесен обратно в апартамента си и поставен във ваната, за да се прикрие истинската причина за смъртта му.
А тя се приема тежко. На барабаниста от групата - Джон Дензмор, му отнема три години да посети гроба на своя колега. Той дори не отива на погребението. "Нима мразех Джим? Не, мразех самоунищожението му... Той беше камикадзе, което си отиде на 27 години - какво да кажа? Ако Джим бе наоколо днес, щеше ли да е чист и трезвен?", пита той.
Малко са изпълнителите, които са толкова противоречиви, колкото Джеймс Дъглас Морисън. Никой от тях не успява да подтикне толкова много писатели да създадат образи, които описват мистиката му. Изданието "Village Voice" например го определя като "първият секссимвол от мъжки род". Второ издание го описва като "демонично видение от средновековен храм".
И са абсолютно прави. Морисън е човек, впечатляващо добър в ролята на рок звезда и притежава всичките й характеристики - стройна фигура, пророкуваща за смъртта, секса и магията в някои от най-големите хитове на 60-те години. И подобно на много алкохолици, може да бъде безразсъден, егоистичен и непостоянен.
Но той чете много, пише поезия, насочва се повече към киното, като същевременно копнее да възстанови връзката си с експлозивната енергия, която идва от свиренето на малки сцени и клубове...и той сам е казал: "Това е най-странният свят, който познавам".
Морисън остава една от най-легендарните и мистериозни рок звезди на всички времена. Неговите красноречиви оди за бунтарството, изпълнени с музиката на The Doors, вдъхновяват цяло поколение гневни младежи, които намират в текстовете му описание на собствените си емоции.
А как ли би се определил самият той?
"Виждам себе си като интелигентен, чувствителен човек, с душа на клоун, която ме принуждава да се издъня в най-важните моменти."
The Doors по време на пресконференция на летище "Хийтроу", Лондон (от ляво на дясно): Джон Дензмор, Рей Манзарек (1939 - 2013 г.), Джим Морисън (1943 - 1971 г.), и Роби Кригър, 5 септември 1968 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}