Ако погледнем на историята като на своеобразен архив, то в неговите необятни дебри се съхраняват безброй легенди за страстта, голяма част от които тънат в забрава, скрити в сенките под слой прах, докато някой не вземе решението да ги извади на светло, разказвайки ги отново на света. Един такъв любовен епос, който заслужава вниманието ни, безспорно е този на легендите Катрин Хепбърн и Спенсър Трейси, с чиито имена се свързва Златната ера на бляскавия Холивуд. А днес ще ви припомним за него в чест на актрисата от "Познай кой ще дойде на вечеря", която неотдавна щеше да навърши 115 г., ако все още бе сред нас.

Сама по себе си връзката между тези знаменитости, простираща се в почти три десетилетия и девет киноленти, е напълно достойна за филм, който да остане във вечността, тъй като е точно толкова сложна и заплетена, колкото увлекателна и пристрастяваща. Все пак не напразно през 2004 г. двете звезди оглавиха класацията на прочутите двойки, чиито отношения са белязали завинаги индустрията. И макар романсът им извън екрана да гори със силата на горски пожар, помитащ всичко по пътя си, той нито успява да ги заведе до олтара, нито да ги накара да заживеят под един покрив.

"Чувството, което изпитвах към него, бе уникално", пише Катрин в автобиографията си "Аз: Историите от моя живот", спомняйки си близостта си със Спенсър. "Обичах го и щях да направя всичко за него", допълва тя, без изобщо да преувеличава, понеже съпрузите Лорън Бекол и Хъмфри Богарт казват, че тя е била напълно заслепена от колегата си.

Нека обаче започнем от самото начало, както така или иначе си му е редът. Катрин Хютън Хепбърн, която и до днес е единствената носителка на цели четири статуетки "Оскар" за най-добра женска роля, е родена на 12 май 1907 г. в Хартфорд, Кънектикът, и е второто от общо шест деца в семейството на Томас и Катрин Хепбърн. Баща ѝ е уролог в местната болница, а майка ѝ се занимава с феминистка кампания. И двамата ѝ родители са с прогресивни убеждения и се борят за социална промяна в Съединените щати. Като малка бъдещата актриса се присъединява към майка си на няколко демонстрации за правото на жените на глас, където започва да оформя характера си на човек, борещ се за желанията си. Всичките наследници на двойката са възпитани с уважение към свободата на словото и са винаги насърчавани да водят дискусии на всяка тема, която пожелаят. Съпрузите обаче са силно критикувани от обществото за своите либерални възгледи, които стимулират дъщеря им да се бори срещу бариерите, с които се сблъсква.

Embed from Getty Images

Младата Катрин не е типичното момиче, дори напротив, в очите на мнозина тя е мъжкарана, защото носи косата си късо подстригана, облича се с костюми и нарича себе си Джими. Поведението ѝ също не е присъщо за свенливите дами от онова време, тъй като за разлика от тях не се притеснява да изразява мнението си, дори да знае, че с думите си би наранила някого. След като на 13-годишна възраст, при посещение при приятели в Гринуич Вилидж, открива безжизненото тяло на по-големия си брат, причина за чиято смърт се счита самоубийство, тя се отчуждава от хората, затваряйки се в себе си. След трагедията напуска училище, но започва да взема частни уроци, благодарение на които завършва средното си образование. По-късно продължава обучението си в "Оксфорд", където получава диплома по История и Философия. През годините, прекарани в учебното заведение, младата дама открива първата си голяма любов, която обаче не е нито една от двете споменати вече специалности, записани от нея, за да угоди по-скоро на майка си, а актьорското майсторство, качило я на сцената на университетския театър. Превъплъщенията ѝ в спектаклите са толкова добри и въздействащи, че никой не в състояние да спести положителните си отзиви, мотивирали я да преосмисли плановете си за бъдещето. Веднъж приключила окончателно с ученето, тя се отдава изцяло на новото си поприще. Така пътят, който избира да следва, я отвежда в киното, а то от своя стана я среща със Спенсър Трейси, превърнал се в нейната най-голяма тръпка и слабост.

Двамата се запознават на снимачната площадка на комедийната драма от 1942 г. "Жена на годината", превъплъщавайки се в журналисти, които се влюбват един в друг, опитващи се да балансират ангажиментите в личния и професионалния си живот. Той е на 41 г., а тя - на 34 г. Още в първия миг, в който вижда ирландеца, Катрин бива пленена от него.

"Когато очите ми се спряха върху него, веднага разбрах, че просто не мога да му устоя", споделя тя в мемоарите си.

Embed from Getty Images

Химията между тях е толкова въздействаща, че публиката бива абсолютно запленена от нейната сила, изпълвайки седалките пред големия екран, за да се потопи дори само в погледите, които си отправят един към друг, говорещи повече от който и да било диалог, пропит с чувствени слова. Лекотата, с която си партнират пред камера, често кара зрителите да си мислят, че те не играят, а показват самите себе си. Онова, което обаче не подозират, е колко прави са всъщност в своите предположения. Само че няма и как да разберат, поне не и първоначално, защото отношенията между влюбените артисти се пазят в строга тайна от филмовото студио, заснело всички заглавия с тях, а причината ръководството му да не желае истината да изплува на повърхността е евентуалният скандал, който със сигурност ще избухне, ако това се случи.

Работата е там, че макар в онзи период Хепбърн да е свободна, след като още през 1934 г. се развежда с бизнесмена Лъдлоу Смит, Трейси - не е, той е женен за колежката си Луис Тредуел, от която има две деца - Джон и Луис. Момчето обаче губи слуха си още като бебе, а този факт поражда у баща му дълбока вина, карайки го да се обвинява за случилото се, вярвайки, че Бог го наказва за собствените му грехове, пише сайтът Вiography.com. Поради това му убеждение той бавно започва да се дистанцира от семейството си.

Актьорът е силно вярващ католик, така че разводът със съпругата му никога не е бил допустима опция за него. Ето защо до края на дните си той се придържа към брака си, поне по документи, отказвайки официално да сложи края му. Вместо това просто се изнася от дома им и започва да живее в хотели и апартаменти под наем, но никога под един и същи покрив с Катрин, въпреки голямата си обич към нея. За да запазят честта на законната му жена, а освен това да защитят интересите на филмовата компания, страхуваща се от реакцията на публиката заради очевидната изневяра, която е в разрез с моралните норми, двете звезди дори не се появяват заедно на обществени места, предотвратявайки появата на евентуални клюки. Това обаче съвсем не означава, че останалите популярни имена в шоубизнеса не знаят за ситуацията.

Embed from Getty Images

"Те постоянно се срещаха между различните декори в студиото, където сядаха на някоя пейка и говореха дълго, държейки се за ръце. Никой не искаше да нарушава спокойствието, царящо в техния малък свят", издава певецът, актьор и танцьор Джийн Кели.

Само че наред с опитите да държи връзката им далеч от медийното пространство, Спенсър води ожесточена борба с вътрешните си демони, родени от чувството му за вина, които в даден момент вземат надмощие над него, подлагайки го на безмилостни изтезания. Така пристъпите на тревожност, депресията и безсънието се превръщат в негови нежелани, но верни спътници, съпровождащи го по житейския му път, наред със зависимостта към алкохола, с която се бори дълго.

Разбира се, състоянието му няма как да убегне на Катрин, която в книгата си го описва като мъченик, разкривайки, че по онова време всичко, което е искала за него, е да бъде щастлив и спокоен. Затова тя се опитва да му помогне с каквото може, стараейки се да внесе така необходимия за ежедневието му комфорт.

"Харесваше ми да го чакам, да го слушам, да го храня, да работя за него. Опитвах се да не го притеснявам... За мен беше удоволствие да го правя", издава тя.

Въпреки своето посвещение и отдаденост към него, актрисата продължава да гради кариерата си, избирайки ролите, които поема, предимно със сърцето си, без да оставя някой да се меси в решенията ѝ. През следващите години тя неведнъж се е опитвала да разсее съмненията, че с екранната ѝ половинка са двойка и в реалността, казвайки, че всеки от тях води напълно отделен живот от другия. Когато обаче здравето на любимия ѝ се влошава в края на 60-те, отличената с четири престижни награди от Академията поставя професионалните си ангажименти на пауза, за да се грижи за него.

Embed from Getty Images

"Просто исках да съм там, за да не се чувства самотен или разтревожен", обяснява тя.

Хепбърн е до Трейси в последните му мигове на тази земя, гледайки с болка как я напуска, за да се пресели на друга. Засвидетелствайки респекта си към неговите близки, тя отказва да отиде на погребението му, оставяйки ги да си вземат последно сбогом с него, без да се чувстват неудобно от присъствието ѝ, което мълчаливо да им напомня как са го изгубили много преди да си отиде завинаги.

Макар в крайна сметка, след смъртта на съпругата му, когато Катрин най-после си позволява да говори, все пак да се разбира за силните им чувства, свързвали ги в продължение на почти три десетилетия, не след дълго в пресата излиза твърдението, че помежду им никога не е имало нищо повече от приятелство. Нещо повече, след появилите се публикации някои твърдят, че Катрин всъщност е с хомосексуална ориентация, приписвайки такава дори и на Спенсър. Според тях именно увлечението към собствения им пол ги е събрало, но чисто платонически.

Това обаче надали е засегнало по какъвто и да било начин холивудската икона, която много по-рано казва за журналистическите материали, посветени на нейната особа, следното: "Не ме интересува какво пишат за мен, стига да не е истината". Все пак в тази история само една гледна точка има значение - нейната собствена, а тя я представя в няколко книги, които оставя след себе си, включително "Спенсър и Катрин: Интимни спомени".

Embed from Getty Images