Диагнозата рак на крал Чарлз III вече насочи умовете към въпроса какво се случва, ако той се окаже неспособен да изпълнява конституционните си задължения. Бъкингамският дворец обяви, че той ще продължи да пише официалните си документи и да провежда седмичните си срещи с премиера по време на лечението. Но какво ще стане, ако се разболее сериозно? Има три варианта: държавни съветници, регентство и абдикация.
Държавни съветници
Първо, крал Чарлз може да делегира част от кралските си функции на държавни съветници, както често се случва, когато пътува в чужбина. Двама държавни съветници действат съвместно при упражняване на кралски правомощия, като приемане на закони, приемане на посланици и провеждане на заседания на Тайния съвет.
В тази роля влизат съпругата на суверена и следващите четирима възрастни по линията на наследяване на трона - това са кралица Камила, принц Уилям, принц Хари, принц Андрю и принцеса Беатрис.
Принц Хари обаче е изключен, докато е извън Обединеното кралство, а принц Андрю и принцеса Беатрис не могат да действат, тъй като не са "работещи кралски особи". Поради тази причина изпълнението на задачите остава в ръцете единствено на кралица Камила и принц Уилям. Тази ситуация наложи, през 2022 г. в Обединеното кралство да бъде приет закон за добавяне на принцеса Ан и принц Едуард към списъка.
Държавните съветници могат да изпълняват повечето от функциите на суверена, докато той е болен, но не могат да разпускат парламента, освен по негова инструкция, и не могат да създават колегии. Дали ще могат да назначават министър-председател все още е въпрос на дебат. Най-важното е, че те не могат да упражняват правомощия по отношение на други царства на краля, като Австралия например.
Регентство
Вторият вариант е регентство. Това се случва, ако кралят "поради умствена или телесна слабост не е в състояние на момента да изпълнява кралските си функции". Суверенът не контролира кога или за колко време ще продължи регентство. Законът за регентството на Обединеното кралство изисква принц Уилям да бъде регент, тъй като той е следващият възрастен в линията на наследяване на короната. Регентът има правомощията на краля по отношение на Обединеното кралство, но не може да променя реда на наследяване на короната.
Законът за регентството не дава правомощия на регента по отношение на области като Австралия и Нова Зеландия. Нова Зеландия разреши проблема, като включи раздел в своя Конституционен акт, който предвижда, че всеки, който е направен регент съгласно закона на Обединеното кралство, може да изпълнява кралските функции на суверена по отношение на Нова Зеландия. Австралия обаче не е направила нищо в това отношение, така че британски регент няма да има правомощия по отношение на Австралия.
Абдикация
Крайният вариант за недееспособен монарх е абдикацията. Това води до трудни въпроси за това как абдикацията би действала по отношение на всяко от отделните кралства.
Когато крал Едуард VIII абдикира през 1936 г., това беше постигнато както чрез подписан инструмент за абдикация, така и чрез приемане на законодателство, с което различните кралства, включително Австралия, се съгласиха. Това обаче не е възможно днес, тъй като Обединеното кралство вече не може да законодателства по отношение на Австралия.
Следователно абдикацията би повдигнала трудни въпроси за това дали е необходимо да има отделна абдикация на краля на Австралия, за да се задейства прилагането на правилата за наследяване, които сега са част от австралийското законодателство, или дали покрива клауза 2 от Конституцията, която определя суверен по отношение на "наследниците и приемниците на суверенитета на Обединеното кралство" на кралица Виктория.
Поради потенциалната конституционна бъркотия от справянето с ролята на краля в неговите 14 области извън Обединеното кралство, вероятно абдикацията ще бъде избегната.
Последици за Австралия
Ако крал Чарлз беше недееспособен и бяха назначени държавни съветници или регент, щеше ли това да създаде реален проблем в Австралия?
Единствените оставащи съществени правомощия на краля по отношение на Австралия са назначаването и отстраняването на генерал-губернатора и губернаторите на щатите. Очаква се мандатът на генерал-губернатора да изтече в средата на годината. Ако тогава крал Чарлз е сериозно болен и не може да назначи нов генерал-губернатор, никой не можеше да го направи, тъй като нито държавните съветници, нито регентът имат това право.
Вместо това настоящият генерал-губернатор Дейвид Хърли може да избере да продължи да изпълнява длъжността си, тъй като няма официално прекратяване на длъжността му, докато не бъде заменен.
Като алтернатива той може да подаде оставка и длъжността му може да бъде заета временно от губернатор на щата като администратор, каквато е обичайната практика, когато има свободно място в службата. Ако длъжността на губернатор на щата се оваканти, лейтенант-губернаторът, който често е главен съдия на щата, може да изпълнява функциите на губернатора.
Въпреки това, ако регентството продължи дълго време - може би години - това може да стане неустойчиво.
Другото съображение е, че ако има регентство, няма правомощия за освобождаване на генерал-губернатор. Така че, ако възникне конституционна криза, като тази през 1975 г. с уволнението на правителството на Уитлам, генерал-губернаторът ще знае, че той или тя може да действа без изгледи за уволнение по съвет на министър-председателя. Това дисбалансира конституционния натиск, който умишлено е вграден в системата, като дава по-силна ръка на генерал-губернатора и отслабва позицията на министър-председателя.
Проблемът може да бъде решен по същия начин, както при правилата за наследяване на трона бяха променени през 2015 г., за да се премахне дискриминацията по пол. Това ще включва всеки щат да приеме закон, изискващ от Британската общност да приеме закон, който признава правомощията на регент да упражнява правомощията на суверена по отношение на Австралия.
Въпреки че не е от съществено значение да се реши този проблем, все пак би било разумно, като въпрос на подредено конституционно домакинство, да се обърне внимание на него, преди да възникнат реални трудности.
Независимо от всички разсъждения, на този етап крал Чарлз остава британски монарх и държавен глава. "Асошиейтед прес" пък представя списъка с реда на наследниците за британската корона, пише БТА.
1. Принц Уилям, най-големият син на Чарлз Трети от брака му с Даяна. Той е принц на Уелс и е женен за Кейт, принцеса на Уелс.
2. Принц Джордж, най-голямото дете на Уилям и Кейт, роден през юли 2013 г.
3. Принцеса Шарлот, дъщерята на Уилям и Кейт, родена през май 2015 г.
4. Принц Луи, вторият син на Уилям и Кейт, роден през април 2018 г.
5. Принц Хари, по-малкият син на Чарлз Трети и Даяна, който се отказа от кралските си задължения, но запазва място в списъка.
6. Арчи Маунтбатън-Уинздор, син на Хари съпругата му Меган Маркъл, роден през май 2019 г.
7. Лилибет Маунтбатън-Уиндзор, дъщеря на Хари и Меган Маркъл, родена през 2021 г.
8. Принц Андрю, вторият син на кралица Елизабет Втора и принц Филип.
9. Принцеса Беътрис, голямата дъщеря на от брака на Андрю с Сара Фюргюсън, с която са разведени.
10. Сиена Елизабет, дъщеря на Биътрис и Едоардо Мапели Моци, родена през септември 2021 г.
11. Принцеса Юджийн, втората дъщеря на Андрю и Сара Фъргюсън.
12. Огъст Бруксбанк, син на Юджийн и Джеймс Бруксбанк, роден през февруари 2021 г.
13. Ърнест Бруксбанк, син на Юджийн и Джеймс Бруксбанк, роден през май 2023 г.
14. Принц Едуард, най-малкият син на Елизабет Втора и принц Филип.
15. Джеймс, син на Едуард и съпругата му Софи.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}