Гениалният самотник
Режисьорът Тим Бъртън израства като аутсайдер, обграден от тъмнина
Известно е, че Тим Бъртън не е от най-приказливите мъже. Да се появява на червения килим, да дава интервюта, да бъде център на внимание и публична личност, определено не е най-любимата част от работата му. Защото той просто обича да създава истории и да ги разказва по своя мрачен и едновременно с това изпълнен с любов и състрадание начин на екрана.
Истории и герои, които измисля още от невръстно хлапе и с които бяга от реалността, която го заобикаля. Онази реалност, в която той не се чувства на мястото си, просто защото не влиза в рамката "нормално" момче от квартала.
Безспорно голяма роля в израстването му като чудат самотник изиграват родителите му. В едно от редките интервюта, които дава, Тим Бъртън споделя за странно и едновременно с това ужасяващо решение, което майка му и баща му взимат, когато той е все още дете. "Докато растях, в детската ми стая имаше два големи прозореца, които гледаха към ливадата пред къщата ни. Един ден, поради някаква необяснима причина, майка ми и баща ми решиха да ги зазидат, оставяйки ми само един лек процеп, през който да влиза слънчева светлина. За да поглеждам навън, ми се налагаше да се качвам върху бюрото. Така и никога не ги попитах защо го направиха. С днешна дата родителите ми не са живи, затова и навярно никога няма да получа отговор на този въпрос. Не знам, може би са се притеснявали, че мога да избягам", спомня си Бъртън и допълва, че това го карало да се идентифицира с онези герои на Едгар Алън По, които са погребани живи.
Освен че расте в мрак и самота, детството на Бъртън е белязано от още един не по-малко шокиращ факт - родната му къща се намира в близост до градското гробище. Близостта до смъртта видимо оказва сериозно влияние, както на личния, така и на професионалния му живот. Разказите на Бъртън за собственото му израстване са предпазливи, въпреки че той никога не е оставял много съмнение, че кариерата му е била отчасти въображаема реплика на емоционалните му лишения от онези години.
Отгледан от майка, собственичка на котешки магазин, и баща, бивш бейзболист, който така и не успява да го запали по любимия си спорт, режисьорът признава, че винаги се е чувствал като аутсайдер. Бъртън твърди, че до такава степен не се е разбирал с майка си, че на 12-годишна възраст се изнася да живее при баба си, а на 16 вече е в собствен апартамент, като по-късно работи, за да завърши колеж.
Тъй като няма почти никакви приятели, той разпределя времето си между игрите с любимото си куче, гледайки филми на ужаси или отдавайки се на въображението си, създаващо най-невероятните и страшни създания. "Не знам защо, но винаги съм се асоциирал с герои като Франкенщайн. Честно казано, смятам, че много деца също го правят. Защото е по-лесно да се свържеш с едно чудовище, което виждаш, че е самотно. Когато растеш, можеш да се чувстваш самотник като Франкенщайн, а съседите ти са онези гневни селяни, които искат да го убият. Никога не съм се страхувал от чудовищата във филмите и съм ги гледал с огромна радост", обяснява Тим.
Тим споделя, че именно чрез филмите си се опитва да се справи с натрупаните от детството си ментални и емоционални проблеми. Признава обаче, че всички комплекси, с които е израснал, продължават да тормозят съзнанието му и до днес. Дори срещите с психолог, когото посещава години наред, не му помагат напълно да преодолее страховете си. В допълнение към това родителите му и връзката, която той има с тях, така и не стават тема, която той има желание да дискутира по време на сесиите.
Невероятните умения на Бъртън като илюстратор му дават шанса да работи с екипа на "Дисни", с който твори по няколко проекта. Героите, родени от неговото собствено въображение обаче, така и не намират място в самостоятелен проект. До 1984 г., когато черно-бялата му анимация Frankenweenie излиза на екран. Тя категорично носи биографична нотка, тъй като главният герой връща към живота любимото си куче. Въпреки добрите отзиви за лентата, "Дисни" уволнява Бъртън с аргумента, че той е използвал ресурсите на компанията, за да създаде анимация, която е прекалено плашеща за децата. Това е първата от общо трите раздели на режисьора с филмовата компания, които се случват през следващите години. Въпреки това, с екипа на "Дисни", Тим прави някои от най-популярните си ленти.
И до днес филмите му започват от неговия скицник - от първоначалните му чертежи на пингвина във филмите за Батман, през Огъстъс Глуп в "Чарли и шоколадовата фабрика", до Кралицата на сърцата в "Алиса в страната на чудесата". Затова и често излиза от дома си, носейки молив и хартия със себе си. За съжаление, вече не може да го прави така свободно както преди, защото не иска да попада на папарак или на фен с добра камера на телефона, която да заснеме поредния му герой.
"Преди можех просто да отида до мола и да рисувам когото си поискам, но сега не е толкова лесно. По-вероятно ще седна в някой тъмен ъгъл на някой бар и ще извадя скицника си. Често там намирам и своите герои. Това е добър начин да се успокоявам... Не съм човек на технологиите и не влизам често в интернет. Рисуването е като дзен за мен, нещо лично, което в днешно време по-трудно се случва."
Скоро на екран ще излезе новият му филм "Бийтълджус, Бийтълджус", където отново ще събере бандата от оригиналната лента - Майкъл Кийтън и Уинона Райдър. А към тях ще се присъедини и новата dark звезда на киното Джена Ортега, станала известна като Уенсдей Адамс в едноименната поредица.
След като реализира няколко филмови и доста успешни проекта, сред които и хорър комедията "Бийтълджус", филмовата компания "Уорнър Брос" му предлага да режисира "Батман". Въпреки че първоначално продуцентите са против избора му Майкъл Кийтън да влезе в главната роля, той успява да ги убеди, че именно типаж като него е най-подходящ. Към проекта привлича и Джак Никълсън, който на свой ред превръща образа на Жокера в един от най-емблематичните кинозлодеи на всички времена. Филмът става хит, което дава възможност на режисьора две години по-късно да реализира и продължението - "Батман се завръща". Този път към каста се включват Мишел Пфайфър, Дани де Вито и Кристофър Уокън.
Междувременно Бъртън режисира Джони Деп в "Едуард Ножицата", което дава начало на дългата им съвместна работа. Джони участва в още няколко проекта на шантавия режисьор и е готов да даде живот на всеки един от щурите му герои.
Работата го среща и с големите му любови. Двамата с вече бившата му съпруга - актрисата Хелена Бонъм Картър, са като създадени един за друг. Въпреки че с днешна дата с майката на двете си деца вече да не са заедно, уникалният им тандем винаги е бил гаранция за филмов успех.
От миналата година публиката с изненада научи, че жената, която вече владее сърцето му, е не коя да е, а италианската муза Моника Белучи. Двамата предпочитат да държат отношенията си извън светлините на прожекторите, но все пак зарадваха публиката с няколко общи публични изяви. За всички е очевадно, че Тим е не само безумно влюбен в красивата италианка, но и много щастлив с нея. Тя на свой ред пък не пести комплиментите си към личността и таланта му.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}